Д-р Петър Колев е специалист по УНГ-болести в София с над 25 години опит и със субклинични интереси в областта на отоневрологията. В периода от 1990 г. до 1995 г. д-р Колев работи като началник на ОМП “4-ти километър”, София. От 1995 г. до 2007 г. е лекар-ординатор в УНГ-отделението на Военномедицинска академия (ВМА)-София, а от 2007 г. до 2012 г. е началник на същото отделение. От 2012 г. до 2016 г. практикува във Военна болница в Кувейт. Към момента е част от екипа специалисти на частна болница в София.
Участвал е в многобройни национални конгреси и семинари по специалността.
– Д-р Колев, защо радиочестотната хирургия се налага все повече като предпочитан метод на лечение при затруднено носно дишане, сънна апнея и хъркане?
– Тази хирургия се наложи сега, защото първо няма ги усложненията, които се получават при другите методи, не се засягат биологичните, физиологичните и анатомичните структури на носа.
И второ, това е лабораторен тип хирургия – лечението продължава около 20 минути и след това пациентът се връща към обичайния си ритъм на живот. Тоест, тук не се налага хоспитализация, което е голям плюс.
Наложи се и се използва много често, защото при хъркането, първо трябва да се възстанови нормалното носно дишане. Лечението започва с обработването на определена структура в носа, наречени раковини (на медицински език – конхи). Това са пещеристи тела, които се надуват и свиват.
И до ден-днешен, между другото, в България, а и в много държави, за съжаление, се използва старата хирургия: с рязане на тези раковини или се обработват с електрокаутер.
Проблемът при електрокаутера е, че той работи с ток, с температури над 200 градуса. И, всъщност, това води до изгаряния и сраствания впоследствие. За сравнение, принципът на радиочестотната хирургия е използването на високочестотна радиовълна, водеща до загряване на тъканите при температури между 60 и 80 градуса. Тоест, по този начин се избягва рискът от изгаряне.
Освен това, при радиочестотната хирургия се обработва зоната под лигавицата – влиза се в тези раковини с електрод, тънък като игличка и с него се обработват няколко места. След това става вторична некроза и срастване.
Тоест, конхата спира да функционира и да се надува, свива се трайно и се прибира. На практика, така всъщност се отпушва носното дишане. Обработва се долната носна конха, която е най-голяма и се надува при вдишване на студен въздух, а се свива – при топъл. С радиочестотната хирургия премахваме тази част, но без да увреждаме нищо
Рецепторите се съхраняват, секрецията си остава – абсолютно всичко, като функция се запазва. Това е първият етап. На този етап трябва да се оправят затрудненията с носното дишане.
– Кои заболявания се придружават от затруднено носно дишане?
– Затрудненото носно дишане е симптом при редица заболявания и е много разпространено в момента в целия свят. Това са алергичните, всякакъв вид хронични и медикаментозни ринити.
– Какво предизвиква развитието на един медикаментозен ринит?
– Това най-често е употребата на капки за нос. На Запад се забранява да се произвеждат дори вече нафазолините. И в България не може да си намерят вече, но у нас останаха достъпни за пациентите все още ксилометалозините.
Лечението на хронична хрема зависи от промените в носната преграда
Мисля, че и те ще бъдат спрени, защото водят до развитие на медикаментозни ринити, до трайно разрастване на конхите. В тези случаи се налага по същия начин да се намесим – да решим проблема с радиочестотна хирургия.
– При проблем с хъркането след първия етап – възстановяване на носното дишане, споменахте, че има и втори етап…
– След като отпушим носа, но хъркането продължава и е доказано, че не е сънна апнея на ниво мозък, тоест, има проблем вече с гърлото и по-специално – с мекото небце или “мъжеца”, се налага да продължим терапията с втори етап. С годините мекото небце се отпуска и всъщност, когато човек спи, но не може да диша добре през носа, то постоянно се залепя за задната стена и напред, и се издава този характерен хъркащ звук – то се вее като платно.
И, за да решим проблема, обработваме по същия начин – подлигавично мекото небце, но с друг апликатор. Прави се отново много щадящо обработване, както при първата процедура, и то се свива.
Резултатът си остава траен. Ако и това не помогне, този проблем с хъркането продължава, тогава се оглежда много добре и пространството на ниво език. И тук вече идва третият етап.
