Историческите 5: Ицо Хазарта
Главни герои в рубриката „Историческите 5“ са личности от публичния живот. Макар с различни професии и призвания, общото между тях е, че са добре познати на широката аудитория и като такива те често са отговорни за формирането на обществените мнения и интереси. Това бе и причината да ги потърсим – защото вярваме, че за българската история трябва да се говори и то от хората, в които често се вслушваме.
В този брой на рубриката задаваме пет исторически въпроса на Христо Петров, познат на всички нас с творческия си псевдоним Ицо Хазарта. Музикантът, който спокойно може да определим като съвременен социален поет, винаги е изразявал твърда позиция не просто по актуалните теми, но е взимал отношение и по тези, касаещи българското образование и култура.
Aко трябва да посочите една личност от българската история, чийто житейски път ви вдъхновява на коя ще се спрете и защо?
Винаги съм се възхищавал на благотворителната дейност на Евлоги Георгиев. Онова, което знам е, че доброто, което безвъзмездно е направил за България, далеч не се изчерпва само с помощта за създаването на Софийския университет. Хората,които не знаят, биха могли да се поинтересуват кой точно е този човек, какво е дал на страната си и евентуално да сравнят мисленето и действията му с това на днешните български банкери и бизнесмени с подобно финансово състояние.
Кое българско постижение или събитие може да определите като истински повод за гордост?
Държавата ни има над 1300 години история – едва ли биха могли да се изброят великите събития и подвизите на хората, живели тук през вековете. Аз обаче мисля, че нямам повод да се гордея с действия, за които с нищо не съм допринесъл – мога да се възхищавам, но да се гордея ми е трудно. Надявам се някой ден да имам повод да съм горд с нещо, което аз съм направил или в което съм участвал.
Кое историческо място у нас обичате да посещавате?
Моето най-любимо занимание е да пътувам из България. Има страшно много места в нея, които харесвам – може би в известен смисъл всяко от тях е историческо. Когато ходя на паметника „Създатели на Българската държава” край Шумен, изпитвам едно особено чувство за връзка с хората, които са живели по тези земи преди нас и благодарение на които ни има като народ. Естествено, не бих подценил и стотици други места, свързани с нашата история, просто там като че ли най-много усещам, че съм българин.
Ако трябва да посочите една мисъл на личност от родната история, която е извор на мъдрост за вас, коя ще е тя?
„Дела трябват,а не думи…”. Ако някой не знае чия е тази мисъл, проблемът си е изцяло негов.
Кой е най-ценният урок от българската история и с какво тя може да ни бъде полезна в настоящето?
Винаги когато образованието е било приоритет, България е вървяла напред. И макар това да е от огромна важност, наред с „Върви,народе възродени…” никога не бива да забравяме една проста и вечна истина – „Съединението прави силата!”. Има брутална ирония в това къде е този надпис днес…
Източник: bulgarianhistory.org
