Идва ли краят на Бойко Борисов: Отговорът ще изненада мнозина
Идва ли краят на Бойко Борисов, е естественият въпрос, който събуждат влизащите в своята трета седмица протести. Всяка вечер хиляди се събират в центъра на София, тръгнаха шествия и в цялата страна с основно искане оставки на Борисов и главния прокурор Иван Гешев, пише в анализ за 24 часа Виктор Иванов. Има и странични – за образованието, за нова конституция, социални искания, чисто националистически и русофилски и какво ли още не.
Но нека да сме честни – главната цел е Борисов. И не защото на него така му се иска, за да подкрепи тезите си за заговор на Христо Иванов с тъмните сили от НСО, ДПС или Кремъл. Просто Борисов се превърна в политическа фигура, която в най-новата ни история като присъствие може да се съизмери само с Тодор Живков и съсредоточава негативната енергия.
Борисов изкара 20 г. на най-високото – главен секретар на МВР, кмет на София, министър-председател, лидер на най-голямата (а на моменти като че ли единствената) партия в България.
В някои от изминалите дни на площада масата бе основно от хора, които са раждани след 1996 г. Те не помнят комунизма, не помнят срутването на Жан Виденов, вероятно смътно знаят за царя.
Целият им съзнателен живот е протекъл под управлението на Борисов. И е нормално да виждат в него изначалното зло за несбъднати мечти, за неуспехите на родителите си и за това, че не живеят в такава България, в каквато биха искали. Още повече че 10-те години управление на ГЕРБ няма да бъдат запомнени със смели реформи, променили страната. Защото Борисов вторачи цялата си управленска философия в неща, които може да покаже веднага на малките хора със скромни мечти – магистрали и коледни бонуси за пенсионерите.
На прага на новата седмица с обявеното радикализиране на протеста за част от идеолозите му краят на Борисов изглежда близо. Особено ако наистина се постигнат блокади на публични институции, за каквито се призовава от събота. В понеделник в Народното събрание обсъждат вота на недоверие, във вторник ще е гласуването и всички сметки на ГЕРБ и ОП сочат, че те ще спечелят – просто няма откъде да се съберат 121 гласа за сваляне на кабинета. А това ще доведе до ново разгаряне на протестите.
Борисов като че ли осъзнава, че най-накрая трябва да отстъпи. И точно това показват сигналите както от ГЕРБ, така и от коалиционните партньори. Планираният ремонт на кабинета, който да доизкара мандата до пролетта на 2021 г., всъщност може да се окаже едно изцяло ново правителство с премиер, който не се казва Бойко Борисов.
Само допреди месец подобна теза, изказана от устата на някого от управляващите, беше невъзможна. Но в момента Борисов вижда, че протестът е и вид групова психотерапия.
Отпуска напрежението заради месеците затваряне заради пандемията. Друг е въпросът, че българската държава направи малко, за да облекчи наистина икономическото положение на затворените вкъщи и на бизнеса, вместо това се фокусира да подкрепя най-тъмния от сивите бизнеси – нощните заведения. Които се отблагодариха с изкарването на чалгаджийките на протест…
Излизането на Борисов от властта и временното му “изчезване” може да се окажат единственият правилен път към доизкарване на мандата, защото той е обединяващата за всички протестиращи фигура. Факт е, че въпреки че е много силно като лозунг, скандирането на президента Румен Радев “Мутрите вън!” не бе подхванато.
Иван Гешев пък няма публичната стойност на Борисов и вероятно 90% от хората на площада не биха го разпознали на улицата, ако е без каскет.
И ако остане да се иска само неговата оставка, трудно ще се постига тази масовост на протестите. Много по-вероятно е тогава по улиците да останат само Христо Иванов и сравнително малката група противници на главния прокурор.
Просто на младите е доста трудно да обясниш какъв точно е проблемът с главния прокурор. А и на много от възрастните, нали той не отговаря за размера на пенсиите и условията в болниците. Справка – колко бяха протестиращите срещу избора на Гешев за главен прокурор, какви протести имаше срещу прокуратурата на Сотир Цацаров. Друго е сега, когато към това е прибавено искането за главата на Бойко Борисов.
Лишени от искането за оставка на премиера, протестите много вероятно ще последват съдбата на продължилите 1 г. шествия срещу кабинета на Пламен Орешарски през 2013 и 2014 г.
Тогава бунтът пламна след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. И неговата бърза оставка от този пост (всъщност акуратно е да се каже отказване от това, че е избран), просто запушиха бунта.
С флегматичното си експертно излъчване Орешарски се оказа фигура, която трудно може да обедини срещу себе си много хора. Така след август 2013 г. по жълтите павета остана да марширува сравнително малка група хора. Тя се разцепи на фракции и секти, всяка със свои разбирания и претенции, че представлява абсолютната истина. Подобно нещо ще се случи и през 2020 г., ако го няма Борисов. И в момента реално протестиращите не знаят какво искат. Има поне пет различни групи искания.
