Вдовец носи бели рози на гроба на съпругата си, но като се прибира у дома, вижда същите цветя в кухненската ваза
Когато Мери Белами почина, всички, които познаваха семейството й, бяха зашеметени от реакцията на съпруга й Харолд. Харолд никога не е бил особено любящ или всеотдаен съпруг, но той стана объркан и отдаден вдовец.
Той изплака река от сълзи, ридаеше, молеше се и злословеше на Бог, че му е отнел най-съвършената жена, която някога е давал на тази земя.
Ако и децата на Харолд и Мери да смятаха, че той играе роля, те скоро разбраха, че това е роля, която той възнамерява да продължи да играе, вероятно до края на живота си. Мъжът стана набожен и всяка неделя след литургия посещаваше гроба на жена си.
Тази конкретна неделя той й занесе букет от перфектни рози в цвят слонова кост с най-бледа розова руменина в самото сърце на всяко листенце. Изхвърли розите, които беше купил миналата седмица, и изми мраморния надгробен камък.
Той нежно проследи името на Мери и прошепна:
— Любима съпруга и майка… Винаги. — Харолд избърса една заблудена сълза, каза молитва за Мери, след което се отправи към дома, където го чакаше изненада.
— Мередит!— той се обади и влезе в кухнята, където намери дъщеря си да подрежда внимателно букет от същите рози в цвят слонова кост, които той беше купил за Мери!
— Откъде ги взе? — попита той.
Unsplash
— Здравей, татко — каза Мередит. — Един стар приятел на мама се появи, след като излезе. Той дойде да я посети и беше толкова шокиран да научи, че я няма… Горкият човек се пречупи.
— Приятел? — рязко попита Харолд. — Какъв приятел? Майка ти нямаше приятели!
Очите на Мередит пламнаха.
— Това, което искаш да кажеш, е, че не й позволяваше да има приятели! Е, тя имаше! Този мъж беше съсипан. Той искаше да знае къде е погребана, затова му казах.
— Казала си на някакъв мъж къде е майка ти? — изкрещя ядосано Харолд.
— Тя е мъртва, татко! — Мередит изпищя веднага в отговор. — Можеш да се освободиш от глупавата си ревност и подозрение! Тя е мъртва! — Но Харолд не слушаше. Той скочи в колата си и се върна към гробището.
Unsplash
Тичаше по грижливо поддържаните пътеки, докато стигна до гроба на Мери и там стоеше мъж. Харолд направи две крачки и сложи тежка ръка на рамото на мъжа.
— Кой си ти? — изкрещя той. — Какъв си на жена ми?
Мъжът се обърна и отметна ръката на Харолд от рамото си. Беше висок и красив с изискано поведение и приблизително на възрастта на Харолд. Той погледна Харолд в очите и отговори:
— Предполагам, че вие сте съпругът на Мери. Аз бях мъжът, който я обичаше.
— Бил си неин любовник? — побесня Харолд със свити юмруци. — Знаех си…
Мъжът каза тихо:
— Кажи още една дума за Мери и ще те нокаутирам, ти, лигав малък грубиян! Не, не бях любовник на Мери, но исках да бъда. Исках да бъда неин съпруг.
Unsplash
— Аз съм нейният съпруг! — извика Харолд. — Аз съм този, който я обичаше!
— Знаеш ли как се запознах с Мери? – попита мъжът. — Бях лекар в спешното отделение, когато тя влезе със счупена ръка, след като я хвърли по стълбите. Тогава видях всички синини. Знаех какъв си, исках тя да отиде в полицията за помощ.
— Опитал си се да настроиш жена ми срещу мен… — каза Харолд с наранен глас.
— Да — каза мъжът спокойно. — Когато я видях втори път, вече бях влюбен в нея. Тя беше бременна – това беше първото й бебе – но й казах, че ще се оженя за нея, ще отгледам бебето като свое. Знаеш ли какво тя каза?
— Не. — прошепна Харолд.
Unsplash
— Тя каза — каза мъжът с тъга в гласа. — Тя каза, че ще бъдеш унищожен, ако си тръгне. Че тя е единственият човек, който някога те е обичал, и ако те изостави… Така че си тръгнах, отсъствах 25 години, до днес.
Харолд плачеше. Без обичайните си показни звучни хлипове, той плачеше, сякаш сърцето му се изтръгваше от мястото му в гърдите — и точно това чувстваше. Но човекът не беше приключил с него.
— Обичах я. — каза той тихо. — Бих й дал всичко, бих направил всичко, за да я направя щастлива. Ти не заслужаваше обичта й – и не знаеш колко много ми се иска да ме обичаше по този начин.
Харолд се взираше в мъжа и пред очите му проблясваха образи: всеки груб жест, всеки удар, всяка жестока дума, която бе казал на Мери, сега свидетелстваше противнего.
Unsplash
Щеше да е нужно много малко, за да я направи щастлива, той знаеше това — само няколко думи и усмивка — но вместо това беше опетнил дните й с подлия си дух, жестокостта си.
Докато мъжът, който обичаше жена му, гледаше, Харолд падна на колене пред гроба й и наистина скърбеше за нея и за начина, по който беше отровил и пропилял живота и на двамата. Той повтаряше отново и отново:
— Обичам те, Мери, обичам те, моля те, прости ми“
Нямаше отговор и може би никой не го слушаше, но малка златна пеперуда пърхаше надолу и благослови рамото му с целувка. Дали това беше благословия от любящ дух или дарът на прошката?
