Емил Попов се завърна от оня свят и ето какво разказа за ген. Мутафчийски

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Пациент на ген. Веселин Мутафчийски написа разтърсваща изповед във Фейсбук.

Той разказва как е бил спасен от него и споделя колко много му е благодарен. 

Преди години той е бил нападнат и намушкан с нож. Буквално е бил на косъм от смъртта.

Една СНИМКА на ген. Мутафчийски от 2009 г. взриви мрежата!

Ето и историята на Емил Попов от профила му във Фейсбук:

Веднъж ме намушкаха тежко с нож, пребиха ме и ме захвърлиха! Нямам представа защо. Най-вероятно ме объркаха с някого, защото и пари, и злато, и часовник ги оставиха у мен!

Беше сред нощ, лежах без да мога да мръдна. Бях в съзнание. Нищо не ме болеше, но усещах, че умирам. Бях по гръб.

История с жената на ген. Мутафчийски разплака мрежатаСъпругата на началника на Националния оперативен щаб ген. проф. Венцислав Мутафчийски – Елена, е спа…Jun 6 2020vijti.com

 

От стомаха ми нещо излизаше, а върху едното ми око плискаше кръв и не можех да мигам с него. Единият от ударите с ножа беше попаднал над ухото ми, разрязал артерия фациалис и от там пулсираше кръв нагоре.

Бях върху камъни и малко ми беше студено. Това беше единственото неудобство, което изпитвах, както и лека тъга, че умирам, и… колкото и странно да звучи – съжалявах, че не мога да запаля цигара!

Ген. Мутафчийски разбули мистерията около снимката му от 2009-а, която взриви мрежата

Нямаше трагедии, страх от смъртта или болка! Просто лека тъга, необясним покой и хлад

Тогава чух сирените!

Някой от балконите на близкия блок ме видял и извикал полиция. Помня разтревожени униформени, които говореха по станция, но ги чувах глухо, отдалечено и не разбирах думите им. Сякаш говореха на някакъв друг, неразбираем език.

В линейката лекарката ме молеше да дишам.

Молеше ме…

Трепераща ме молеше да дишам.

Само кървави ръкавици и истеричен, но добър и загрижен глас.

Говореше ми на ТИ и повтаряше:

„Моля те, дишай! Преглътни и дишай. Аз те пазя! Дишай, момче! Чуваш ли ме! Моля те! Хайде двамата! Ето така! Дишай, моля те!“

После дрезгав глас в „Пирогов“ отсече:

 

 

„Тук ще умре! Карайте го в спешна неврохирургия на военномедицинска! Аз ще им звънна да подготвят екип!“

Последното, което си спомням е хладния допир на метал по тялото ми /режеха дрехите ми с ножица/ и думите: „На три го местим! Хайде! Едно, две….“ – и съм загубил съзнание!

Събудих се в легло с разтворена книга на шкафчето до мен. Помня книгата. Кримка на Чейс. Някаква сестра ме будеше с леко побутване. Лекар неврохирург с името Добрев, показваше на колцина студенти, как е обработена трепанираната слепоочна кост, а преди това спешно е зашита артерия фациалис. Основната артерия снабдяваща мозъка с кръв.

Говореше им за удачните действия на колегата си от Спешна помощ, която с пръсти събирала разкъсаните краища и по този начин запазвала притока на кръв в мозъка , което съхранило пациента жив!

Млад лекар се включи също и обясни как като ръководител на приемащия ме екип, наредил на доктор Добрев първо да обработи артерия фациалис, с цел да осигури мозъчна дейност. Едва тогава разпоредил, анестезия и се заел с обработка на коремните рани и изваждане на счупеното от ножа острие.

Беше много блед и наистина младолик, симпатичен и смътно познат!

Аз бях на 35, а той изглеждаше по-малък от мене!

Когато приключи визитация, мина сам.

Прегледа всичките ми рани. Обясни ми за болките в главата, мътното зрение. Каза също, че вечерта ще ме заболи много корема!

После тръгна към врата, обърна се, намигна ми и каза: „След 10 дни ще тичаш! Обещавам ти!“.

Нататък е ясно!

Мама, приятели, визитации и така 10 дена!

Изписаха ме здрав и с белези като кърпена топка по главата, но жив.

Изписа ме доктор Добрев – неврохирургът!

Исках да благодаря и на онзи младият лекар, дето всеки ден идваше. Същият дето ръководил екипа. Този, който наредил на Добрев да започне от артерия фациалис.

Беше в операция. Не го видях. Спасяваше някой друг! Това беше доктор Венцислав Мутафчийски! Тогава млад хирург!

Благодаря Ви, докторе!

Лекарката дето ме доведе до него никога не видях. По-късно разбрах, че се оженила и напуснала страната ни. Работи в САЩ! Дали ме помни?!

Благодаря на един лекар, мой приятел. Всъщност най-дългогодишният ми и истински приятел. Той също е хирург във ВМА. Той ме върна към този случай и ми припомни неща, които исках да забравя! Чете ме и си знае кой е. Ако желае може да се обозначи.

В момента е из Африка! Заради карантината не може да се прибере при семейството си. Лекува ги там.

Сигурно и него го плюят местни журналисти. И той с мисии в Афганистан, Ирак и Босна.

Синът му – също е лекар. Първа година. Младо и много красиво, високо момче – пак във ВМА.“

Сбъдна се прогнозата на Ген. Мутафчийски: Хиляди млади българи изгоряха с тлъсти пачкиСпирането на бригадите е резултат от последното решение на администрацията във Вашингтон да замрази …Jul 13 2020vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!