Eмигрантите ни по света искат да оставят костите си в Родината

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Много българи, които са емигрирали в САЩ и не само в САЩ, през годините са предпочитали да се завърнат в родината си, когато наближи краят на живота им. Това е така, защото, както е известно, българите са доста затворена и капсулирана общност извън страната и обикновено родовите връзки не се разкъсват, дори и на такива големи разстояния. И когато представителите на така наречената стара емиграция достигнат до една достолепна възраст, те вече имат желание да оставят костите си на родна земя.

Българските емигранти ще го закъсат жестокоСамо след седмица влизат в сила новите мита от 10 процента, които САЩ наложи вноса на самолети „Еърб…Oct 13 2019vijti.com

За подобен случай разказва Георги Иванов в своя пътен дневник, който предстои да бъде издаден в книга. Става дума за внука на бай Руси Брезоев – българин от Русе, заминал за Америка много преди комунистите да дойдат на власт в България на 9 септември 1944 г. Жена му също е българка и с нея имат две дъщери. Едната към 1971 г. има един син, а другата не е омъжена. Бай Руси, заедно с дъщерите си Рози и Дейзи и зет Джани – съпруг на Рози, са били в България през 1969 г. Та въпросният внук на бай Руси, Майк, също е идвал в България заедно с една българка от Плевен – баба Райна. Той я придружава някъде около 1977-1978 г. Тя се завръща окончателно в България именно за да завърш6и земния си път тук, но когато се видяла с близките си, се разочаровала от тях и се върнала в Америка, където почива в дом за възрастни хора, където е живяла и преди последното си пътуване до България.

Случаите с такива българи, които искат да останат завинаги в България са безкрайно много. Дори сестрата на Георги Иванов, за който стана дума по-горе, Флоранс, или Цветанка, също е преминала през това. Тя се завръща в България през 1973 г. Иска да остане в родната си София, за да остави тук и своето земно тяло, когато му дойде времето. Сестра й обаче не иска да даде разрешение Цветанка да се нанесе в таванската стая и така жената е принудена да се завърне в САЩ, където съвсем скоро и почива.
През 1992 г. в София дойде за последен път, както се оказа, Вера Костова – тя беше тъща на известния американски писател Сидни Шелдън, който беше женен за Дъщеря й Сенди. Вера е и първата „Мис София“.

Тя пристигна в София в инвалидна количка, защото се движеше трудно, но сякаш това й беше последното желание – да се сбогува с родината си. Вера е живяла в къща в центъра на града, днес съвсем близо до градинката на НДК. Когато тя се завърна, къщата й все още стоеше, тя стои и днес, но е запустяла, защото не е собственост на семейството на Вера, която е емигрирала в САЩ преди много десетилетия.
Подобна е и историята на Мери Забунова от Белмонт. Тя е била женена за българина Стефан, по-късно се жени за българина Михо – Майкъл Колумбия, за когото в. „България“ е писал неведнъж. Михаил е роден в едно ямболско село. Заминава за Америка още като дете. Когато идва време да служи в армията, Майкъл е изпратен във Военновъздушните сили. По време на Втората световна война той попада в ескадрила, която е била предвидена да бомбардира София. Командирът му обаче разбрал, че той е с български произход и го отписва от списъците за пилотите-бомбардировачи на българската столица. Майкъл Колумбия е безкрайно благодарен за това, защото неговата съвест не би позволила той да участва в нападение над собствената си родина, въпреки, че още от дете той живее в Америка.
Майкъл Колумбия достига до военно звание полковник от американските Военновъздушни сили и се пенсионира.
Това е само една илюстрация от професионалната история на един американски полковник от ямболско село. Той обаче има и лична история, според която предлага брак на Цветанка – сестрата на Георги Иванов.

Тя отказва предложението, защото по това време има здравословни проблеми. През 1978 г. Майкъл се жени именно за Мери Забунова /истинското й име е Мария и е българска емигрантка от София/.
През 1978 г. двамата се завръщат в България, за да се срещнат със свои близки, роднини и приятели, но и отново, за да се сбогуват с родината си. Отсядат в дома на Георги и Елена в София.
Така българите извън България, българите, които са родени в България, но са били и са емигранти по някакви причини, каквито и да са те, обикновено искат да се завърнат, за да поискат сякаш прошка, или просто, за да се разделят с корените си. Онези от тях, които могат, остават в родината си и приключват земния си път тук, други обаче, като изброените примери по-горе, не успяват да останат, но поне си вземат едно трогателно сбогом със своето минало!

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България“ в София

Продуцентът и водещ Андрей Арнаудов: Над 350 хиляди български емигранти са готови да се върнатИнтро
Става ли България по-добро място за живеене или емиграцията се превръща в евакуация? Ще има ли…
Jul 1 2019vijti.com

Източник: Bulgaria Weekly

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!