Член на ГЕРБ с разказ за ареста си в нощта на 2 септември: Арестуван и обвинен. Под заплаха от пет години затвор. Или за съдбата на една членска карта
Павел Цветков, който в сайта на ГЕРБ е записан като областен координатол на МГЕРБ в Русенска област, публикува пост във фейсбук, в който разказва как е бил арестуван в нощта на 2 срещу 3 септември на протест в София. Накрая той пише, че „участието ми в партията, в която все още имах надежди, че присъства някакъв морал и принципност – вече и формално прекратено“.
Ето и пълният текст на публикацията му в социалната мрежа:
„Арестуван и обвинен. Под заплаха от пет години затвор. Или за съдбата на една членска карта.
До всички мои приятели в ГЕРБ (и не само). Реших, че е важно да знаете как действат хората, които подкрепяте, в момента, в който се обърнете срещу тях. Които аз също подкрепях допреди години и за които работих доброволно, в името на една имагинерна кауза. Трудно ми е да публикувам това публично, жал ми е. Защото все още има много хора сред Вас, които уважавам и които знам, че наистина вярват в тази кауза. Но смятам, че е важно да знаете какво се случи с мен и много други на 02-03 септември и сами да направите изводи желаете ли да подкрепяте това. Аз лично доскоро имах надежда, че нещо ще се промени и пазех членството си в партията. Но след това, което видях с очите си, решението ми вече е взето.
На 02.09 пътувахме с Lyudmil Radulov от Русе, за да подкрепим националния протест. Включихме се към 19 часа. Говорихме си с хората от площада, разменяхме мнения, идеи. На протеста имаше малки групи от ултраси, носещи маски, които постоянно уговаряха нещо, сновяха напред-назад, водеха телефонни разговори и ясно се отличаваха от мнозинството нормални хора на площада. Около 22:15 започна обстрелът с бомби върху полицаите. Експлозиите звучаха страшно. Освен бомбички се хвърляха шишета, камъни, павета и каквото още можеше да се намери по площада. Имам доведен брат, който работи в Жандармерията и знаех, че е някъде там около Народното събрание и може да пострада. Впоследствие разбрах, че е пострадал от хвърлено паве. През цялата вечер разговаряхме с много хора и постоянно обяснявах, че това не бива да се случва, защото тези момчета са там за да си вършат работата и действат по заповеди.
След близо половин час обстрел, в който момчетата от Полицията само се прикриваха с щитовете, без да правят нищо друго, в един момент явно получиха заповед и започнаха да правят тактически движения, за да разделят хората и да разпръснат протеста. В този момент всички онези, които сипеха бомби и павета, бързо се изпариха. След няколко минути полицаите малко по-малко заградиха площада и с Людмил се придвижихме до една малка уличка зад Президентството. От едната страна на улицата се бяха подредили група полицаи. Ние от другата страна си говорехме спокойно с хората наоколо. В един момент кордонът тръгна към нас. Повечето побягнаха. Аз в началото се затичах, повлечен от тълпата, но в един момент реших, че след като не съм извършил нищо нередно, няма от какво да бягам и спрях. За съжаление съм сбъркал. Едно от момчетата ме събори на земята. Беше разярен. Разбираемо след канонадата, която се изсипа на главите им преди малко. Въпреки че изцяло му съдействах, крещеше едни и същи заповеди по няколко пъти. Закопча ме, изправих се и ме поведе. От другата страна ме подхвана втори служител. При преминаване през една тълпа, вторият ме ръгна няколко пъти в ребрата. С огромна учуда го попитах защо го прави. Отговори разярено: „А ти защо до преди малко хвърля бомби срещу нас, ей сега ще видиш!?“ Погледнах го в очите и го попитах наистина ли смята, че аз съм хвърлял бомби срещу него. Замълча.
