В Трявна може да се живее по-добре, отколкото в Лондон

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Днешната ни среща в красивата есенна Трявна е с едно момче, всъщност вече 36-годишен мъж, който никога не си пилее времето и за своята не толкова достолепна възраст е успял да се превърне в една от емблемите на града. Той се казва Денчо Минев и е от хората, с които градът буквално диша. Можете да го видите в центъра, където се грижи малчуганите да се забавляват, предоставяйки най-различни съоръжения за детски игри чрез неговия детски клуб „Палавници“, ще го видите на сцената в театъра в Трявна и Плачковци, където играе вече повече от десет години, а преди няколко лета и край басейна, където се изявяваше като спасител и преподавател на деца по плуване.

Българските емигранти ще го закъсат жестокоСамо след седмица влизат в сила новите мита от 10 процента, които САЩ наложи вноса на самолети „Еърб…Oct 13 2019vijti.com

Срещата ни с него е част от поредицата ни DIRections, а наш партньор в тези разговори е Vivacom – компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Най-впечатляващото в Денчо Минев определено е енергията, с която прави всичко и увереността, че нещата все някога ще се получат. Той не се оплаква и изобщо не смята, че нещо е невъзможно, ако човек има желание. И колкото и да си мислим, че това са само общи приказки, Денчо ни доказва, че не е така.

Преди години завършва „Право“ в Търновския университет и вече работи като юрисконсулт за цяла Габровска област към една от водещите банки в страната. Същевременно с това е изградил своя бизнес с детски съоръжения за игра, недвижими имоти и играе в театрални постановки, в които е бил награден с няколко приза за най-добра мъжка роля, има съпруга и две деца. И всичко това се случва в Трявна – в малкия град, който много млади хора напускат, защото не виждат перспективи там или малкия град, в който хората ходят само на почивка.

Какво те свързва с Трявна? Тук ли си роден? Тук ли си живял цял живот?

Роден съм в Трявна. Трето или четвърто поколение тревненец съм. Дори наскоро си направих родословно дърво и се оказа, че сме роднини с един известен политик – Белчо Белчев.

Мислил ли си някога да работиш и живееш на друго място?

Ще излъжа, ако каже, че не са ми минавали такива мисли през главата. Имал съм подобни планове преди да създам семейство, може би като всеки млад човек у нас, но не се стигна до осъществяването им. После си дадох сметка, че човек може да успее навсякъде, стига да иска. Не мястото определя възможностите, човек сам прави възможностите си и трябва да бъде гъвкав, да опитва, да не се отказва, да ги търси.

Какво ти е дал на теб град като Трявна?

Много ми е дал и все още ми дава. Първо дал ми е образование. Тук съм учил до 8-и клас, по-късно завърших право в Търново. Градът е малък, но докато растяхме, имахме всичко необходимо – имахме страхотна спортна зала с плувен басейн, където започнахме да тренираме и се научихме да плуваме, имахме детска школа за куклен театър, където започнаха и първите ни опити на сцена, имахме много хубаво училище и учители, които ни дадоха много знание и любов. Трявна, ако го погледнете от една друга страна, е в центъра. Оттук пътища много…

Денчо в постановката „Вражалец“ от Ст.Л.Костов /Стефан Лазаров Костов, Народно Читалище „Пробуда-1924“ гр.Плачковци

Театърът каква част от живота ти е?

Голяма. Театърът е удоволствие и хоби, но, ако трябва да говорим за издържането на семейството, не мога да разчитам на театралната дейност. Все пак покрай театъра се роди и идеята за детския център „Палавници“.

Театрални награди на Денчо Минев

Снимка: Денчо Минев/ Личен архив

Какво представлява той? Какви услуги предлага?

Тъй като Трявна е туристически град, още докато бях студент, започнах да работя за тази идея. Включих цялото семейство и вече 12 години развиваме този бизнес.

Центърът всъщност представлява атракционен кът с няколко различни съоръжения за деца, предлагаме и каране на рикши за семейства, които се радват на голям интерес в града. Всяка година правим и голямо парти с почерпка за децата в центъра на Трявна. Работим в партньорство с Общината. Правим и събития за деца в неравностойно положение. За щастие нещата стават все по-добре.

Денчо на откриванто на празника на Детски център „Палавници“ 2018 г.

Снимка: Facebook

А питал ли си се защо никой друг не се беше сетил за това до този момент? Как така никой не бе помислил за забавлението на децата в Трявна?

