Имат ли край паденията? Личната трагедия на родните президенти – политически провали и ожълтен живот*

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Дефилето на президентските Десита по публичната сцена навежда на дълбоки размисли за безрадостната съдба на всеки роден държавен глава не само по време на мандата, но и след като напусне „Дондуков“ 2. Нито един от тях тъй и не можа да остане на висотата на положението, което, види се, е заел съвсем случайно, иначе щеше да е подготвен за ситуацията, че това се случва веднъж в живота на човека и остава негов белег до края му.Саудитският принц хвърля 500 млрд. долара за 500-километров „Град на мечтите“ с мост към Африка и жени с открити лица (ВИДЕО)Саудитският коронован принц Мохамед бин Салман обяви плановете си за построяването на нов мегаград н…Dec 22 2018vijti.com

Но не! Напускайки седалището и мандата си, родните президенти се развихрят като държани на въже и започват да вършат такива щуротии, каквито на бившите държавни мъже по света и през ум не са им минавали. И все в посока на бурни публични изяви, което идва да рече, че влизайки във фокуса на общественото внимание по протокол, внезапно започват да си мислят, че това е заради личните им качества. Сиреч, че нацията наистина е луда по тях, а не става дума за неизбежно внимание към проявите на главата на държавата.

Дотук президентите ни допускаха фаталната грешка след очевидното и безвъзвратно приключване на политическата им кариера при напускането на „Дондуков“ 2, да се опитват да я реанимират по изкуствен начин чрез политически структури. Нещо, което всеки учебник строго забранява, тъй като се смята, че да оглавиш държава е най-високото възможно ниво, след което пълководството на разни партии си е чиста проба падение. Но кой да чете учебници, след като тия хора вече живеят с чувството, че те трябва да ги пишат.

Нека припомним, че първите трима български президенти се орезилиха точно по този начин и вместо да ходят с гордо вдигнати глави като помъдрели бащи и съответно авторитети на нацията, трябваше спешно да се укрият по офисите си и да се правят, че са си намерили по-интересни и смислени занимания от политиката. Кажки да бяха го направили преди да станат президенти, както би казал Иванчо Йотата.

Покойният Жельо Желев като че ли повлече крак в това отношение и след като изгуби първите в най-новата история на България вътрешнопартийни избори за президент, основа своя партия Либерална алтернатива, която на парламентарните избори през 1997 г. спечели едва 0,3%. След това Желев потъна в забрава до смъртта си.

Приемникът му Петър Стоянов, може би поучен от този печален развой, предпочете да не създава своя партия, а да оглави тази, която го направи президент. Но за сметка на това, освен че зае лидерския пост в СДС, извърши още по-голяма глупост, като след президентския пост дори стана депутат, издигна крайно неподходяща кандидатура за държавен глава и в крайна сметка през 2007 г. не вкара нито един евродепутат от СДС в Европейския парламент. След което също му се наложи да премине в негласна нелегалност.

Неговият приемник Георги Първанов на пръв поглед изглеждаше поучен от горчивия опит на предшественика си, но не и този на Желев – той не направи опит да оглави партията-майка БСП, а създаде своята АБВ, която влезе в парламента на ръба, танцува само един мандат и сега е потънала в забвение. Така, макар и уникален засега с двата си последователни президентски мандата, Първанов постъпи банално и в момента май пише спомени – нещо което един бивш президент би трябвало да прави, без да се впуска в гореизброените приключения.

Дотук добре – били политици и пак искат да бъдат такива, пък нищо, че не става. Но оттук нататък нещата силно се вжълтиха. И сгазиха не само общоприетите правила за политическо присъствие на един бивш президент, но дори и елементарните норми за публично поведение.

Предпоследният засега държавен глава Росен Плевнелиев изневери на традицията и не се хвърли в политически, а в креватни упражнения, които кой знае защо реши да направи публично достояние. Явно и той като предшествениците си загива извън светлините на рампата. Освен че ожълти и без това доста замърсената атмосфера със сапунката си със синоптичката Деси, започна да я влачи на официални държавни събития, на които по право му се полага първият ред, на който въпросната палавница се намърдва на едно ниво с патриарха. На това място заклет атеист да си, пак ще кажеш: Боже, пази България!

На всичкото отгоре появата на екранната сладурана провокира махленска интрига между нея и генералското Деси – съпругата на сегашния президент Румен Радев, което според някои наблюдатели не щяло да я сравняват с незаконната половинка и затова седнало на друго място. Причината вероятно е доста по-протоколна – присъствието на синоптичното Деси не е било предвидено по обективни причини и за нея не е имало място на първия ред на ложата до любимия ѝ. И, за да не стават скандали, Радев вероятно е пратил своето Деси на друго място, хем да изглежда скромно, особено след като в началото на мандата му хората се чудеха него ли са избрали, или тая разтури-къща, за която се ожени заради кандидатурата си за президент.

Тъй или иначе, конфузът е отвратителен. И ако някой не събере тия бивши и настоящи родни държавни глави и не им прочете ограмотителен курс за правилно политическо и гражданско поведение по време на и след президентския мандат, нещата ще стават все по-зле. И първото, което трябва да усвоят въпросните президенти е, че институцията, която обитават, си има самостоятелен и константен рейтинг от около 50%, независимо кой се подвизава в нея. А личният им рейтинг е този над 50-те процента. Вярно, някой могат да свалят дори и въпросните 50%, както стана по времето на Плевнелиев, приключил мандата си с рейтинг 21%.

А има и второ брадата правило и то гласи: няма бивш президент! Затова никой не се обръща към бившите държавни глави с „господин експрезидент“, а с „господин президент“. Другото е улична риторика, която медиите използват за по-лесно и кратко. А след като няма бивш президент, няма как да бъдеш и политическо лице с друго качество. Не се знае дали Радев вече е наясно по този въпрос, но има достатъчно време до края на мандата си, за да му го обяснят.

Иначе и той ще застане в тъжната редичка на бившите държавни глави и настоящи провалени политици, които не правят чест на нито една държава и дори повдигат сакралния въпрос: всъщност, ние тоя защо го избрахме за президент? По-нататъшната им политическа кариера крещящо доказва, че явно не е имало защо. Което пък поставя друг сакрален въпрос: а защо изобщо имаме институцията „президент“ в конституцията си? Но това вече е тема на друг разговор, който е крайно време да започне.
*Автор: Иван Николова
Източник: pik.bgСемейната драма на една жена от Сърбия: „Аз родих дете, а по-късно съпругът ми Боян разбра, че е безплоден“Санела реши да сподели разказа за живота си с всички, въпреки че мнозина ще я осъдят. Тя искаше дете…Dec 22 2018vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!