Спомен за Радой Ралин
Да си припомним някои от най-вълнуващите послания, които ни остави той – човекът, писателят, демократът – Радой Ралин!
За народа
Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!
Безсънието на гладния е най-честната телевизия.
Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?
За властта
Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.
Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.
Беше време турско, после дойде време мижитурско…
По-добре властта да стане идеална,
отколкото идеалът – власт.
Пази боже сляпо да прогледа с едното око: ще направи всички еднооки.
Какво се хвалиш, че си беден, но честен.
Забогатей, па тогава ще те видим.
За честта
Спестяваната съвест се олихвява.
Кой постъпва честно, не живее лесно.
Кой излезе прав, не излиза здрав.
Кой душа не продава, той имотен не става.
За журналистиката
Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.
За истината
Единствената безспорна истина са некролозите.
Смехът е настъпателна сила в посока към правдата…
За търпението
Търпението е незабележима форма на гниенето!
За простащината
По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.
До кога в страната ни бащина
ще вилнее тая страшна простащина?
За утехата
Имайте кураж,
животът е мираж.
***
Аквариум!
В тебе е тържествено и тихо като в парламент.
Навън избухват драми и събития,
избиват хора и ги възкресяват,
а тук рибите поглъщат кислород,
за да се радва целият народ.
***
Молитва
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
***
А вие знаете ли, че истинското име на Радой Ралин всъщност е Димитър Стефанов Стоянов? Той е най-известният критик на тоталитаризма по времето на Тодор Живков. Това довежда до изгарянето на творбата му „Люти чушки“ (сборник с епиграми) през 1968 г. До края на живота си Радой Ралин остана застъпник на ценностите свобода, демокрация, справедливост, превръщайки се във вечен коректив за нас и идните поколения…
Източник:гнездо
