Георги Лозанов: Думите на Мутафчийски „Очаквам да измрат много хора, яко да измрат“ бяха закана

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Знам, че с позицията си ще подразня мнозина, но мисля, че генерал Мутафчийски нямаше право да се изнервя така от въпросите на Миролюба Бенатова, а на финала на интервюто да изрече думите: „Очаквам да измрат много хора, яко да измрат“. Дори наистина такива да са очакванията му. А и то си беше по-скоро закана, която съдържаше негласно продължение от типа „щом се държите така с мен“.

Мутафчийски: Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат! „Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат! Ей, ще видиш!“ С тези гневни реплики приключва инт…May 15 2020vijti.com

„В епидемията от коронавирус в момента сме в стръмната част на изкачването“, казва ген. Мутафчийски. Заради наложените мерки експертът вече получава смъртни заплахи. Ето какво каза той в обширно интервю за Дойче Веле: (28.04.2020)

Мутафчийски вече не е просто генерал или лекар

Нямаше право да реагира така не само защото професионалната етика предполага лекарят да не вещае смърт. Генералът очевидно иска да си остане просто лекар, спасил живота на милиони българи, тъй като в пандемия за спасени могат да се смятат не само излекуваните, но и незаразените. И затова единственото, което му дължим, е благодарност. За последното няма съмнение. Но то съвсем не отменя факта, че ставайки началник на НОЩ, генералът се е превърнал в политик с огромна власт („джиросана“ му от правителството).

Напоследък и всекидневието, и икономиката, и образованието, и културата пряко зависят от предложенията на щаба, които министрите обличат в заповеди. Ако това не е правене на политика… А щом си политик на власт, си длъжен да отговаряш на неудобни въпроси. Така както журналистът, ако е независим от властта, е длъжен да ти ги задава.

Независимата журналистика не носи лаврови венци за победителите, а търси проблеми и настоява властта да ги реши, като внимава доколко тези, които я упражняват, имат нужната компетентност и дали не злоупотребяват с позицията си. Пандемията далеч не отменя подобно разделение на ролите – дори допълнително изостря противоречията помежду им. Именно това се оказва трудно поносимо за генерал Мутафчийски, както се усещаше и в брифингите. Той и като военен, и като лекар е свикнал нарежданията му да не срещат обструкции. И някак не успя да влезе в ролята на политик. Защото е недопустимо ако журналистическите въпроси не ти харесват, да ги наричаш глупост или да ги прехвърляш към някой друг.

„Очаквам да измрат много хора, яко да измрат“

Вярно, че сред въпросите на Бенатова имаше и твърде епизодични, но тя зададе поне два ключови, на които генералът нямаше отговор. И това в последна сметка го настрои отмъстително. Първият е как ще се пресмятат три последователни дни с над 100 заразени, след които извънредните мерки ще се върнат. Защото е съвсем логично, че ако се увеличи броят на тестовете, ще се увеличи и броят на заразените и така това престава да бъде обективен съпоставителен критерий за епидемиологичната ситуация в страната. Вторият въпрос беше трябва ли и по какви правила да се правят тестове на пациенти, които влизат в болница не със симптоми на коронавирус, а за друго, защото се оказва, че често именно те заразяват медицинския персонал. Дори въпросите да не са зададени достатъчно компетентно (от журналиста не се очаква да е експерт), компетентният им отговор ще ги поправи.

Големият въпрос

Големият въпрос при това интервю, а и въобще при отразяването на пандемията, е дали за справянето с нея, както при война, може да се ограничава конституционното ни право на информация. А то, както е известно, се реализира от медиите. Отговорът, разбира се, е „не“. Най-малкото защото не беше въведено военно, а извънредно положение. Генерал Мутафчийски великодушно е изчислил, че 5% от журналистите не се справят с работата си, но докато животът продължава да е цивилен, генералите не са тези, които преценяват това.

Призоваваме властта да не създава излишно напрежение и да не нарушава основните ценности, върху които се крепи ЕС. Личните свободи, като зачитане на личния живот, свобода на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са защитени с Хартата на основните права на ЕС.

Неспазването на тези принципи подкопава устоите и разяжда като злокачествен тумор ДНК-то на съюза.

Заглушиш ли последните критични гласове на малкото останали журналисти,  ще чуеш под прозорците си първите разярени викове на улицата, а тя не е въоръжена с тефтерче и микрофон, не задава удобни въпроси и не чака право на отговор от другата страна. А пътят до улицата е кратък. 

Слави Трифонов: Бесен съм, но с гласа на разума казвам: Борисов и Мутафчийски трябва да понесат отговорност за страха, паниката и лъжите сиПрочетох едно интервю на един български доктор. Но не какъв да е български доктор, а доктор Стоян Ал…May 15 2020vijti.com

PETEL.BG

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!