Враждебност от първата среща: Свекърва ми, бивша кралица на красотата, се интересуваше единствено от себе си
Още при първата ни среща се сблъсках с тотална враждебност. Свекърва ми – бивша кралица на красотата – се интересуваше единствено от себе си. С мен се занимаваше само по принуда и от самото начало ми даде да разбера, че не ме приема сериозно. И че няма да търпи конкуренция.
Мъжът ми често й беше представял приятелките си. По-рано непрекъснато сменял жените, никоя не се задържала дълго. Явно свекърва ми го харесваше такъв. Нали не й се налагаше да понася сериозна конкурентка. Никога не се беше замисляла сериозно за бъдещата си снаха.
Контактът между мъжа ми и майка му не беше особено близък, защото живееха на голямо разстояние. Той я посещаваше само веднъж годишно, по правило с нова приятелка.
Тогава се появих аз.
Свекърва ми беше най-големият началник: Държеше всички в шахСвекърва ми беше най-големият началник. Семейният бос. Всички бяха длъжни да се подчиняват на нарежд…Aug 12 2019vijti.com
Бързо й стана ясно, че означавам за сина й много повече, отколкото всички предишни жени. Че този път работата е сериозна. Към това се прибави и фактът, че от първия път харесах баща му и той мен. Извънредно симпатичен мъж, общителен и весел. Както се оказа, подхождахме си и по зодии. Свекър ми тъкмо пишеше книга. Тъй като баща ми беше издател, аз бях запозната с тази работа и двамата веднага намерихме теми за разговор. Цяла вечер седяхме заедно, говорихме за формата на книгата, как трябва да бъде сключен договорът и т.н. и т.н., все на специални теми. Мъжът ми не се намеси, но очевидно беше впечатлен, че не седя мълчаливо в ъгъла и не гледам тъпо.
Свекърва ми по принуда остана извън разговора, не можа да застане в центъра. Когато забеляза, че мъжът й ме е харесал, веднага подуши конкуренция. Жена, която се харесва не само на сина, но и на съпруга й – това вече беше твърде много за нея. Изгаряше от ревност и непрекъснато се опитваше да заговори на друга тема. Но не посмя да каже открито: „Слушайте, стига толкова, можете да си говорите за книгата и утре, сега и аз искам да участвам в разговора.“ Тогава нямаше да й се разсърдя, съвсем нормално е и тя да участва в разговора.
Не, тя се опитваше изотзад, с тъпи номера, като през цялото време ме удостояваше с презрителни погледи. Така мина първата ни среща.
Тогава се почувствах ужасно безпомощна и се опитах да пренебрегна държанието й, да не му обръщам внимание. Все още не знаех колко тесен ще бъде контактът ми с тази жена. През цялата седмица се чувствах зле, изпитвах неловкост, защото съм човек, който много държи на хармонията. Бях си представяла как ще се срещна с родителите на приятеля си, как те ще се зарадват, че синът им най-сетне е довел със себе си стабилна жена, към която има сериозни намерения. Затова бях потресена от това очевидно отблъскване и неуважение.
При първата ни среща не открих някаква по-особена и дълбока връзка между майката и сина.
Във всеки случай не от страна на мъжа ми. Затова не можах да разбера силната й реакция. Външно тя беше много красива, но доста натруфена жена. Много държеше на външността си. Непрекъснато тичаше при козметичката, на гимнастика. Никак не й беше приятно, че остарява.
Мъжът ми се опита да ме утеши. Обясни ми, че не бива да бъда тесногръда и да преувеличавам значението на тази първа среша. Майка му била повърхностен тип, но не била чак толкова лоша. Говорела много и никога не проявявала деликатност. Въпреки това бях дълбоко наранена. И по-късно в отношенията ни остана някаква студенина, която не можех да си обясня. Да не забравяме, че тогава бях само на 23 години. Според нея бях прекалено млада. Държеше се с мен, като че съм глупаво хлапе. Това ме изнервяше още повече, защото бях на мнение, че съм зряла за възрастта си, освен това имах професия и напредвах доста бързо. Вече ръководех лаборатория и отдавна бях забравила момичешката свенливост.
Лошите ни отношения стигнаха своя връх в едно много грозно събитие, което не съм забравила и до днес. Няколко месеца след запознанството ни почина свекър ми. Това беше абсолютен шок за всички. Той никога не беше боледувал. Почина само на 58 години от тежък инфаркт. Разбира се, веднага заминахме при нея и тогава тя си позволи да се държи с мен по недопустим начин. Бях толкова потресена, че сериозно се замислих дали да не прекъсна контакта завинаги.
