Актрисата Латинка Петрова: Чувствах се точно като Бай Ганьо в самолета до Чикаго, винаги ще помня тази случка

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Аз имам много, ама много шантави истории със самолет. Даже мисля, че на двама, трима пилоти си оставих личната снимка – млада и красива – тогава беше така ?
Много отдавна беше първият ми полет. Аз и с военен самолет от Варна съм се връщала до София, защото беше буря. С Доника Венкова ни вдигна военен самолет още по времето на другаря Живков. Стоим си ние на летището и дойде военният човек, съжали ни и ни казва:
„Няма страшно, тръгваме! По-опасно е да се возиш с такси, по-опасно е с автобус на земята, отколкото във въздуха!“
Беше жестоко лошо време, той вдигна военния самолет като перце, а ние двете се пукнахме от смях в кабината, не помним ни кога излетяхме, нито кога кацнахме – за половин час го взе разстоянието. Това беше голямо нещо!Спомняте ли си красивата актриса Елжана Попова, която игра в сериала „Дом за нашите деца“? 30-години по-късно тя пак изглежда добреЕдна от най-красивите актриси в българското кино, Елжана Попова, днес си мечтае да играе ролята на… …Jan 11 2019vijti.com

Голям жест на човек от уважение към нас. След полета застанахме мирно пред военния пилот, защото това беше наистина страхотно изживяване. В онзи страховит ден гражданските полети бяха отложени, а бяхме само с Доника – човекът го направи заради нас двете.
Малцина са призвани да имат това мъжество да бъдат пилоти. Това не е само да владееш занаята, това е силната жажда за полет на духа! А когато владееш машината и когато си част от ноухауто и вече такива самолети ни удивляват със свръх скорост почти, тогава просто ми идва да застана мирно и да козирувам. Професия за истински мъже! Следва и пътуването ми за Мадрид с театрален колектив някъде през 80-те години. Като почна тая ми ти турбуленция в самолета – нещо страшно! Аз преди полета бях при Ванга и я питам:

„Ще има ли проблеми със самолета, защото ми предстои пътуване?“
а тя ми вика:
„Нема море, нема, нема…“
Нема, нема, ама в самолета почна турбуленцията и им казвам на хората: „На мен Ванга ми каза, че нищо няма да ми се случи в самолета“. И като се струпа целият театър около мене и наклониха самолета още повече – да се спасят покрай мене всичките.
Най-смешно беше това, което изживях аз като Бай Ганьо до Чикаго и назад и то само преди 10 години – до Америка и обратно с големите самолети. Тогава на японеца пред мене щях да му разглобя стола, търсейки начин да превключа телевизорчето на седалката – да излъчва програма като на другите. И не, и не! И търся бутон…, и няма бутон… И после отдолу пипам…, човекът се обръща, горе пипам…, извиках няколко пъти стюардесата…, звънци звъняха… и не мога, и не мога да разбера къде е джаджата.

И човекът се обръща ли обръща, а аз постоянно му бутах стола, за да превключа. И това беше през целия полет 7 – 8 часа над океана.
И гледам със завист как другите успяват да си сменят картинката, а аз единствено си поръчах вода от стюардесата. На пътечката от другата страна седеше един цветнокож и ме гледа – или пиронче натискам, или бутам, или чегъртам с нокът… Не издържа и ми вика: „Позволете!“. А аз от срам му казвам „Не, не, не, на мен това ми харесва“… и си мисля: „Ох, докога ще летим над тази вода, просто не мога да издържам повече!“.
Чак след третото повикване на стюардесата тя ми донесе водичка и сладки неща, та се облегнах назад и си викам: „Не мога, уморих се, ще гледам океана и това е положението!“ и както се облягам – картинката се сменя и разбирам, че бутонът за каналите е под ръчката на облегалката ми. Под ръчката било!!! Явно съм го пипнала съвсем случайно.

След това започнах активно, активно, активно да сменям каналите, спрях се на една жена, която ми стана толкова близка, повече от роднина, защото тя ми говори час и половина насреща – само едно лице в екрана и никой друг! Викам си „Боже, колко ми стана близка тази, ние се познаваме вече“ .  Аз не говоря английски, но тя говори час и половина без да спре и си мисля „Как е възможно?“, но пак не мога да я сменя… Отново нещо съм блокирала и не мога да я сменя… Е, тази жена и сега да я видя – ще я позная!Непубликувано интервю на Иван Ласкин: Лятото на 2017 г. актьорът изля душата си, но думите му не стигнаха до хоратаПрез май 2017 година от вестник “168 часа” направиха интервю с актьора Иван Ласкин, който по онова в…Jan 11 2019vijti.com

Източник: Дело

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!