Може и някой да е имал подобна идея, но бизнес не се прави лесно, тук нещата вървят по-бавно, по-трудно се стига до възвръщаемост на вложените средства. Човек трябва да има много търпение, трябва да е готов да вложи и много от себе си, не говоря само за пари, но и за време, нужно е да има хора, които да помагат, както в моето семейство. Такова нещо човек не прави сам. В крайна сметка не си заслужава само да изчисляваш какво ти струва, заслужава си да създаваш радост, да видиш една детска усмивка. Казвам го, защото често съм сред децата и аз самият имам две деца. Те имат нужда да играят, да се забавляват – това е детството.

От всички неща, които си работил, а те никак не са малко, кои си спомняш най-ярко?

Спомням си всички. Първата ми работа беше като градинар едно лято. Бях на 13 години, на 15 години през септември вече сушах сливи в местната сушилня. Бил съм и водещ на телевизионно предаване по местната телевизия, над 10-15 години играя в театъра. С трупата често ходим на регионални и на международни фестивали. Като студент съм работил като продавач, натрупал съм опит и във военния завод, правил съм застраховки за автомобили и какво ли още не…

Денчо и семейството му на празник на Детски център „Палавници“

Снимка: Facebook

А как намираш баланса между всички тези дейности и семейството си?

Когато си свикнал да работиш и да търсиш от малък, постоянно пробваш, накрая нещо се случва. Имал съм и несполучливи начинания, но това е бил ценен опит за мен. Водещото е да имаш желание. Енергия. Да вярваш. Правиш ли нещо с удоволствие, то се получава с лекота. Така се получава в работата, така се получава и в семейството. Но истината е, че трябва много разбиране от страна на човека до теб, разпределяне на задълженията и разчитаме на помощ от родителите си в грижата за децата ни.

Представяш ли си живота си извън Трявна?

Честно казано не. Имам всичко, което ми трябва тук. Имам семейство, две деца, съпруга, с която сме заедно от дълго време. Тук е и останалата част от семейството ми.

Снимка: Ваня Савкова, Dir.bg

Какво трябва да се промени, за да останат повече млади хора в Трявна или много от младите, които са напуснали града, да се върнат?

По-висок стандарт на живот т.е. парите, които изкарваш, да стигат за нормален живот. Ето, в съседен град се изнесе фирма от София и дава шанс на много млади хора да се развиват в IT сектора, като доказаха, че това може да се случва и в провинцията, а не само в столицата. Да се създаде инфраструктура, която да е подходяща за привличане на инвеститори, защото туризмът дава възможности за максимум 20% от местното население. Спортна зала с игрище за баскетбол, закрит басейн и фитнес зала би задържала младите. Да се предоставят повече професионални възможности за младите хора, разбира се. Ето, например, един журналист трудно ще намери реализация тук. Това е до голяма степен предизвикателство пред местното ръководство – трябва да се създадат условия за нормален живот и развитие на тези хора, на хора с различни професии. Другите важни неща ги има – детските градини те очакват с отворени обятия, не трябва да се бориш като на кандидат-студентски изпити, за да запишеш детето си на ясла или на градина, не се налага да пътуваш толкова дълго до работа и обратно, всичко ти е „на една ръка разстояние“. Да не говорим за въздуха и природата тук, които са повече от прекрасни. Единственото, което трябва, но то не е никак малко, е индустрия, работа за младите хора. В момента всички знаем, индустрията на цялата държава е съсредоточена в четири-пет града в България и всички се борят да живеят и да оцеляват там. Това не е правилно. Не е логично.

Ти имаш вече 13-годишна дъщеря и по-малък син. Как виждаш тяхното бъдеще? Искаш ли те да останат тук в Трявна или ще ги подкрепиш, ако решат да живеят и да се развиват другаде?

Оставям ги те да си избират тяхното бъдеще. Затова е тяхно. Нашата роля като родители е просто да им даваме любов. Казвам им, че могат да успеят и тук, но изборът ще бъде техен. Истината е, че в Трявна може да се живее по-добре, отколкото в Лондон. Имаме приятели, нали, всички имаме такива приятели, които живеят и работят там, и не всички успяват да спестят някакви пари. Работата е много. Животът е устроен така, че да могат само да работят и да плащат сметките си месец за месец, но трудно да се грижат за семейството си.

Казвам на децата си, че могат да успеят и тук, защото наистина вярвам в това. За да правиш пари, не е нужно да имаш пари. Но и парите не са най-важното нещо. Трявна има обаяние и чар, има свое лице и младите хора, които остават тук в бъдеще ще бъдат отговорни това лице да остане все така красиво и светло, както го виждам аз днес.

`Източник: Дир.БГ

Из дневниците на един емигрант в ЛондонАлармата звъни. 5.30 сутринта – средата на Октомври. 5° градуса отвън с усещане за -2°градуса. Става…Oct 20 2019vijti.com

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!