Има много хора с доста по-едри езици, които нощем също могат да спаднат и да се опрат до задната стена. Тази трета стъпка, която касае корена на езика, може да се приложи, но вече в болнично заведение. В интерес на истината, много рядко се налага прилагането й в практиката, защото в повечето случаи, вадейки сливиците и оправяйки мекото небце, човек започва да диша нормално и спира да хърка.
Д-р Петър Колев
– Вярно ли е, че мъжете хъркат по-често, отколкото жените?
– Да, защото на практика вие, жените, се поддържате по-добре – както за теглото си, така и за начина на живот. Мъжете употребяваме по-често алкохол и цигари, а алкохолът е местно съдоразширяващо, цигарите също. Това води и до по-бързото отпускане на мекото небце.
Процентно, масово мъжете употребяват твърд алкохол. Жените сте по-нежни, използвате вино и други по-леки напитки, и затова при вас това го няма като проблем или в много по-редки случаи се среща. От 20 години се занимавам с лечението на тези заболявания и досега в практиката ми се е наложило на една-две жени да оправям мекото небце поради хъркане. И това обикновено са по-едри дами.
– Всеки пациент, когато му се наложи да се подложи на оперативно лечение, със сигурност си задава въпросите: дали се налага наистина да го направи сега или може да изчака още малко. Сблъсквате ли се често в практиката си с този страх от операция?
– Човек, който не може да диша през носа, търси възможности да му се помогне. Когато му предложим вариант, при който ще дойде за малко и ще си тръгне, той не само се съгласява, но и започва да ме кара по-бързо да го направим.
Защото, както вече споменах, на повечето места в България и до ден-днешен се прилага класическата хирургия. В този случай се лежи в болница, ходи се с тампони в носа, които създават голям дискомфорт.
Радиочестотната хирургия не го задължава по никакъв начин, не му отнема от времето, нито му намалява качеството на живот – идва пациентът, слагаме му упойката и за 10 минути правим манипулацията. Оставяме го при нас за наблюдение още десетина минути, след което си тръгва и отива на работа.
Манипулацията не е травмираща, нито психически, нито физически. Всъщност, дори не мога да кажа, че ги убеждавам, аз само им давам възможност да решат проблема по най-добрия, бърз и ефективен начин.
Резултатите наистина са впечатляващи, защото след това започват да дишат свободно и спират да мислят, че имат нос. Защото преди това цялото им внимание е било насочено към носа.
– Има ли и психологически момент при употребата на капките за нос? Може ли човек да развие зависимост към тях?
– На практика, човек наистина става зависим психологически, не може без тях. Има така нареченото пристрастяване към капките за нос. То си е вид наркомания. И това е доказано. Затова и на Запад взеха съвместно решение да се спре безконтролната им употреба и да не се толерира това от нито един лекар от асоциациите.
Освен психическата, има и физическа зависимост – те са взаимосвързани. Но психическата е доста устойчива, сравнима е с наркотичната зависимост. Проблемът е, че пациентите започват да ни търсят тогава, когато и капките не им помагат.
Това вече е доста късно, въпреки че пак постигаме резултати с радиочестотната хирургия и в тези, по-тежките случаи. Най-добре е пациентите да дойдат по-навреме, на етапа, в който още капките им действат – тогава много по-лесно стават нещата.
А когато всичко се е затапило и пациентът идва късно, това е един от случаите, в които може да се наложи втори път, в рамките на месеца, да се намесим, ако някъде не сме се справили добре. При всички останали, еднократната намеса е достатъчна.
– Има ли риск от усложнения при прилагането на радиочестотната хирургия?
– Прилагането на този вид щадяща хирургия не води до усложнения. След лечението се налага минимум двуседмично наблюдение на пациента. В този период е възможно да има остатъчно затруднено носно дишане, поради лекия оток от самата манипулация, както и повишена секреция. Това налага почистване на носа с две или три контролни проследявания. След такава манипулация резултатите са впечатляващи.
– Сега през зимата и пролетта често страдаме от хрема и запушен нос. След като има кпки за нос, които предизвикват дори увреждане на лигавицата и психологическа зависимост, как може да се справим с този проблем, без да рискуваме да си навлечем нови?
