Филип Буков с откровено признание за Ламбо, Владо Пенев и любовта
Актьорът Филип Буков направи фурор още с появата си в хитовия сериал „Откраднат живот“. Героят му д-р Хаджихристев бързо завладя зрителите, а той се превърна в звезда и всички са на мнение, че го чака светло бъдеще в киното, пишат от show.blitz.bg. Интересен факт за него е, че той е част от последния клас на легендарния Стефан Данаилов. Късат го два пъти, но на третото му явяване смайва всички с подготовката си и влиза първи по успех. Запален спортист е – може да го видите да вдига тежести във фитнеса, да кара мотор в гората или колело в планината, зимата е любител на сноуборда, а лятото на сърфа. Бил е професионален боксьор и спаринг партньор му е бил Тервел Пулев. Освен това завладява женските сърца с визията си и перфектното телосложение. Всестранна личност е Филип Буков, затова ни е толкова интересно да си поговорим с него и да научим интересни неща от личния му живот.
-Остават само три серии до края на „Откраднат живот“. Нахлува ли при теб вече носталгията?
-Мъчно ми е, носталгично ми е за колегите. Надявам се пак да ги срещна в работна среда. Радвам се, че ми се случи това хубаво нещо нар. „Откраднат живот“ и че създадох много приятелства там.
-Как попадна в сериала?
-Винаги съм казвал – къде на шега, къде нe – че Владо Пенев ме набута! С още девет мои колеги играем като статисти в представлението „Братя Карамазови“ в Народния театър, където Владо е с главна роля. Преди две години той ни изпрати при екипа на сериала да се запознаем и ако имат нужда да ни ползват за епизодични роли. Това се случва през месец май, обаче на мен така и не ми се обадиха. Всички останали колеги вече се бяха снимали като пациенти, с някаква малка роля. В Академията се шегувах, че съм единственият човек, който никога не извикаха за „Откраднат живот“. Но средата на ноември ми се обади самият Евтим Милошев, проведохме разговор и ме увери, че някой от колегите му ще ми се обади. Дойде средата на декември и още никой не ми се беше обадил. Казах си, че е ясна работата – отпаднало е като всичко останало.
На 24 декември рано сутринта получих позвъняване от непознат номер, зачудих се кой може да ме търси точно сега, но не вдигнах веднага, продължих си с тренировката във фитнеса. Някъде към обяд се сетих, че ми е звънял няколко пъти по-рано и реших да върна обаждане. Бях изключително изненадан, когато ми се обадиха да подпиша договор за „Откраднат живот“. Отидох веднага на среща и ролята в „Откраднат живот“ ми беше Коледният подарък.
-Как реагира на сценария, след като видя, че героят ти д-р Хаджихристев е гадняр, който се заяжда с околните?
-Докато бях студент в Академията все играех любовни сцени – влюбен, с разбито сърце. Добрият! И все ми се искаше да изиграя злодея, а и самият Стефан Данаилов казваше, че няма нищо по-хубаво от това да играеш лошия. Определено се зарадвах на ролята си в „Откраднат живот“. Когато си лошият, пред камерата ти е позволено всичко. Беше изкушаващо предложение и се възползвах.
-С екранната ти партньорка Кая Райкова (Неда Спасова – б.а.) успяхте да заблудите доста успешно зрителите с любовните сцени и всички си мислят, че сте двойка и в реалния живот…?
-С Неда се запознахме на снимачния терен, преди това не се знаехме. Първите сцени бяха как аз се заяждам с нея, нямах сценария по-натам, но веднага предположих, че ще последва любов между героите. Бях притеснен – от една страна аз да не се изложа, от друга дали ще си паснем, да няма някакви търкания. За щастие и мой голям късмет ние се сработихме чудесно. Наистина голяма част от зрителите си мислят, че с Неда сме заедно извън сериала. Често се шегуваме, че трябва най-накрая да кажем, че сме гаджета, че да угодим на хората. (смее се) Няма нищо повече от едно добро приятелство.
-Запален спортист си, падаш си по екстремните преживявания. Кое е най-опасното нещо, което си правил досега в живота си?
-Често ми се случва да поемам риск да се контузя, но чак да съм се страхувал за живота си…Не е имало такъв сериозен момент. Падал съм от високо, докато карам кайтсърф. Последно с мотокроса си бях извадил рамото, а преди това си бях скъсал връзките на коляното. Но тези неща не ги приемам за чак толкова екстремни. Познавам хора, които вършат далеч по-страшни неща. Много ми се иска да изкарам курс за скокове с парашут и ако приемем, че това в някакъв момент ще се случи, го приемам като най-голямото предизвикателство.
-Тренирал си доста активно бокс. Защо се отказа от този спорт?
-Три-четири години бях в Националния отбор. Бях добър на едно държавно ниво, имах добри данни, но не съм бил чак такъв талант за световното ниво. Имаше много по-добри момчета от мен. Тогава Федерацията по бокс все нямаше пари за състезания в чужбина, за лагери, а това действа доста демотивиращо. В този момент трябваше да се ориентирам да запиша някакво висше, предстояха ми по-важни неща. Не съм давал сериозни заявки в спорта, че да наблегна на него.
