Писмото на една обидена майка: Ето ви по 50 лв. за всяко дете. А, не, объркахме се – нямаме, оправяйте се сами!
Да си представим, че живеем в утопичен свят. Премиерът ни е като… айде като гръцкия например, че е най-близо. Завършил е примерно Харвард и Станфорд. В България изведнъж всички служители в държавната администрация спират да казват „Ааа, това не може, няма как да стане, идете в 503-та стая“ и започват да си вършат работата, а за отглеждане на дете в тая страна с толкова чудовищно отрицателен прираст започнат да дават някакви скромни пари. Да си представим, че някъде примерно във Враца – мястото в Европа с най-бързо изчезващо население, едни млади българки решат да родят и да отгледат едни деца… Не, спрете. Май не бива чак толкова да си мечтаем.
Момичета от Враца – не раждайте. В тая държава няма смисъл. Те по 50 лв. на дете обещаха и сега май се оказва, че няма да ни ги дадат. Ако съм на ваше място – няма да родя. Защо? Какъв е смисълът? Да ги раждаме тия деца тука, после със зъби и нокти да се мъчим да ги вкараме в езикова гимназия и после директно да ги пращаме в Лондон. Ма без не искам. „Ще ходиш. Ти в България ли искаш да учиш, за нищо на света!“. То и да си го кажем честно – преспектива реално няма. Реките ни са по-замърсени от Ганг в Индия, наскоро едно стадо крави хвърли топа, след като се напи с вода от Марица. Крави, хора… 500-килограмови животни. Това не са катерици! Държавата сега за сега така я е втасала, че поне 10 години не може да се оправи. И гръцкия премиер не може да ни оправи.
За Господ не знам, ма казват – не бива да молиш Бога за това, което сам знаеш, че е невъзможно. То лошото е, че и лекари няма. Тука всички вече го разбрахме това. За сега сме на 4-то място по смъртност за последните дни в Европа. И на 1-во да станем, така и така те българските пенсионери млади си умират. Заради Чернобил ли, заради лошото качество на храната у нас ли, заради това че им забраниха да си варят сами ракия ли, не знам, но хората си отиват доста по-рано от средното за Европата.
Да си признаем и за учителите… В Софийски университет, дето нали, така да се каже уж са топ ъв дъ топ, и там е майка плаче положението. Те са доноси, уволнения, домакин със средно образование назначен на 3 длъжности взима повече от двама професори. Няма драма, но кадрите навсякъде са лоши, необразовани, немотивирани, мързеливи и меко казано нахални. Но то какви да са – едни зле отгледани деца от епохата на 90-те, когато последната останала СОЦ култура леко си отиде за сметка на един естествен подбор, който просто накара читавите да емигрират. Не бе, да си представим, че вие вземете по 50 лв на дете. Страхотно! Хайде сега малко да посмятаме.
Държавата веднага ви взима 10 лв. от тези 50. Това е 20% ДДС. давате го всеки ден за всичко, което купувате. За всичко. За клечкте за зъби плащате данък на държавата. Пускате си СМС за синя зона. Идеално. 2.00 лв. за паркиране, 40 стотинки на телекома за ДДС. Айде 2.40 за паркинг. Къде потъват тия пари от паркирането ли? Не бе хора, не искате да знаете. Не питайте. Никол Станкулова срази конкуренцията с тази снимка Мегз прави български вариант на световното движение на изнасилените #Metoo. Рут Колева поиска коментар от Карбовски Светлана Гущерова проговори за домашното насилие Взимате 1000 лв. заплата. Удържат ви там данъци, пари за осигуровки. ОК! Остават ви едни 750.
Ама нееее, те не ви остават. Вие от тях давате още 20 % на държавата. Айде 150 лв. в хазната директно от вашите мизерни 750. Иначе, да – живеем в хубава държава. Робин Худ раздава по 50 лв. за всяко дете. Добър човек. Мъдър. Ма няма проблем, че няма да ми ги даде тия 50 лв. Аз не съм за тях. Работя и си гледам детето сама. Обидно ми е, обаче, че така се гаврят не само с мен, но и с всички български майки. Срамно е. Не бе, ние не разчитаме на тия 50 лв. Ние ще се постараем да изведем децата да учат в чужбина. Ние ще се справим, знам го. Обаче децата… децата няма да се върнат.
А толкова много си мечтая, не да взимам по 50 лв. за гледане на дете. Мечтая си тия хубави, умни деца, тия наследници на тракийски царе и на прабългарски конници да се върнат в тая порутена държава. Да си отгледат и те децата тука. Има някои неща, които не могат да се купят с 50 лв. Достойнството например. Онова достойнство, което в тая държава отдавна отнеха на майките с деца. Дайте да си го върнем. Дайте да им покажем, че можем и без техните подаяния. Дайте да пробваме след като завършат Харвард, да ги върнем тия деца тука. Това не струва 50 лв. на месец. Тука трябва друга валута. Нарича се обич.
