Жената до Милен Цветков: В деня на смъртта си той беше щастлив
Милена Иванова е жената до Милен Цветков – обичан и уважаван журналист, загинал в жестока катастрофа навръх Великден. Двамата се запознават през 2017 г., когато тя представя първата си книга в неговото предаване.
Милена се занимава с нумерология повече от 10 години. Тя е икономист по образование и има свой бизнес в сферата на търговията. Призванието й обаче не е там. Иванова е посещавала обучения и курсове за личностно развитие при най-добрите световни експерти.Ето какво още сподели Милена Иванова-ЕА в телевизионно интервю:
– Милен у дома – различният Милен, тихият Милен, този, когото зрителите не познават…
– Аз го познавам в период от живота му, в който беше много трудно за него в професионален план, но пък личният му живот беше много светъл. Много мил и много нежен човек беше. Може би малко хора го познават в тази светлина, но той беше изключително любящ човек, който имаше нужда да дава и да получава любов.
Имахме изключително привличане и на физическо ниво. Както се шегувахме, бяхме залепени като гербови марки. Във времето, в което сме били заедно, ние го прекарвахме много пълноценно, т.е. той не си позволяваше да се разсейва с други неща, както и аз. В момента, в който вратата се отвори, ние започваме да правим нещо заедно, да си говорим, да си приготвяме храна или да гледаме филми, прегърнати на дивана. Просто в момента, когато решихме, че ще сме заедно и връзката ни ще бъде сериозна, ние не се разделихме физически.
– Милен го няма. Имаш спомените и емоцията. Покажи ни с какво тези вещи са ти особено близки? (На масата пред тях има две чаши, две снимки, очила и една вратовръзка – б. р.)
– Това са чашите му за кафе. Първо пиеше кафето в тази чаша (вдига бялата), но той не я харесваше, защото е бяла. Като цяло този цвят не го харесваше много за дом, за обзавеждане и т.н. Обичаше по-тъмни цветове, дървесни, топли. След това му купих тази чаша (посочва черната) и му я подарих специално.
Това е вратовръзката, с която беше на последното предаване в „Алтернативата“. Това са му очилата и тази снимка му е любимата. (Вдига едната снимка, на която са заедно, облечени в зимни якета). Все се шегуваше с мен и казваше: „Ако някой ден ни искат снимка на двамата заедно, дай тази“.
Последната вечер от неговия живот бяхме седнали на дивана и гледахме филм. Той се обърна и ми каза: „Любов моя, толкова много имах нужда от това гушкане, от тази нежност. Толкова ти благодаря, че ми я даваш“. През последните месеци имахме много странни разговори, които в нормалното ежедневие хората нямат. Той говореше много често за смъртта и понеже знаеше, че аз се страхувам за близките си хора, които много обичам, поради пандемията и всичко, което се случи в световен план, ме провокираше. За него най-естественото нещо в човешкия живот беше смъртта.
– Ти си известен нумеролог, не можа ли да предпазиш най-близкия си обичан човек?
– С цялото си сърце и душа знам, че има неща, в които ние не трябва да се месим. Независимо от знанията, които имам, аз съм човек, не съм Господ и не мога да предотвратявам такъв тип ситуации.
Първото нещо, което направих, е да изчисля нумерологичните ни карти – нашата обща съвместимост, и знаех, че тази връзка в дългосрочен план няма как да просъществува. Това съм го споделяла с мои приятели и с най-близките ми хора – със семейството.
Когато взех решение ние да бъдем заедно, казах на моята майка: „Не знам какво ще стане, защото се чувствам изключително добре, Милен е човек, който няма да предаде моето доверие. Не знам какво ще стане, но знам, че ще страдам“. Тя доста се опитваше да ме успокоява, но аз с цялото си същество знаех, че нещо ще се случи. Но наистина не съм предполагала, че ще е това.
Правих му годишен хороскоп, защото знаех, че той беше в много труден професионален период, не беше на работа. Един ден се прибра и просто каза, отегчен от всички позвънявания, от хора, които му се обаждаха, поемаха ангажименти към него и после не му връщаха отговори: „Вземи химикалката и започвай да смяташ“.