Първата е вдигнала юмруци зад президента. Вероятно в нея са и много редови социалисти (иначе БСП си има своя игра в събитията), но и всякаква периферия, която сега не вижда свое политическо представителство и ѝ харесва рефрена, че всички са маскари /мутри и са виновни за всичко.
Другата група са около така нареченото “Отровно трио” – Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, явните регулировчици на протеста.
Третата група е около морските вълци от “Росенец”. Христо Иванов и неговият обичащ сенките коалиционен партньор Атанас Атанасов искат моментални избори. Те вече вярват в завръщането на умните и красивите на голямата сцена и в успех на старата градска десница на вота. Фиксацията им е върху ролята на ДПС и тази на главния прокурор.
Четвърта група представлява БСП. За тях злото се корени в Борисов и веднъж свалено неговото управление, следва живот като от песен. На какъв глас ще пее “Позитано” обаче, тепърва ще се решава в лидерската битка Нинова – Добрев, затова играта на соцлидерката в протестите е и залог за удържане на партийния връх.
Петият елемент пък може да бъде групиран около т. нар. тиха част на протеста – политиците, които са едновременно там, но не се набиват на очи – като Мая Манолова, сценаристите на Слави Трифонов и дори бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. За тях времето тече прекалено бързо, не са готови с партийните си проекти, спешни избори ще ги провалят. Реално, за разлика от 2014-а или 1997 г., в момента липсва силна опозиция, която не само иска, но може да вземе властта.
Гордо по жълтите павета крачат и хора като лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов и водача на “БОЕЦ” Георги Георгиев. А с футболните агитки и провокатори сектите на протеста може да бъдат изброявани още дълго, за да се стигне и до задкулисните играчи като Васил Божков, Цветан Василев и останалите бизнесмени бегълци, до интересите на Русия и САЩ и пр. Тези играчи също имат залози накъде ще тръгнат хората от площада, ако рязко изгубят възможността да мразят един общ образ.
Ситуацията със съставяне на ново правителство след вота ще е рубикон за Борисов. Досега той не е показал уменията на стратег, въпреки че е блестящ тактик в политиката и винаги успява да яхне вярната вълна. От години Борисов говори, че готви ГЕРБ за бъдеще без него. И то да управлява без него. Сега е моментът да покаже дали е изградил достатъчно нови фигури, които да изглеждат като европейци, да се държат като европейци, но в крайна сметка да са му достатъчно верни и да съобразяват кога да светят със собствена светлина и кога да отразяват неговата.
През годините като наследници на Борисов са спрягани както вицепремиерът Томислав Дончев, така и кметът на Бургас Димитър Николов. Лидерът на ГЕРБ обаче би трябвало да е подготвил и други лица просто защото горните двама са отдавна в политиката и със сигурност има с какво да бъдат атакувани. А и са издигнати толкова нависоко, че не си заслужава да изгарят при едно евентуално минаване на ГЕРБ през загуба на вота през 2021 г. и чистилището на опозиционна партия. А дотогава ще е минало достатъчно време, за да се завърне Борисов. Дано не като председател на Държавния съвет, накъдето биха могли да ни тласнат мераците за пипане на конституцията.
Студенти и млади семейства са ядрото на недоволните
Студенти и млади семейства с добри доходи са основното ядро на протеста. Голяма част от тях са се прибрали от чужбина заради епидемията. Често говорят и по микрофона пред останалите протестиращи и разказват, че привличат и своите връстници тук за каузата. Те нямат политическа принадлежност, осигурени са с работа и добри доходи и протестират срещу зависимостите във властта – нещо, което го има и в чужбина, но не е така видимо, както у нас. Младите обикновено са на малки групи, но повечето от тях идват на протест сами и вдигат саморъчно направените си плакати с лозунги, които станаха хит.
Групата на Радев е голяма, но не издига името му в лозунги
Една от основните групи протестиращи е тази на почитателите на президента. Тези хора обаче скандират името му само когато той излезе да говори пред тях. Феновете на Радев обикновено се събират пред президентството, но рядко може да се види плакат или лозунг, на който е името му. Недоволните издигат лозунги с имената на Борисов, Гешев, Пеевски и Доган. Тази група протестиращи се води от искането на Румен Радев управляващата коалиция да си ходи и размахва по примера му юмруци с “Мутри, вън”.
Единствената им декларирана цел е държавният глава да получи абсолютната власт. Останалото са красиви пожелания – защото избори, както Радев им ги обеща, с машини, просто не би могъл да направи. Но президентски служебен кабинет ще има достатъчно време да отмъсти на Борисов за всички унижения в последните 4 години, на които Радев счита, че е бил несправедливо подложен от управляващите.
