Обичах чуждото дете повече, отколкото собствено
Обичах чуждото дете като свое. Вярвам, че една споделена болка облекчава, но мисля, че и споделеното чуждо щастие би могло да разведри и зарадва някого. Особено когато човекът е минал през какви ли не премеждия и разочарования, какъвто е моят случай. Разведох се на 32 години. След безкрайни опити и мъчителни процедури лекарите вдигнаха ръце и заявиха, че не мога да имам дете. Плачех и се молех на съпруга си да си осиновим момиченце.
Нали всички казват, че е по-важно кой го е отгледал, а не кой го е родил. Пък и на стари години да сме спокойни, че ще ни гледа. Той обаче беше категоричен: не се знаело на какво ще попаднем, все едно да стъпим на гнила дъска. Порядъчните жени не си оставяли децата в домове, а и бащите обикновено били престъпници, пияници или най-малкото развратници. „Ще я гледаш с любов, ще бдиш над нея денонощно, а като порасне, ще хукне да търси майка си, която може и проститутка да се окаже и да я вкара в занаята!“ – повтаряше ми непрекъснато, а думите му се забиваха в сърцето ми като нож. Аз не отстъпвах и накрая той ме заплаши с развод.
Приех решението му с облекчение, вече не можех да го понасям, но когато се разделихме официално, изпаднах в отчаяние. Не смеех да взема бебе, страхувах се, че сама няма да мога да се справя. Пък и нали щом проговореше, щеше да ме попита за баща си. Преживях ужасни две години. Затворих се в себе си – от работа вкъщи и обратно, колежките и приятелките ми започнаха да се тревожат за здравето и психиката ми. И тогава – въпреки заричането ми, че повече няма да погледна мъж – Игнат нахлу в живота ми почти на шега. Отидох на море, за да избягам от скуката, жегата и съветите на близките. С него и 5-годишната Ивона се запознах на плажа – шезлонгите ни се оказаха един до друг, а след първите приказки се разбра, че сме отседнали в един и същ хотел, в съседни стаи. Чиста случайност или намеса на съдбата, никога няма да разбера! От пръв поглед се влюбих в малката, която беше същински ангел – с руси къдрави коси и сини като небето очи. Усетила, че е приковала вниманието ми, бързо създаде контакт и до вечерта не се отдели от мен.
Двете правихме пясъчни фигури, къпахме се под зоркия поглед на баща й, вечеряхме заедно, после се разходихме и се разделихме с плач, защото Ивона искаше да спи при мен. На втория ден Игнат се отпусна, вече не ме изучаваше с подозрение, а от разговорите усетих, че не само е приел присъствието ми до тях, но и му е приятно да общуваме.
Нямам обяснение кога и как се появиха чувствата между нас. В момент на откровение му разказах живота си и му признах, че Ивона е развила майчинското чувство у мен и отсега се страхувам как след броени дни ще трябва да се разделим завинаги. Може би добих кураж, защото дотогава не бях чула думата „мама“ нито в устата на детето, нито в неговата. Тогава научих, че съпругата му е отишла преди 3 години на дизайнерски курс в Милано, влюбила се в някакъв моден гуру и отказала да се върне. Развели се с адвокати от разстояние и тя предоставила на него родителските права.
Изразих гласно възмущението си, че е зарязала рожбата си, без да й мигне окото, но Игнат ме прекъсна. Не й се сърдел, тя не искала да ражда, мечтаела за кариера, но той й забранил и попречил да направи аборт. Затова му казала по телефона: „Ти искаше дете, сега си го гледай!“. Когато млъкна, настъпи дълга пауза, но продължихме да се изпиваме с очи и вече знаех, че желанието напира неудържимо и у двамата.
Късно вечерта, след като приспа Ивона, почука на вратата и ме покани в тяхната стая, не смеел да остави малката сама. Любихме се бавно и продължително на дивана, чувайки равномерното дишане на детето. Беше вълшебно, но не хранех надежди. Приех връзката ни за краткотраен флирт, за морска авантюра, и без това отдавна не бях правила с*кс. И през ум не ми минаваше, че ще продължи, че всъщност с Игнат и Ивона поставяме началото на нов живот. Не че не го исках, но се страхувах, че мечтая за невъзможното. Дори след като се оженихме, трябваше да минат няколко години, за да повярвам, че не сънувам. Плашех се, че е с 4 г. по-млад от мен, красив, интелигентен, и че моите козове са най-вече обичта и привързаността на детето, което обожавам. За нея си останах „леля Нора“, но се обръща към мен с толкова нежност, сякаш произнася заветната думичка „мамо“!
А когато нощем, преди да заспим, Игнат ме притисне в обятията си, целуне ме страстно и ми прошепне: „Мечтая само да сме здрави, да отгледаме Ивона и да остареем заедно!“, благодаря на съдбата за щедростта й към мен.
Елеонора
Източник: С кафето
