В неделя е най-големият женски празник, традицията повелява всеки да…
Бабинден (8 януари), през 2023 година падащ се в неделя, е женски празник, на който се почитат бабите – жените, които помагат при раждане, и които в миналото са изпълнявали ролята на акушерки.
Празнува се и за здравето на малките деца и родилките, и за предпазване от бабици – болест по кърмачетата (стомашно разстройство).
Вечерта срещу празника или рано сутринта на самия ден бабите акушерки посещават домовете на невестите, на които са бабували, т. е. помагали са им да родят.
Бабата носи китка здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Тя окъпва своето бабинче (детето, което е изродила), намазва челцето му с мед и залепва на него от просото и вълната.
След това го благославя с думите: да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо, да се роиш като пчели по пчелишник. За Бабинден бабата акушерка изплита на всяко дете чифт бели чорапки с вплетен в тях червен конец и пожелава да ги скъса със здраве. На новородените бебета дарява и елече.
Рано сутринта на Бабинден, още в тъмни зори, всяка булка с дете до тригодишна възраст отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, и носи китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир.
Майките бързат да посетят бабата и да й „полеят” да се измие, защото от стари времена се вярва, че която първа направи това, нейните деца ще са живи и здрави. Жената целува ръка на бабата, закичва я с китката, дарява я с пешкира и й полива да си измие ритуално ръцете.
Тя пуска сапуна отвисоко „за да върви напред детето”, а бабата оставя сапунът да се плъзне по ръцете й, за да се хлъзнат децата, т.е. да се раждат леко. Това се извършва под плодно дръвче, до трендафил или на дръвника.
След поливането жените даряват бабата с риза, чорапи и й дават да пийне ракия и вино. Тя от своя страна завързва на дясната ръчичка на децата, които е изродила, червен и бял конец със сребърна пара и ги дарява с ризки и чорапки.
На обяд всички жени се събират в дома на бабата на весело и буйно пиршество около богата трапеза, на която има млечна баница, краваи, майките са донесли варена кокошка, свинско с праз, сарми с месо, бъклица вино и ракия.
Прави се байрак от жилав прът и на него закачат пешкир. На трапезата се изпълнява интересен обичай – нареждат краваите на висок куп, а бабата се крие зад него с пожелание догодина хич да не се вижда, т. е. да се родят много деца.
Тя прекадява трапезата, кади с керемида и под полите на жените, за да раждат повече деца. Бабата окача около врата си наниз от червени чушки, жените пеят песни, разиграват се сценки, придружени с подмятания със символичен сексуален смисъл.
След шумното и весело угощение често към празненство се присъединяват и мъжете. Тогава настъпва един от най-важните моменти от празника, извършването на обреда, познат в цялата страна като влечугане на бабите. Изнасят бабата навън на ръце, а там две жени се впрягат в двуколка, украсена с нанизи от сушени червени чушки, пуканки и кълчища, и така отвеждат бабата на близката чешма или река за ритуално окъпване. Водата е символ на очистване, на нов период. По пътя шумната дружина продължава веселието. Всеки срещнат мъж е обект на шеги от страна на жените – щипят го, свалят му калпака, дърпат му потурите и искат откуп, за да му ги върнат, който най-често е почерпка с вино и ракия.
На Бабинден на жените са позволени всякакви волности. Вечерта веселбата продължава на селския мегдан с песни, свирня и кръшно хоро, което води бабата акушерка. На гърба й поставят цедилка с бебе, а в ръката си размахва хурка, на която е закачена детска ризка, синчец и чесън.
В периода на социализма християнската традиция и смисълът на религиозни празници и традиционните обичаи бе отнета, те бяха „обновени”, като им бе придадено ново съдържание.
Така през 1951 г. Бабинден, по „стар” стил 21 януари, бе обявен за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите. На този ден до днес почитаме всички лекари и специалисти, които помагат да се появи на света новият живот.
Днес, когато времето на бабите акушерки е отминало, Бабинден е лишен от много от обредите си, но продължава да се празнува от по-възрастните, предимно в малки градове и села, и отново е свързан с много смях и веселие. Той се представя и от самодейни групи, както и на сцената на фолклорни фестивали.