Тогава направих цялостен и подробен хороскоп. Истината е, че в него и към деня на инцидента нищо не се вижда.
Към днешна дата аз вече имам обяснение. В човешкия живот освен датата на раждане като вибрация оказва влияние, чисто от нумерологична гледна точка, и имената и това което не знаят хората – личните документи, тъй като било то в шофьорска книжка, в задграничен паспорт или в лична карта, е съхранен целият ни енергиен код.
– Последните му часове, преди да излезе?
– Последният му ден беше много хубав. В смисъл на усещане, как той се чувстваше. Беше изключително щастлив. Ние бяхме в апогея на любовта, на връзката си. Точно бяхме напаснали характерите си, бяхме изчистили недоразумения. Наистина беше щастлив. Обядвахме и си казахме много хубави неща. Всъщност аз в последния му ден успях да му кажа, че истински го обичам.
Помня точно седнахме на масата и той каза, че съм се справила отлично с агнешкото и е приятно изненадан от това нещо. Отвърнах, че съм много щастлива да имам възможност да направя това нещо за него и че съм взела решение, че искам да се грижа за него. Той ме погледна и каза: „Много си красива, благодаря ти“. Искаше някой да се грижи за него, много искаше някой да му готви, да му се радва като на малко дете, защото към този момент не беше преживявал такова нещо.
През целия му живот все някой нещо е искал от него. Постоянно са му били поставяни условия. В последния си ден успя да говори с всички най-близки хора. Последният човек, с когото говори, точно преди да излезе, беше Калина. Думите му към нея бяха: „Обичам те“.
Трябваше да отиде на едно интервю при Слави Трифонов на следващия ден и беше решил, че има едно сако, с което много се харесва и което не беше вкъщи. Тръгна и се върна два пъти. Почна да си търси документите. Той винаги си търсеше нещо. Каза, че до 30-40 мин ще се върне и си спомних погледа му на вратата.
– Какъв беше?
– Беше за сбогуване. Каза „Обичам те“ и аз затворих вратата.
– Как научи новината за инцидента?
– Калина ми се обади чрез неговия таблет. В този момент аз знам, че нещо се случва и затова си позволих да вдигна. Калина ми каза: „Моля те, кажи ми, че баща ми е при теб“. Аз й отвърнах: „Калина, той излезе преди малко“. Това момиче беше толкова уплашено и каза: „Някакви хора пишат на мама, че тати е попаднал в катастрофа и е починал на път за болницата“. Аз казвам: „Това не е възможно, най-вероятно са някакви жълти неща“.
В този момент никога не съм изпитвала такова чувство през живота си, такъв страх. Почна да ми звъни телефонът, да ми се обаждат близки, включително и майка ми. Казах й: „Мамо, нещо се е случило с Милен, но още не знам какво“. Тя само отвърна: „Спокойно, как си?“. Само казах: „Не мога да дишам“.
Помня, че наистина не можех да дишам и тя ме държа на телефона може би около половин час, докато синът ми и брат ми дойдат до вкъщи. Честно казано, може би 2-3 часа след това не помнех нищо.
За неговото изпращане знаеха много малко хора. Така се стекоха неблагоприятно обстоятелствата, че на мен официално не ми беше казано кога ще бъде изпращането му, но аз знаех. Сънувах през нощта и просто сутринта се събудих и казах на приятелката ми, че днес ще бъде погребението.
Обадих се на майка си и й казах: „Майко, сигурна съм, че днес ще бъде погребението. Знам го“. Качих се на колата и просто тръгнах към Бояна. По радиото тръгна симфонична музика. Много малко хора може би знаят, че Милен много обичаше такава музика.
Пристигайки там, на гробищата в Бояна, видях колите как идват една по една и започват да паркират. Скрих се така отстрани на автомивката. Слушах музика и ги наблюдавах как един по един се редуват, слизат и се качват по стълбите.
Реших да мина от другата страна, където е гробът. Скрих се и бях там през цялото време. Изчаках да си тръгнат и отидох на гроба му. След това се върнахме с една моя приятелка. В общи линии почти целия ден прекарах там.
Източник: Марица
