Знак от Бога: Случка в Йерусалим обръща живота на Нана Гладуиш
Нана Гладуиш смело се изправя в битка, която за съжаление са принудени да водят много хора не само у нас, а и по света. Въпреки диагнозата рак, с който трябваше да се сблъска няколко пъти, тя не загуби чувството за хумор и волята на живот.
След всичко преживяно, няма как Нана да не се уповава силно на вярата, защото в нейния живот тя се е разгръщала по много и неподозирани начини до момент. Тв водещата преживя един от най-трудните периоди, когато два пъти разбира, че е има рак. Но един знак Свише в един момент променя цялата й съдба. Знак, за който споделя за първи път!
„В България ми бяха казали, че нещата са страшни. Заминахме за Израел и за първи път оставих детето си. Беше на 2 години. Беше мъчителен период за мен. Докато чакахме, мъжът ми видя, че просто пропадам. И ми предложи да отидем да посетим светите места. В такива моменти човек отива на такива места, може би за да получи знак…“, това сподели през сълзи Нана вчера в „На кафе“ пред Гала.
„Заминахме за Йерусалим. Бяхме група, имахме гид. Отидохме до Божи гроб. И няма да забравя деня беше като днешния – студен, дъждовен, ветровит, аз треперех – и от студ, и от страх. И аз, и мъжът ми се молехме за някакъв знак.. и изведнъж, излизайки от базиликата, видяхме, че слънцето беше изгряло. Групата се събираше и в един момент, колкото и абсурдно да прозвучи, от небето сякаш падна нещо.
Всички се втурнаха да го вземат. То падна пред краката ми и аз също исках да го взема. Но най-бърз беше нашият гид, който веднага взе нещото, което беше паднало… в този момент беше с гръб към мен. Обърна се и ми го даде с думите: „Това е за теб!“
Това е човече, Дядо Коледа.. кукличка, която явно е била част от украсата, сложена на Коледа пред базиликата, явно е била забравена. И точно в този момент падна пред мен… Не мога да опиша този невероятен момент.
Не беше случайно. За пръв път разказвам това. Баща ми беше починал точно, а той много обичаше Коледа. След като се върнахме, си дадох сметка и че е 15 март – годишнина от сватбата на моите родители. Майка ми избираше точно този ден, за да каже каква ще е годината. А този ден започна с дъжд и вятър, и завърши със Слънце.
Вярвам в съдбата и знаците, които ни се дават. Това беше един от тези знаци. Ние имаме съдба и наистина сме добри хора и ако продължаваме да вярваме в себе си, в хората около нас, може да ни се даде този дар да продължим живота си достойно.“
Източник: Марица