След погребението – те живееха в малко селце – всички жители на селото минаха покрай нас, за да ни изкажат съболезнования. Беше ужасяващо. По-късно в местната кръчма се състоя обичайният помен. Имах чувството, че свекърва ми ще рухне всеки момент. Непрекъснато се наливаше с алкохол и в тази ситуация напълно я разбирах. Накратко, беше накрая на силите си. Говорихме за по-нататъшния й живот. Тя каза, че в никакъв случай няма да остане повече в това село.
Разговорът беше много изтощителен за мен, почти колкото за нея. Бях съкрушена от смъртта на свекъра, съчувствах й, разбирах в колко тежко положение е изпаднала. Тя беше напълно несамостоятелна, домакиня, майка, никога не се беше грижила за друго, освен за външността си. Получаваше си парите за домакинството и толкова, нямаше представа от сметки и осигуровки, от влагане на капитали и наследство. Тя наистина не знаеше нищичко. Затова предприех доста безпомощен опит да я утеша в отчаянието й, като казах: „Мисля, че все ще се справим с проблемите ти.“ При това помилвах ръката й. Тя ме отблъсна и отговори гневно: „Какво знаеш за живота ти, една хлапачка с жълто около устата?“ В първия момент останах с отворена уста, после избухнах в плач и избягах. Каква подлост! Бях толкова наранена, че плаках цял следобед. Мъжът ми веднага я скастри: „Нямаш право да се държиш така с Мая, тя ти мисли доброто и иска да те утеши.“
Въпреки подкрепата му, това беше удар в лицето. Бях неспособна да реагирам. Не можех да кажа нищо повече, тази жена вече беше умряла за мен. Само си повтарях, че майката на мъжа ми изобщо не ме приема като пълноценна личност, смята ме за тъпа хлапачка, а аз се старая да изразявам съчувствие и искам да й помогна. И днес, след цели десет години, не съм забравила случката, тя оказа голямо влияние върху бъдещите ни отношения. И по-късно, когато свекърва ми се премести, никога не ми е било приятно в компанията й. Така и не можах да се доближа до нея. Тя дори не се опита да ми вдъхне чувството, че бихме могли да станем по-близки. И до днес не мога да разговарям сериозно с нея, само си разменяме учтивости и нищо не значещи думи.
За първата Коледа след смъртта на свекър ми я поканихме у нас. През цялото време плака. Пак проявих разбиране. Този път поне се постара да създаде минимум хармония, защото беше много радостна, че няма да прекара празниците сама. Но аз през цялото време се чувствах неловко. Свекърва ми продължаваше да се държи на разстояние. Когато е близо до мен, никога не съм естествена. Не съм спонтанна, не съм нормална, непрекъснато следя да не я обидя с нещо. А тя се обижда от всевъзможни дреболии.
Основното й настроение е отрицателно. Не може да се зарадва истински, постоянно хленчи и винаги иска да бъде в центъра на вниманието. Такава беше и на Коледа. Никой не се чувстваше добре, само че конфликтите останаха под повърхността и никой не ги изказа гласно.
Свекърва ми държеше постоянно да бъде в центъра на вниманието и дори на нашата сватба не пропусна да се само изтъкне, което ме постави в много неловко положение. Най-добрата ми приятелка се омъжи за много богат мъж и дойде на сватбата със скъпо кожено палто. Свекърва ми, която я видя за първи път именно на сватбата, започна да се усуква около нея, да хленчи и да моли, докато приятелката ми се съгласи да й даде палтото за голямата сватбена снимка. Стана ми срамно! За щастие приятелката ми е деликатен човек и никога не ми е напомнила тази сцена.
Мъжът ми не приема майка си сериозно. Имам чувството, че между двамата няма привързаност. Той е бил нежелано дете, още като бебе тя го занемарявала, често му натяквала, че е спрял кариерата й. Очевидно той се е примирил с живота си на нежелано дете. Между него и майка му не съществува класическата връзка майка – син, за която толкова много се говори.
