Георги Аспарухов-Гунди: Интелигентност, чар и вдъхновение във футбола
Кажи им, че има една страна България! В тази страна има един отбор – „Левски”! В него съм се родил и в него ще умра! Георги Аспарухов
Обаятелен, висок, строен, считан от мнозина за най-добрия футболист на България за всички времена, Георги Аспарухов демонстрира красотата във футбола със своя неподражаем и интелигентен стил на футболния терен. Синият център-нападател Гунди, който носи легендарния за привържениците на футболен клуб „Левски” номер 9, като юноша играе и волейбол, има невероятен отскок и е един от най-големите майстори в играта с глава по света за всички времена.
Сезар Луис Меноти, треньор на аржентинския национален отбор през 1978 г., който спечели световното първенство, определя по следния начин стойността на футбола като феномен: „Футболът е жизнерадостен празник. Играта се основава на вдъхновението, поставено в служба на интелигентността.” Гунди е въплъщение именно на това разбиране за футбола като интелигентност и вдъхновение.
Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София, в квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски” София. Когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва срещу „Ботев” Пловдив.
От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев” Пловдив, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 г. и вицешампион през 1963 г. Тук играе с отлични футболисти като Динко Дерменджиев и Георги Попов, тук изгражда себе си като футболист и става любимец на публиката.
Георги Аспарухов на футболната среща „Черноморец” – „Левски” 1:1 – 16 ноември 1969 г., Бургас
След като се завръща в „Левски” София, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА.
През 1965 г. е избран за футболист № 1 и за спортист № 1 на България.
Квалификационна среща за световното първенство в Англия през 1966 г., играна на 29 декември 1965 г. във Флоренция, решаващ трети двубой с Белгия на неутрален терен. Победата е за българския национален отбор с 2:1, над всички блести централният нападател Георги Аспарухов, който отбелязва двата брилянтни гола за България.
След срещите между „Левски” София и „Милан” Милано в турнира за Купата на националните купи през 1967 г. прочутият треньорът на италианския футболен колос Нерео Роко заявява: „Това е център-нападателят на моите мечти!”
На 11 декември 1968 г. българският национален отбор по футбол гостува на световния шампион Англия в приятелска среща на митичния стадион „Уембли” в Лондон. Двубоят в английската столица завършва с престижното за нас равенство 1:1, а единствения гол за „лъвовете” бележи централният нападател на националния отбор Георги Аспарухов. Голът на Гунди е изключително красив. Той овладява топката след двубой във въздуха, поема топката с глава в централния кръг на терена, финтира двама защитници, преодолява половината терен до вратата на англичаните и с изключително точен удар с левия крак бележи гол за България.
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина. На погребението на двамата обичани футболисти в София присъстват над 150 000 души, за да изпратят играчите в последния им път – това е израз на преклонение и всенароден траур. Такова погребение по времето на социализма в България не е имало, 150 000 души не са участвали дори в официалното шествие при погребението на Георги Димитров!
Стадионът на футболен клуб „Левски” София носи името на Георги Аспарухов.
Надписи на венците в памет на Георги Аспарухов
Много го обичах, много ми допадаше като футболист. В срещата България – Италия случайно, без да искам, го ритнах. Вярвам, че ми е простил. Джани Ривера – Италия
Просто жадувах да играя с Аспарухов. В срещата „Бенфика” – „Левски” той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал 2 гола в нашата врата в един мач. Аспарухов бе първият. Горчиво скърбя за него. Еузебио да Силва Ферейра – Португалия
Разбрах, че Аспарухов няма да играе в Норвегия и се отказах да гледам тази среща. Аз съм поклонник на големия и красив футбол. Вашият Гунди беше рядък талант, футболно дарование. Заобичах го в Италия на мача с белгийците. Жалко, че така бързо си отиде, жалко! Жан Клод Кили – Франция, световен шампион по ски
Сега вече съжалявам, че не можах да играя отдясно с Аспарухов в отбора на света. Очаквах, че пак ще ми се отдаде тази възможност в друг юбилеен мач от този в чест на Яшин. Аспарухов имаше свои почитатели и в Германия. За него се пишеше много често в спортните колони на нашите вестници. Голямо нещастие за българския футбол. Загубата на Гунди е несравнимо голяма. Герд Мюлер – Федерална република Германия
Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках, защо такава участ на един чародеен футболист! Цяла нощ не успях да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу белгийците. От тогава го заобичах. Вечен поклон! Сандрино Мацола – Италия
Малцина са тези футболисти, които създават наслада – истинска наслада за зрителя. Аспарухов бе един от малцината в света – истински футболист-артист. Затова всички скърбим за него. Поклон пред Аспарухов! Флориан Алберт – Унгария
Източник: cao
