Когато търсеше утеха в моите обятия, в страха си се хвърляше в ръцете ми и зариваше лице в косата ми. Говореше колко силно ме обичаш, как се боиш да не ме загубиш. С треперещ глас ме питаше: „Мамо, нали никога няма да ме изоставиш?“ Заедно рисувахме пеперуди, украсявахме дома, пекохме сладки. Ти така се гордееше…