-Кога реши, че искаш да ставаш актьор и да кандидатстваш в НАТФИЗ?
-Първо учех Философия в Софийския университет. Много случайно бях попаднал в тази специалност, бях я записал просто така, още не знаех какво ми се учи. Докато бях ученик в Класическата гимназия, покойната вече директорка Гергина Тончева ни водеше на театър и тя възпита това в мен. Бях слаб ученик, най-слабият във випуска и не обичах да чета. По литература отказвах да чета „Под игото“, „Железният светилник“ и т.н. и за да мога все пак да завърша, директорката ми каза да отида поне на театър и да изгледам тези произведения. Все повече започна да ми харесва да ходя на театър, продължих и като студент да го правя. И така се зароди идеята да кандидатствам в НАТФИЗ. Нямам в семейството си хора с артистично потекло. Нищо не губих като ме късаха на кандидат-студентските изпити, тъй като продължавах да си уча Философия.
Един ден в залата по бокс срещнах актрисата Лилия Маравиля и я помолих тя да ме подготви за НАТФИЗ. Не беше ентусиазирана, защото самата тя е актриса, а не педагог. За един месец ме подготви колкото може. Скъсаха ме на финалния кръг, което за мен беше индикация, че може би имам някакви качества. Не изгубих мотивация. Лилия ме посъветва да се запиша в театралната школа на Малин Кръстев, за да добия малко опит. До този момент не съм се изправял срещу публика. Кандидатствах пак и отново ме скъсана на финалния кръг.
Когато дойде моментът да кандидатствам за трети път, трябваше да реша сериозно какво да правя. Ако ме скъсат отново, това значи да запиша четвърти курс Философия и да приключа с моите театрални желания. А ако ме приемат – да зарежа Философията. Третата година ме приеха с най-висок успех при мъжете, беше труден избор. Най-голямата ми мотивация беше, че имам последна възможност да бъда научен от великия Стефан Данаилов, който беше обявил, че ще вземе последния си клас. Нещата се случиха.
-Какво научи от него? Какви съвети ти даваше?
-Той се фокусираше върху това да ни учи какви хора да бъдем, а след това какви артисти. Стараеше се да помогне на всеки. Мразеше дребнавите хора и ни казваше да не се занимаваме с дребни проблеми. Не ни даваше да обсъждаме хората. Цитираше ни една мисъл на Оскър Уайлд: „Малкият човек обсъжда другите хора, средният човек обсъжда събития, а големият човек – идеи“.
Стефан Данаилов се стараеше да изгражда хора и личности от нас. Много ценни съвети ни е дал за сцената. Знаеше, че ние сме последните му студенти и много искаше да ни предаде неговите завети и да продължим неговото дело. Казваше, че най-важното е да си честен и да си пич. Нищо друго няма значение. Всички негови студенти са доблестни хора и не можем да кажем нищо лошо за тях.
-Как ти понася славата, която те връхлетя скорострелно? Дразниш ли се на вниманието, на пресата…?
-До мен не са стигали някакви негативни писания, пък не виждам и кой какво лошо може да напише за мен. Нямам постъпки, от които да се срамувам. Но разбирам и тези, които пишат някакви жълтини, тъй като това им е работата. Приемам го, че те са си свършили работата, пък дали аз я приемам за доблестна или не, е субективна моя преценка. Не ми пука особено. Както казва един мой приятел: „Докато не го видиш с очите си – не го твърдиш“.
Що се отнася до славата, поздравяват ме хората на улицата, понякога се чудят дали съм аз. Като ме засекат в планината да карам колело и виждам смутени погледи, не могат да повярват, че един актьор може да е толкова запален спортист или да е запален моторист. Забавни моменти са, не съм имал кофти сблъсъци. Случвало ми се е вечер в някое заведение да дойде някой да се перчи, да ме пита за какъв се имам и че не им пукало, че съм известен. Важно е да приемеш и плюса, и минуса. Не ме притесняват и гледам да не се възгордявам. Внимавам какво правя на обществени места, защото после не знам как ще го обърнат и какво ще стане. Най-гадното е, че има дни, в които ме мързи и ходя рошав и необръснат. Сега не мога да си го позволя, това от Мастера ми е възпитано – винаги да изглеждаш добре, защото си обществена личност. Всички знаеха, че Стефан Данаилов е голям естет, държеше на външния вид и ни учеше и нас.
-Предполагам и женското внимание се е засилило, особено след по-разголените сцени в „Откраднат живот“, където щедро показват коремни мускули…?
-Интересното е, че получавам повече неприлични предложения от мъже! (смее се) Спуквам се от смях, ама и те душа носят. Жените са по-обрани и притеснителни. Но на живо не получавам предложения. Определено не ме нападат жени, всичко си е като преди.
-Какво искаш да ти се случи в бъдеще? За каква роля си мечтаеш?
-Обичам да гледам спортни колежански филми – винаги има един, който се заяжда с всички, появява се едно момиче и той се оказва не чак такъв бастун. Ето в такъв филм ми се играе. Според мен, няма как да се случи, защото тази култура не е позната в България.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
