В самотната жена от старческия дом, с тъга разпознах любимата си учителка
Много ми е тежко и мъчно, че трябва да разкажа тази история, но за съжаление това е суровата действителност. Изминаха десет години, откакто се дипломирах. Почти всяка година се събираме с някои съученици на среща на випуска. Миналата зима решихме за Коледа да посетим старческия дом в града ни, за да раздадем скромни подаръци на обитателите му.
Дни по-късно купихме плодове, сладкиши, сокове и се запътихме към целта. Старците ни посрещнаха добре, а от израженията на лицата им личеше, че неочакваният жест много ги зарадва. Преди да си тръгнем, ми направи впечатление една жена, която стоеше отделно от групата. От медицинския персонал разбрах, че никой не я посещава, затова старицата изглежда толкова нещастна.
Историята на моята голяма любов: Истината за красивия, самотен баща в който се влюбих, се оказа различнаИсторията, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. …Jun 1 2019vijti.com
Отидох при нея с намерението да я поканя да се присъедини към нас, но когато ме погледна в очите, изтръпнах от ужас. Пред мен стоеше моята бивша класна учителка. Състарена, отчаяна, с побелели коси. Нима това беше любимата ми възпитателка, която ни научи на ценни житейски уроци? Вълна от болка ме заля. Разплакана, целунах треперещите й ръце. Тя също ме позна и развълнувано ме прегърна. Ръка за ръка, двете излязохме на двора, седнахме на скамейката и известно време мълчахме. След няколко минути учителката ми се успокои и ми разказа как е стигнала дотук. Оказа се, че лично дъщеря й я изпратила в старческия дом, за да се настани с мъжа си в жилището й.
Въпреки напредналата си възраст, възпитателката ми беше запазила бистрия си ум, можеше прекрасно да се обслужва сама, затова нямаше нужда от специални грижи. Единствената причина да се окаже тук, са 65 квадратни метра, които бяха нейна собственост. За съжаление обичта на някои хора зависи от квадратните метри. Оттогава всяка седмица я посещавам. Нося й плодове, книги. Тя обича да чете и се радва повече на четивата, отколкото на плодовете. Споделям тази история с вас, без да споменавам имена и фамилии. Правя го от уважение към моята учителка. Надявам се, че ако дъщеря й се разпознае, ще осъзнае, че причини огромна болка на собствената си майка.
Източник: Лична драма
Какво ли не преживяхме, за да бъдем заедно: Злото отдавна вече е зад гърба ни, но спомените за него не се забравят лесноДнес, докато пиша това писмо, в другата стая жена ми и синът ми спят спокойно. Те знаят, че аз бдя н…Jun 12 2019vijti.com