Отведоха ме встрани от Народното събрание и ме сложиха на тротоара. Там вече имаше трийсетина други задържани „престъпници“, закопчани с белезници или свински опашки. Продължаваха да водят още. Част от полицейските служители бяха все още разярени и подвикваха на насядалите неща от сорта “Ей сега ще видите, шибани копеленца!”, „Ще ви съсипем живота, боклуци!“ и т.н. Впоследствие от друго задържано момче журналист разбрах, че голяма част от служителите на площада всъщност не са полицаи, а наемници от фирма „Делта гард“. За непознатите само ще спомена, че това е охранителна фирма, спрягана за близка до властта, която е известна с множество скандални акции и побои от служителите ѝ.
Принципно винаги съм се противопоставял и съм подлагал на критика всякакви твърдения за заговори и конспирации, но в случая събитията наистина се случиха по начина, по който го изтълкуваха много публични личности впоследствие. Около половин час момчетата от МВР и Жандармерия бяха обстрелвани с бомби и павета, без да получат заповед да мръднат. Хвърлящите бомби не бяха повече от 40-50 при над 5000 на площада. След това ултрасите изведнъж изчезнаха и тогава започнаха тактическите действия по разпръскване и вече разярените след обстрела полицаи залавяха на случаен принцип хора по улиците. Внушение или не, няма как да кажа със сигурност, но нещата наистина изглеждаха по този начин.
След 45 минути седене на тротоара с белезници, ни отведоха с няколко момчета в Трето районно. Накараха ни да подпишем куп неща и ни вкараха по килиите. Оттам нататък започна едно безкрайно чакане, което, макар че продължи едва 20 часа, на всички ни се стори като седмица. Условията в килията бяха такива, че искрено започнахме да съчувстваме дори и на истинските криминали, минали преди това от там. За да бъда достатъчно описателен без да влизам в дълги подробности, само ще кажа, че част от предишните обитатели бяха изписали с изпражнения различни мъдри мисли по стените.
В трите килии бяхме общо към 15 момчета, сред които имаше двама журналисти, млад лекар от Пирогов, собственик на мебелна фирма, ИТ специалист, служител в Европейската централна банка и други подобни съмнителни фигури. Аз и всички тези момчета, задържани по същия начин като мен – направили грешката да решим, че няма защо да бягаме, след като не сме извършили нищо нередно – се оказахме с обвинения за едро хулиганство, заплашващо ни с пет години затвор.
Обвиненията са на база свидетелски показания от някои от служителите на МВР. Те са ме видели да „хвърлям бутилки по униформени и с изключителна дързост да обиждам, дърпам и бутам полицейски служители и да оказвам съпротива при задържане“. Всеки един от Вас, според това колко ме познава, може да прецени кое от тези деяния съм способен да извърша. Обвиненията на почти всички момчета в ареста бяха направени по шаблон, със свидетелските показания на едни и същи четирима полицаи.
Освободиха ни към 21 часа, три часа преди крайния срок по закон. Адвокатът, с който разговаряхме малко преди да ни освободят, каза, че при задържането и престоя ни в ареста, от служителите на МВР са направени десетки нарушения на закона и правата ни, като например отказваха ни разговори с адвокат, снимаха ни без наше съгласие, подведоха ни да подписваме куп неща без присъствие на адвокат и други.
Това се случи в нощта на 02 септември. Това сме гамените и хулиганите, които бяхме по арестите. Щях да го чувствам просто като интересно изживяване и опит и дори вече да се забавлявам с това, ако не присъстваше заплахата от 5 години затвор по чл. 325, ал. 2 от НК. Бъдете спокойни, няма да стане. Предполагам. Адвокатът, който пое случаите на голяма част от нас, твърди, че всичко по обвиненията е абсурдно и нищо не може да се случи.
Заключенията ми от видяното обаче остават. А участието ми в партията, в която все още имах надежди, че присъства някакъв морал и принципност – вече и формално прекратено.
Иронията беше, че при обиска в ареста, от портфейла ми извадиха и описаха позабравената членска карта на ГЕРБ, която все още стоеше там. Иззета при арест на протест срещу управлението на ГЕРБ“.