“Отровното трио” от днес “чупи държавата”, морските вълци от “Росенец” май не са с тях
„Отровното трио“ – Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, както само̀ се определи, е явният пиар, мозъчен тръст, регулировчик и подбудител на протеста.
При тях незнайно защо рязко се откроява искането за свикване на Велико народно събрание, което да измени конституцията. Но не се казва на скандиращото множество, че всъщност това минава през постигането на конституционно мнозинство в този парламент, който да подготви предложението и да свика ВНС.
Триото обяви и новия курс на протеста от днес – окупация на Народното събрание в понеделник сутринта, когато ще има дебати по вота на недоверие срещу правителството. “Протестът трябва да ескалира”, заяви адвокат Хаджигенов в събота вечерта. Според него вотовете нямат смисъл, както и замяната на Бойко Борисов “с друг зависим от задкулисието премиер”. Освен пред парламента триото призова хората да блокират съдебни палати, държавни и общински сгради, да затварят пътища, летища и гари.
В отговор зам.-шефът на СДВР Антон Златанов призова хората да протестират мирно и да не блокират сгради. “За да се взимат решения, институциите трябва да работят”, каза той. И помоли демонстрантите да викат и да носят плакати, но да пускат уведомления за протестите си. Така полицията ще знае къде ще има блокади и ще предупреди другите софиянци да не минават оттам.
Въпреки че уж работят в една посока с “отровното трио” за промяна на модела на държавата и нова конституция, Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов са отделна група. Те най-ясно искат моментални избори. Но промяната на конституцията виждат като направена от обикновено НС и амбициите им са само в частта, която се отнася до правосъдната система и ролята на главния прокурор. Дуото трудно ще събере конституционно мнозинство при бързи избори, а е много по-вероятно при такива ГЕРБ отново да бъде легитимирана като най-голямата партия, съответно излъчена да управлява.
БСП настоява за избори, защото Корнелия си иска партията
БСП е с ясно искане – сваляне на ГЕРБ от власт. Но реалната цел на лидерката Корнелия Нинова е да си овладее партията на вълната, че тя е свалила Борисов, и евентуално да спечели избори.
Именно тук БСП ще се раздели с мнозинството от протеста, ако на тези хора им бъде зададен въпросът: “Вие какво искате – отново комунистите да управляват ли?” А ГЕРБ няма да пропусне да пита това всеки десен на площада.
Мая, Слави и тихият фронт
Отделна група е т.нар. тиха част на протеста – политиците, които са едновременно там, но вече се опитват да не се набиват на очи – като Мая Манолова, сценаристите на Слави Трифонов и дори бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. Те опитват да са симпатични на хората по площадите, но нямат не само готовност, нямат дори партии, с които да отидат на вот. Трифонов най-сетне взе регистрация на “Има такъв народ”, но е наясно, че трудно ще получи нещо значимо като резултат при бързи избори без проверени местни структури.
Хората на Божков са най-агресивните
Хазартният бос Васил Божков е сред активните протестъри, макар и във фейсбук, откъдето командвал тълпата, както стана ясно от разпространени телефонни записи между него и депутата от БСП Александър паунов, който след това напусна парламентарната група на БСП. Божков му споделя как е възхитен, че тълпата се движи спрямо неговите призиви, че готви Щаб на протеста, както и че може да прати хиляди да окупират парламента, за да посрещнат финансовия министър Владислав Горанов. Всеки ден от няколко социални мрежи Божков зове за бунт и протест докрай. Профилите му обаче се поддържат от хора в България, а във фейсбук не е публикувал нищо от 4 дни.
Много от протестиращите свързват намесата му с присъствието на агитките, които са най-агресивни и подстрекават към ексцесии. Дори се наложи мирни протестиращи да направят жива верига пред полицаите, за да не бъдат нападнати от лумпените. На площада са и групи от служители на Божков, които още са лоялни към обвиняемия бизнесмен. В отговор на твърденията, че плаща на протестиращи, олигархът отговори във фейсбук, че това не е вярно и само ги подкрепя.
От “всички срещу ГЕРБ” може да остане групата на Христо Иванов
“Протестиращите държат протестът да остане чист. Единственият легитимен играч в тях остана Христо Иванов. Но в един момент от “всички срещу ГЕРБ” може да остане само група, която може да бъде видяна като “групата около Христо Иванов”. Това е прогнозата на социолога Димитър Ганев.
“Протестът не е хомогенен, но либералната градска общност е основната група. Тя много държи да остане в тази красива поза”, каза той. Ако днес Корнелия Нинова излезе на протестите, рискува да бъде освиркана, а и президентът Румен Радев едва ли ще да бъде посрещнат с овации.
Оставка на кабинета би свалила социалното напрежение, Борисов прави сметка как ще изглежда ГЕРБ на следващите избори и действа като рационален политически играч. Главният прокурор не се вълнува от избори и има твърд мандат, тук протестът ще удари на стена, смята той.
