Кюстендилката Катя Иванова след 18 г. на Ботуша: В Италия се чувствам пълноценна, влюбена съм в работата си, морето и хората, не, няма да се върна, животът си е мой и ще го изживея така, както ми харесва

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Катя Иванова е родена в Кюстендил преди 62 години. От 2002 г. живее в Пулия, най-южната и най-живописната част на Италия, и е от многото българки, които са влюбени в живота си днес под чуждото небе. За приятелите си в Кюстендил Катя е някогашното момиче, завършило Икономическия техникум в града и работило в Изчислителния център в областта на икономическата информация.

В Италия вече не ръкопляскат и пеят от прозорците-Призрачна тишина обзема страната-Хората са на ръба От балконите на Италия вече не пеят и не ръкопляскат, по улиците цари призрачна тишина. Броят на у…Mar 31 2020vijti.com

Италианците я познават с артистичния й псевдоним Katy Leone – подписа й под фотографските изложби, които прави, името, под което организира какви ли не шоута и състезания за местните.

Животът на Катя до момента може да се събере в една дума – любов. Любов към всичко, което върши, любов към невероятната природа на „токчето на Ботуша”, към италианците, към майка си в България, която продължава да издържа финансово, към децата си в Кюстендил и 3-те прекрасни внучета, любов към проектите, с които се ангажира непрекъснато, и към приятелите.

ДА УЛОВИШ МИГА

Тръгнах към Италия преди 18 години, за да подпомогна семейството си, и не съм съжалила нито за момент за избора си. Дори и заради това, че открих магията на фотографията. Аматьор съм, но не ми убягва нищо, привличат ме любопитни неща. Понякога, карайки колата, спирам дори на забранено място, ако нещо ме впечатли, за да запечатам мига. На шега направих първата изложба, после още 5, когато видях, че има обявен конкурс за фотография, и реших да се пробвам. Става въпрос за Първи международен конкурс “De funibus terrae 2017”. В раздел фотография темата беше “Преходът между живота и смъртта”. Конкурсът е посветен на доктор Maria Monte duro, убита в спешен център, изпълнявайки служебния си дълг. Организатор е една невероятна жена, също лекар – Мария-Тереза Протопапа, чиято международна дейност е удостоена със званието „Посланик на мира”. Е, на този конкурс снимката ми спечели първа награда. Започнах да помагам на Мария-Тереза и продължих да снимам. Доставя ми огромно удоволствие. Една от последните ми снимки е свързана с коронавируса. Кръстих я “Светлина на надеждата”, защото все някога това ще свърши и няма да е все така.

ПАНДЕМИЯТА

Грешката на италианците беше, че още в началото затвориха болниците, за да намалят бюджета на здравеопазването. Така се стигна до огромния брой заразени и многото смъртни случаи. Но и друго има – според италианците информацията за заразените с коронавирус, която се тиражира от местните медии, е силно преувеличена. Някои лекари твърдят, че от всички заболели, които се приписват на пандемията, само 3,6% наистина са болни от коронавирус.

Страната не беше готова за подобна епидемия. Иначе италианският народ е много сплотен, отговорен и дисциплиниран. Спазва всички мерки, наложени в карантинния период. Тук, в Южна Италия, нямаме много случаи на заболели. Може да се каже, че сме най-здравият район. А по повод писанията на разни българки в интернет, че италианците се разболели, понеже нямали никаква хигиена… срам ме е, че мои сънароднички пишат невероятни неща, само за да привлекат внимание към собствените си особи. Италианците са чисти и държат безкрайно много на хигиената, иначе за тях на първо място са модата и кулинарията.

В района, в който аз живея и който е забравен от всички, повечето жени са домакини и домовете им са като аптеки. Да, заради пандемията живеем с много ограничения, но се справяме. Това, което най-трудно преживявам заради болестта, е невъзможността да се върна в България да видя близките си. До миналата година си ходех поне 2 пъти годишно, но тази година пандемията обърка всичко. Знам обаче, че все някога животът ще стане както преди и тогава отново ще мога да прегърна майка си, децата и внучетата.

ЖИВОТ НА СКОРОСТ

Непрекъснато се старая да направя живота – и моя, и на околните, по-забавен, по-интересен и по-динамичен. Участвам в отбор по много нашумял спорт от жени за жени след 35-годишна възраст. Спортът се казва Mamanet. Създаден е от израелски жени през 2005 година. Това е комбинация от волейбол и народна топка, играе се на волейболна мрежа, но топката не се прехвърля, а се подава от човек на човек, като при народната топка. Много разпространен спорт е в Италия. Съорганизатор съм на състезания на местния отбор с международни участия. Участвам обаче в организацията и на други мероприятия. Например всяко лято се организира т.нар Бяла нощ. В старинните части на малки градчета в Южна Италия се събират занаятчии, музиканти, улични артисти и всички правят улично шоу. Член съм и на Гражданска защита – на доброволни начала, пиша понякога в едно местно вестниче, освен това превеждам документи от италиански на български – преведох документите на две фирми с бизнес в България. Въобще – занимавам се с много неща.

ВЛЮБЕНА В РАБОТАТА

Работя като асистент на инвалидни и възрастни хора и не се срамувам от това, защото не всеки може да го прави. Иска се търпение, такт, готовност винаги да помогнеш, да облекчиш живота на ближния. От 3 години се грижа за жена, която е била възпитател в летни лагери. Тя е на 93 години, а близките й живеят в Рим. В един момент ми хрумна, че искам да направя нещо по-специално за моята баба, в резултат на което събрах всички снимки на нейни деца, за които се е грижила в лагерите, издирих ги и им организирах една среща с нея. Те в момента са на по 70-80 г. и вълнението беше както за нея, така и за тях. Нарекох срещата „Един приятел, един възпитател, една жена”. Фантастично стана! Живея сама с тази баба и много се разбираме, а близките й ми имат огромно доверие.

РАВНОСМЕТКАТА ДОТУК

Всички имаме възходи и падения в живота, някои без съмнение – повече от другите, но всички се опитваме да останем на повърхността. Никой не е по-добър от никого и съжалявам тези, които се мислят за по-добри от другите… Няма значение колко голяма е къщата ти, колко нова е колата ти или колко пари имаш в банковата си сметка. Всички ние кървим и всички ще умрем някой ден.

Някои хора се преструват, че те обичат, но ще те оставят да се справиш сама във всички житейски бури. Има обаче и такива, които са истински, които винаги ще са до теб… Обичай себе си и помни, че никой не може да те нарани. Не им позволявай да го направят.

И ПЛАНОВЕТЕ ЗА УТРЕ

Когато дойдох тук, майка ми каза, че със заминаването ми в Италия България е загубила една българка, а Италия е спечелила една италианка. Както винаги, беше права. Дойдох и веднага се влюбих в морето, в хората, в живота си. И нямам никакво намерение да се прибирам в родината. А ако някой си позволи да ме обвини за това мое решение, ще му кажа: Тук се чувствам пълноценна. Животът е мой и ще го изживея така, както ми харесва.

Записа ВАНЯ СИМЕОНОВА