Подиграват се на Марешки , а искат Слави
На пръв поглед единствената разлика между Веселин Марешки и Станислав Трифонов е, че единият е изкарал варицелата без да се чеше по лицето, докато другият здравата се е драпал. Иначе и двамата са представители на една и съща обществено политическа прослойка, макар и да работят в различни сфери – единият в културната, другият – във фармацевтичната. И Бате Веско, и Славчо обаче всъщност имат един и същи бизнес – да промиват мозъците на балъците. Просто единият го прави с ксанакс и диазепам с 10% намаление, а другият – с разчепени чалга-шафрантии и малоумни видинско-врачански вицове.
И двамата са самосъздали се бизнесмени от работническо-селски произход, просторечни в изказа, но авторитарни в решенията, непоколебимо амбициозни и вулгарно откровени. Или откровено вулгарни, както повече ви харесва. Безпардонната им мимикрия служи единствено на собственото его, а привидната народняшка реч е пропита с почти религиозно преклонение пред персоналната им, имагинерна значимост.
А разликата е там, че на изцепките на Марешки, който първо подписва, а после чете конституции и концесионни договори, всички се присмиват под мустак, творят интернет епиграми, проектират колажи, пишат плакати или просто препсуват с делнично възмущение. Докато огледалният му образ Трифонов, притежаващ същия нагажденски нюх, същата вълча алчност и малко по-висока, отблъскваща външност, постепенно се превръща в народен трибун и спасител, комуто кънчовците отреждат поне 14-15% в следващия парламент.
Що за физофреник трябва да си, за да се присмиваш на Веско, а да гласуваш за Славчо? Единият ще те изклати на задната седалка на майбаха си, а другият – на мутренския мерцедес-кубче. В резултат все ще си оноден, измамен, предаден, обезчестен, направен на глупак. И отново ще плетеш колажи и ще попържаш роднини от двата пола до девето коляно. Даже Марешки е по-добър вариант чисто естетически, защото вкара в парламента разтропани аптекарки с престилки до катеричките, а Трифонов предлага антиеротичните джуджета Тошко Йорданов и Иван Кулеков.
„Има такъв народ“ се очертава трета политическа сила след ГЕРБ и БСП, които са с почти изравнени позиции, при това без Слави да се е мяркал на протестите, или да е направил дори един мощен чалга-концерт с ориенталски прочит на възрожденски песни и полуголи кифли между оркестрантите.
Марешки е само непосредственият предшественик на Слави в дългата серия от алтернативни медиатори-предатели, изгрели и залезли на политически ни небосклон, но не преди да изигрят гнусната си роля. Така през 2005 г. изскочи „Атака“, която стартира от едно телевизионно предаване, после беше ред на друг екранен псевдогерой в лицето на щатния семераздавач Ники Бареков. Все златни пръстчета, все крепители я на Симеон и Сергей, я на Орешарски, я на Бойко. А шизофрениците продължават да ги избират, без да усетят, че въпросният пръст се върти в собствения им задник. С 200.
