Oще малко. Трябва да издържим още малко
Ти знаеш колко души са починали от грип миналата година и като баш анализатор умееш да разтягаш локуми на тема вирусология, илюминати и Бил Гейтс. Напоследък броиш и загиналите в Африка от малария и говориш за бубонната чума като жив свидетел от XIII век. Бълнуваш за стаден имунитет, но ако влезеш за минута в отделенията на спешните случаи в момента, ще ти се иска да не си се раждал, каза в своя коментар Светослав Иванов по bTV.
Дами и господа,
от години си говорим за агресията срещу лекарите. Тази сутрин видяхме няколко известни български лекари, директори на големи болници, които с уморените си гласове, буквално ни се молеха да не правим фаталната грешка, която може да ни коства много. Защото излизането навън в момента, безцелните разходки са не по-малка агресия не само към цялото общество, но и към тях, техните колеги и семейства.
На никого не е лесно. Дори много от вас си мислят, че това, което се случва, е някаква конспирация, измислица, която да унищожи икономиките ни.
„Аз ще пусна детето с тротинетка по центъра, после ще го метна на баба му, а генерала да не ми ги обяснява тия на мене“. Добре де, освен себе си и лекарите ли ще предадем?
В последните няколко седмици доказахме, че сме общество. Много хора загубиха работата си, много не знаят как ще си платят сметките. Но спазват всички мерки. И тях ли ще предадем? Защото на някой му е скимнало да люпи семки пред магазина в квартала по анцуг и на по бира да разсъждава за Тръмп и Путин, Меркел и китайците?
Трябва да сме много благодарни на съдбата, че децата бяха в грипна ваканция цели две седмици преди първия случай на коронавирус в България. Докато хиляди европейски пенсионери събираха тен по испанските плажове, тук вече се обсъждаха строгите мерки, които да спират разпространението на вируса от хилядите наши сънародници, които се завърнаха в страната.
Знам, че 669 звучи малко. Но в Турция в последните 48 часа се оказа, че заразените са над 50 000 и то от 350 000 теста. Това означава, че всеки седми тест е положителен.
През седмицата италианския RAI пусна документалния филм, изследващ причините Италия да бъде ударена толкова свирепо от новия вирус. След първите няколко случая обществото реагира с подценяване, а едрия бизнес с алчност. Стига се дотам, че работодатели да принуждават работниците си да не спират да работят, като дори да ги карат да се дезинфекцират с препарат за чистене на стъкла и прозорци.
На 8 март десетки хиляди жени маршируваха в центровете на големите испански градове. Англичани и шведи тръгнаха да градят групов имунитет, което всекидневно струва живота на хиляди. Над 300 000 души са долетели от Китай и са влезли в САЩ в седмиците на най-голямата епидемия в страната. През това време Тръмп им говореше за икономически растеж. Все едно хората са някакви екселски таблици.
Да, това все някога ще свърши. Светът ще се промени. Надали вече ще е толкова отворен, надали в близките години отново ще се пътува толкова много навсякъде. Заради растящата безработица, в държавите врати ще отворят отново хиляди фабрики, чиято работа е била пренесена в Китай. Ще се възродят производства, които в последните десетилетия са били изнесени напълно в Азия. За да се справят с кризата, правителствата ще започнат да инвестират милиарди в инфраструктурни проекти, защото това е най-бързия начин за гарантиране на работа на много хора, останали без препитание. Хората ще харчат по-малко и ще мислят повече преди да изтеглят заем за апартамент, кола, телефон.
Ще се случат толкова много неща. И ние ще трябва да се приспособим, за да тръгнем отново напред. Но преди това, нека минем през този период като сериозни и солидарни хора, които няма да повторят чужди грешки. Дори и числото 669 да звучи като нещо малко, далечно и незначително.
Oще малко. Трябва да издържим още малко.