– Има и по-щадящи варианти: таблетни форми за отпушване на носа, други капки за нос, които не съдържат тези две вещества – нафазолин и ксилометазолин. Използва се много и морската вода, която е с добър ефект.
– При вас идват често пациенти от цяла България, поради нерешени с години проблеми. Една ваша пациентка споделя, че сте решили проблем, който е влачила години наред, само с един преглед. В тази връзка, с проблеми с диагностиката или с неправилно подбрано лечение се сблъсквате най-често?
– Много често самите пациенти, а и колегите подценяват проблема. Ще ви дам един пример с моя млада пациентка, на 18 години, студентка. Тя е със запушване на носа. Нарича се атрезия. Проблем, който, разбира се, е решим – има много мека хирургична интервенция също за тези пациенти.
Това момиче е ходило на много места, но без успех. Не знаете как подскачаше и се радваше, когато й отпушихме носа и започна да диша. Така, че наистина диагностиката донякъде куца. Има неглижиране и от двете страни – както от страна на лекарите, така и на пациента.
– Логичен е в този случай и въпросът: кога трябва да се потърси второ мнение?
– Предлагам винаги на всичките си пациенти, ако пожелаят, да си потърсят второ и трето мнение, и да имат време да си помислят, преди да вземат решение. Старата медицина не даваше да казваме всичко.
Сега съвременното разбиране на нещата е, че пациентът трябва да бъде информиран за всичко, свързано със заболяването му и начините за лечение, подходящи за неговия случай. И е хубаво винаги да се търси второ мнение. Поне за мен е така.
– А има ли нещо, което може да ни подскаже, че имаме нужда от такова второ мнение?
– Като специалист по УНГ, аз съм много улеснен в това отношение – при нас всичко се вижда, всяко изследване може вече да се запише на компютър, имаме оптики, камери
Може да се заснеме абсолютно всичко. Тоест, при нас второто мнение невинаги се налага, защото много често самият пациент вижда това, каквото виждам и аз. И нещата, всъщност, са ясни. Затова казвам, че пациентът трябва да е добре диагностициран.
Когато има нещо неясно за мен, дори аз самият настоявам пациентът да отиде и да потърси друго, второ мнение.
Знаете, че при съвременната диагностика и рентгенът вече е много по-качествен, да не говорим за другите изследвания, като скенер и ядрено-магнитен резонанс.
Не е като руската техника преди 30 години. Аз съм възпитан в руската медицина и диагностиката се правеше по време на операцията. Едва след като “отворим” пациента, можехме да установим точно какъв е проблемът…
– Напоследък се говори много и за лазерната хирургия при тези заболявания – затруднено носно дишане, хъркане. Но вие сте избрали да практикувате радиочестотната. Защо?
– Защото тази хирургия се оказа най-щадяща. Аз работих в Германия доста време и наблюдавах лазерната хирургия, която също се рекламира напоследък. И много се колебаех коя хирургия да избера – затова и отидох в Германия, да видя какви резултати се постигат с нея и да обменя опит.
Германските специалисти бяха категорични, че е добър метод, но не и при лечението на затруднено носно дишане и хъркане. Определено, има своето място в нашата специалност, но не точно за тази цел. Лазерната хирургия е доста по-травмираща, в сравнение с тази методика, за която говорим – радиочестотната. И ефектът при нея не е толкова бърз.
Лазерът се използва много успешно например, при вадене на сливици, за лечение на пробито тъпанче, при заболявания на ларинкса и в други сфери. При тях ефектът от лазерът е много добър.
– Изкривената носна преграда често срещан проблем ли е за затрудненото носно дишане?
– С това често също се спекулира много напоследък. Повечето хора имат изкривена носна преграда, единици са тези, при които тя е права. Основният въпрос е дали тази носна преграда не се допира до стената или до нещо друго, и по този начин блокира дишането.
Ако изкривената носна преграда е причината за затрудненото носно дишане, тогава първо се оправя носната преграда и задължително се обработват конхите. Ако не мога да помогна само с радиочестотната хирургия, казвам на пациента: по-добре е да си направите и двете операции едновременно, тъй като имате проблем и с изкривената носна преграда.
Когато се оперира преградата и тя застане по средата, идва проблем с конхата, която се оказва по-близо до нея. И тогава, по време на тази операция тя трябва да се обработи задължително.
Милена ВАСИЛЕВА
