Георги Атанасов-Гецата след 7 г. в Чикаго: В Америка и семки да продаваш, можеш да издържаш семейство
Преди 7 години, след три поредни опита да замине със зелена карта за Америка, Георги Атанасов-Гецата, който по това време е на 28 години и работи в мебелна фирма, и съпругата му са одобрени за дългоочакваното пътуване. Тогава двете им деца са на 4 месеца и две годинки, съобщава „Струма.бг“. Веднага стягат куфарите, оставят родния град Сандански и заминават за Чикаго. Георги започва работа в строителството. Остава на тази работа 2 години, а съпругата му гледа децата и върти домакинството.
Ето какво споделя Георги на чаша кафе по време на двуседмичния му отпуск, през който той се прибра в Сандански, за да се види с родителите си и да пообиколи приятелите.Деси Радева е горда майка: Синът на съпругата на президента стана голяма звезда в АмерикаСинът на Деси Радева от първия й брак с депутата от БСП Георги Свиленски избягва светлините на проже…Mar 16 2019vijti.com
„От 5 години вече работя в куриерска фирма в Чикаго и разнасям с камион пратки, – започва разказа си Гецата. – Заминахме цялото семейство преди 7 години със зелена карта. На третия път ни одобриха, дето се казва, дори забравяш, защото този шанс си е чист късмет, хора като нас чакат години и пак не става. Имахме заеми в България, като почти всеки нормален българин, които не бяха кой знае какви, но не виждах смисъл да останем да живеем тук в нерви и притеснения. В Чикаго започнахме всичко отначало, друг начин на живот. Много трудно беше да оставим всичко и да тръгнем за съвсем непознато място. Цели две години не можах се отърся от носталгията. Щом си взел решение, трябва да си смел.
Оставиш ли се страхът да надделее, няма да се оправиш. Работодателят иска да си спокоен и да си вършиш работата добре, не го интересува какъв ти е проблемът – категоричен е Георги. – Имахме приятели в Чикаго, които много ни помогнаха. Те ни бяха и гарант за заминаването ни. Език знаех малко само аз.
Докато работех по строежите, учех и езика. Плащаха ни и квартирата, докато получа заплата. На час ми плащаха като чирак около 10 долара и месечно ми се връзваха около 2300 долара. В Америка така е устроено да ти стигат парите, че дори минимално да получаваш, по 8,50 долара на час, пак можеш нормално да си издържаш семейството, стига да нямаш кредити.
Наемът за квартирата зависи от района, в който живееш, но e около 1000-1300 долара месечно. Токът и водата на повечето места са включени в наема. Там обаче не са проблем, защото са много евтини – разказва Гецата и допълва: Истината е, че България много ми липсва, но там живея спокойно. Имам работа. Издържам си семейството, задоволени сме, ходим на ресторант веднъж седмично, разходки, пазарувания, без да се притесняваш…
2 години работих в строителството. После ми предложиха да стана куриер в една фирма. Съгласих се и 5 години вече съм на тази работа. Получавам около 3500 долара. Жена ми си е вкъщи, тя не работи. Много рядко намира нещо почасово. Децата води на училище, взима ги. Там не може като тук – само да го пратиш, само и да се върне. Ние живеем на 10 минути от училището, затова училищен транспорт не ползваме, а ги водим и прибираме. По-строго е там, не е като в България.
Децата трябва да са навършили 14 години, за да ги пуснеш на училище сами. Синът ми е в първи клас вече, а дъщеря ми в 3-ти. От 8 до 15 часа са на училище. На децата обаче повече им харесва тук, в България. Тук е свободия. Там на улицата да излезе, трябва да е с родител. Ако някой подаде сигнал, че са сами у дома или на улицата, идват и ти ги вземат, след това обяснения, глоби…
Много ми се иска да се приберем завинаги, но нямам избор, липсва ми родината, но като гледам колко е трудно, всичко се обезсмисля. Четири години не си бях идвал в Сандански заради ангажименти с работата ми. Жената и децата последно си идваха миналата година.
В Америка е хубаво, защото работиш ли, освен че покриваш безпроблемно ежедневните разходи, можеш и да заделиш настрани, както се казва. Две коли имаме, за жената и за мен. „Тойота“ на 6 години купих 4 месеца след като пристигнахме в Чикаго за 3000 долара, а 5 години по-късно взех на изплащане чисто нов „Хюндай“ за 25 000 долара, по 350 долара внасям месечно за него. Там няма как да си без кола, разстоянията са големи, но пък горивото е евтино.
Бизнес да реализираш също не е трудно. Има много хора и както се казва, семки да продаваш, пак ще изкараш.
Тук, в България, как може да си вземеш с една минимална заплата кола, да плащаш квартира, да издържаш семейство, ток, вода… край няма. Като виждам колко много хора заминаха за чужбина, окото ми се плаши. Скоро няма да се оправим. Там не мислиш утре дали ще имаш пари, дали няма някой да те прецака и прочие. Хората имат закони, всеки ги спазва, за всичко си има правила. Другото, което ми харесва, е, че никой не ти се бърка. В една кооперация живееш с дадени хора, а не се познавате.
Най-много ме боли, че скоро тук няма да се оправи. Боли ме за роднините и приятелите. Наистина ми липсват. Целта ми е, ако мога, на по-късен етап да започна собствен бизнес. Искам децата ми да получат качествено образование, защото скоро не се очертава да се завърнем в свои води. Засега заделям по малко и настрани, защото гледам да осигуря максимален комфорт на семейството.
Храната в Америка е по-евтина от България, килото месо е 6-9 долара, европейският хляб – 4 долара, галон гориво струва 2 долара, или 0.50 ц./л. Там резервоарът се пълни догоре. Като пазарувам, пълня количката, без да смятам дали ще ми стигнат парите“, завършва разказа си Георги Атанасов.Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по телевизиите в България, е една много малка част от самата действителностАмериканската мечта!… За някои е мечтa, а за други реалност. Реалност, която струва много скъпо.
С…Feb 6 2019vijti.com
Източник: БЛИЦ
