В този ден реших, че никога повече няма да бъда онази, която съсипва чужди семейства
Казвам се Лейла, на 23 години, студентка и бивша любовница на женен мъж. Бях на двадесет години, когато с Роман се срещнахме в един бар. Спомням си дългите му нежни пръсти, на които липсваше брачна халка. Ето как направих първата си грешка, мислейки, че е свободен. Той изглеждаше добре, облечен в бутиков костюм и маркови обувки.
Това ми хареса. Приближих се към него и небрежно му подадох листче с телефонния ми номер. Признавам си, че бях готова на безсрамен флирт. Две седмици по-късно непознат номер ме потъри. Беше Роман. Още същата вечер излязохме на среща. В интерес на истината първоначално исках да си поиграя с него, но неусетно се влюбих. Без да подозирам, попаднах в собствения си капан. И това е втората ми грешка.
Имат ли край паденията? Личната трагедия на родните президенти – политически провали и ожълтен живот*Дефилето на президентските Десита по публичната сцена навежда на дълбоки размисли за безрадостната с…Dec 22 2018vijti.com
Срещите ни ставаха все по-чести и все по-дълбоко хлътвах. Когато в един момент реших, че го познавам достатъчно, му подарих буквално всяка част от себе си: живота ми, сърцето и душата. Заклех му се, че ще бъда негова „завинаги“. Третата ми грешка.
Изминаха две години, а любовта ми към него продължаваше да нараства. Отношенията ни бяха перфектни, до деня, в който открих в джоба му пръстен. За момент дъхът ми спря. Не знаех какво да мисля. Казах си, че може би иска да ми подари годежен пръстен. Колко сладко. Но вглеждайки се по-добре в пръстена, осъзнах, че това всъщност е брачна халка. Обърнах я и ръцете ми се вцепениха, когато видях гравираните имена. „Не! Не може да бъде! Роман не е женен. НЕ!“ Взех телефона и набрах номера на единствения му приятел, с който ме беше запознал. Плачех. Помолих го да ми каже истината.
И той ми я каза. Най-болезнената истина, която някога съм чувала – женен е, и очевидно не за мен. Същата вечер поисках обяснения и чух скалъпена история. Единственото, което запомних е: „Не мога да живея без теб“ и „Обичам те повече от жена си“. Тези думи убиха способността ми да мисля правилно. Щом Роман спря да говори, го прегърнах силно и докато сълзите ми продължаваха да капят, му прошепнах: „Ще те обичам завинаги!“ Глупостта ми се беше превърнала в лудост. За нас не можеше да има „завинаги“. Тази дума беше фантазия, лъжа. Но аз избрах да повярвам в лъжата. Бяхме щастливи. Бяхме перфектната двойка. Не можех да искам повече. Поне това ми казваше сърцето. Но всеки път, когато не бях с него, имах ужасни безсънни нощи. Моите страхове и вина ми пречеха да се наслаждавам пълноценно на живота. Светът ми се въртеше около него, около тайния свят, който двамата създадохме. И аз бях затворена в този таен свят. Илюзията ми продължи още година, но един ден се събудих…
Стоях там и ръцете ми трепереха. Бавно и неуверено почуках. След няколко секунди красива жена отвори вратата и усмихнато ме попита кого търся. Зад гърба й се показаха две малки деца. Не се сдържах и отново се разплаках. Ако продължавах с фантазията си, горките невинни деца щяха да израснат без баща. Нито те, нито усмихната жена заслужаваха това. Тръгнах си. И не просто се отдалечих от къщата, а напуснах живота им. Не мога да съсипя това семейство. Не мога да съсипя бъдещето на двете красиви деца. Трите години на лъжливото „завинаги“ трябва да спре. Неговата съпруга не заслужава подъл тип като Роман. Самата аз също имам право да бъда с някой по-добър мъж. Може да сгреших, но ето – сега ще поправя нещата. През този ден реших, че никога повече няма да онази, която съсипва чужд брак.
Източник: Лична драма
Цял живот мечтаех да се махна от село, но когато най-сетне сбъднах мечтата си, животът ми се вгорчиКазвам се Станка, на 28 години, пет от които се опитвах да сбъдна копнежите си. Живея в китно селце …Jul 3 2019vijti.com