Потребността да я виждаме, да поддържаме контакта, изхождаше повече от мен. Аз искам да имам семейство, гнездо, в което да се чувствам уютно. Родителите ми са много сърдечни хора, гнездото е винаги топло и уютно, семейството ни живее хармонично. Виждаме се редовно и не крием обичта си. Затова не престанах да се интересувам от свекърва си и винаги когато трябваше да реша някакъв проблем, й се обаждах. Макар че не получавах подкрепа и дори съчувствие, тя непрекъснато се стремеше да ме наранява. Доскоро поддържах контакта с нея и заради сина си.
Всеки път, когато наближаваше рожденият й ден, започвах да си мисля с какъв подарък бих могла да й доставя радост. Тя обичаше да се облича модерно и години наред й купувах по един красив пуловер. Знаех, че тя обича пуловери, направо ги обожава. Винаги й купувах скъпи маркови пуловери, които много ми се искаше да задържа. Веднъж, когато я посетих, тя отвори гардероба си и ми показа колекцията си. Пуловерите бяха наредени един върху друг, нови и чисти. Тя ми заяви небрежно, че не била носила нито един, защото не й подхождали. Даже започнала да ги подарява на приятелките си. Отново бях потресена от безочието й. Тази жена наистина знаеше как да ме засегне болезнено. Имала съм и други подобни преживявания, когато си мислех, че това не може да бъде истина. Въпреки това се хващах на уловките й, защото тя измисляше неща, които считах за невъзможни.
Когато се роди синът ми, я поканихме да ни посети след дълго отсъствие. С течение на времето човек забравя обидите. Това беше първото й внуче, тъкмо се бяхме нанесли в собствена къща. Бяхме много щастливи с бебето, искахме да му се радваме всяка минута и се надявахме, че и тя ще се почувства така. Че ще се възхити на първото си внуче. Мислех, че гордата баба ще се разхожда с количката по алеите. Е, първия ден тя наистина излезе с бебето, но още на следващия каза, че у нас било много скучно и съжалявала, дето не си е останала вкъщи. Отново бях изумена, никога не бях очаквала подобна реакция. Казах й, ти сериозно ли очакваш да те развеждам по магазините с двуседмичното бебе. Знам, че тя е типично градски човек, и по-рано често я водех по скъпите магазини и кафенетата. Но сега имах бебе и то беше много по-важно от забавленията на свекърва ми. Но тя, разбира се, се обиди.
Предложих й да се разхожда сама, мъжът ми беше готов да я кара до града и да я взема, но тя не пожела. С мъжа ми отново обсъдихме как бихме могли да й създадем развлечения, накрая я поканихме на скъп обяд. Там ме попита: „Какво би ми препоръчала?“ Тъй като знаех, че обича месо, й препоръчах ростбиф и прекрасните пържени картофи, специалитет на готвача, и тя ги поръча. Нямах представа, че има проблеми с жлъчката и е диабетичка. Че трябва да яде само диетични храни. Досега не ми беше казала нито думичка за заболяванията си.
Какво направи свекърва ми? Изяде си всичко, изяде и моя бял хляб, дебело намазан с масло със зелени подправки. Никой не се замисли за нивото на холестерина и жлъчката й. Все пак тя е възрастен човек и никой от нас не би си позволил да я контролира. И какво стана?
Цяла нощ тичала до тоалетната. Ние обаче спяхме дълбоко и не сме я чули. Имала силни болки, ужасни жлъчни кризи. На следващата сутрин, когато се яви на закуска, беше накрая на силите си. Заяви ни, че веднага ще се прибере вкъщи. Поредното смайване. Избрах подходящ влак, закарах я на гарата и тогава дойде ударът. На сбогуване ми каза: „Ти си виновна, ти ми препоръча ростбиф и пържени картофи.“ Пак загубих ума и дума.
Тогава реших да сложа край. Беше ми писнало от наглостта й. Престанах да я търся, престанах да мисля за нея. Казах на мъжа ми: стига толкова. Ако иска да ни види, нека се обади. Все пак има внуче, което расте, ще има рожден ден, ще дойде Коледа, достатъчно поводи да се обади.
Но свекърва ми така и не се обади. Изчезна от живота ни. За Коледа и за рождените дни получаваме студени картички за внучето. Тя изпълнява дълга си, явно за да успокои съвестта си. Моят рожден ден не беше отбелязан – всъщност така е било винаги. Вече не се интересувам от нея.
Източник: vmh-bg.com
Ползите свекървата да живее наблизо: Тя невинаги е зло чудовищеЩо е то свекърва? Майката на съпруга е свекърва на жена му. Жената от своя страна се нарича снаха (н…Aug 12 2019vijti.com
