Дъщеря ми попита: “Знаеш ли защо Бог не ти е дал бебе толкова дълго време?”
Децата са смисълът на нашия живот. Един ден реших да боядисам стената в гаража и за да не остане дъщеря ми вкъщи, я взех със себе си. Рисувах с тебешир на пода, каза тя:
– Толкова се радвам, че Бог те е направил моя майка.
Аз не разбрах това изречение и попитах отново:
– Какво?
Този път тя измисли още по-неудобна фраза:
– Радвам се, че ти си моята майка от Бога.
Бях трогнат. Тогава бебето ми започна да се моли:
– Господи, благодаря ти, че ми даде моята любима мама. И ти благодаря (аз не разбрах тази фраза). Благодаря ти, че тя винаги ми приготвя закуска. Днес ще направим и тиквени бисквити.
След това тя отвори очи и продължи да рисува.
– Кой те е научил на всичко това?” Настойчиво я попитах.
По лицето ми се търкулнаха сълзи, защото никога не се бях сблъсквала с подобно нещо. Тя е само на три години и определено не съм очаквала такива фрази.
Малкото ѝ сърце криеше повече любов, отколкото можех да си представя, а мислите ѝ обхващаха такива понятия като Бог, любов и благодарност… Това невинаги се вижда при възрастните.
– Благодаря ти – казах аз, усмихвайки се, – много, много се радвам, че Господ ми изпрати такава дъщеря.
Зачудено започнах да боядисвам стената, когато дъщеря ми зададе друг въпрос:
– Трябваше ли да ме чакаш дълго, мамо?
Вече й бях разказвала тази история милион пъти, но тя искаше да я чуе отново. Този път оставих боята и отидох при нея:
– Да, скъпа моя. Много дълго време молих Бог за дете, но той не ми го даде. Но ти все пак се появи в нашето семейство. Ние сме много щастливи!
– Знаеш ли защо Бог толкова дълго време не ти даваше дете?” – попита момичето.
– Не, скъпа, не знам – отвърнах объркано.
– Аз знам защо – каза дъщеря ми, – защото той ме караше да го правя.
Като се вгледах в сините ѝ очи, наистина видях неземно чудо. Те излъчваха такава мъдрост, сякаш беше на хиляди години.
Толкова прост отговор от едно дете, но с толкова много смисъл. Наистина имах чувството, че това дете е спало на гърдите на Бога от много дълго време, сякаш небето не искаше да го пусне.
С тази история искам да предам идеята, че всяка двойка ще има дете. Със сигурност ще го дочакате. Не знам дали ще имате деца по рождение или чрез осиновяване. Никой не може да разбере как е подредено всичко в небето. Просто бъдете сигурни и не губете надежда.
Бог чува молитвите ви!
Хареса ли ви историята?
