Акад. Георги Марков: За нас, българите, Левски е като Христос
На 18 февруари се навършиха 147 години от гибелта на Васил Левски. Апостола на свободата е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена смъртната през 1873 г. край София. На мястото, където се предполага, че Дякона увисва на бесилото е издигнат паметник. Решението за построяване на монумента е взето веднага след Освобождението през 1878 г., но поради липса на пари паметникът е завършен 7 години по-късно. Открит е тържествено на 22 октомври 1895 г. На 18 и 19 февруари вече над 140 години България се прекланя пред своя Апостол. По повод тъжната годишнина Lupa.bg разговаря с известния историк акад. Георги Марков.
– Акад. Марков, навършват се 147 години от обесването на Васил Левски. Вече толкова години българите прекланяме глава пред делото на Апостола. Деца и възрастни от ранни зори поднасят цветя пред паметника на Дякона в София, където се предполага, че е обесен. Има ли изграден мит около Левски?
– Ние сме нарекли Васил Левски Апостол на свободата, а това означава, че в българската памет Дякона е редом до Исус Христос. Левски е бил изключително прозорлива личност и е виждал много по–надалеч от своите съвременници. С това той се е отличавал от тях. Още Захари Стоянов е нарекъл Левски национална икона, защото е виждал по-далеч, но и по-ясно не само събитията, в които е бил участник, но и десетилетията напред на нашия народ.
Още тогава Апостолът вижда европейското бъдеще на българския народ, преди още да бъде освободен. Достойнството на Васил Левски е, че в него има и българско, и общочовешко. Затова Апостолът на свободата е герой не просто от национален, а от европейски мащаб. Никой няма право да го обявява за своя партийна собственост. И пред паметника му в София, а и навсякъде трябва само благоговейно да се мълчи.
Разбира се, че има митология около личността на Васил Левски, но я има и в народните песни. Спомнете си за Крали Марко – ама той е бил васал на султана, но е възпят от народа. Митовете около националните герои не трябва да ги рушим, защото те са един образец, който не всеки може да стигне. Но аз съм категорично против митологията около личността на политиците не само в миналото, но и от съвремието.
– През годините периодично избухват дискусии около делото на Левски, но никой никога не е оспорвал личността му.
– Да, мястото на Васил Левски в историята не е оспорвано от никого, дори от неговите противници в националноосвободителното движение. Неслучайно още със смъртта си Апостолът се превръща в национална икона. Вярно е, че през годините е имало дискусии за делото на Апостола. Например през 80-те години се породи спор дали поп Кръстьо е предател. Той не е знаел, че Левски е в Ловеч. Когато заптиетата срещат Апостола и го питат „Къде, бе, гяур?“, той отговаря, че отива да хвърля тор на лозето. А това се случва по Коледа. Затова са се усъмнили и всъщност, когато Левски е заловен на Къкринското ханче, никой не знае, че това е той. Разпознават го чак в Търново. Николай Хайтов пък повдигна въпроса за гроба на Апостола. Така че се пораждаха полемики, но никой не си позволи да оскверни името на Васил Левски.
– Тефтерчето на Левски винаги предизвиква интерес у деца и възрастни и когато през лятото на 2017 г. оригиналът бе изложен в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ напливът то да бъде видяно от мнозина бе огромен. Изненада ли Ви това?
– Тефтерчето всъщност е автентичният Левски. Там той е отразил себе си като характер, историческа личност и като Апостол на националната революция. Това е съкровище и добре, че е запазено, защото са малко автентичните източници за нашите герои. Много е писано за тях – някои неща са преувеличени, а други са спестени. Но в това тефтерче Левски показва самия себе си и затова то е много ценно. Не, не бях изненадан от интереса към тефтерчето на Дякона – това е напълно нормално и се радвам, че хората тачат своя Апостол.
– Кое е най-голямото постижение на Васил Левски?
– Създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО) е най-голямото постижение на Апостола. То има съдбоносно значение за възкресяването на съвременната ни българска държава. Реално ВРО е първата общобългарска политическа организация, която създава предпоставките за израстването на българския народ като политически субект на международната арена, като самостоятелен фактор в Източния въпрос. В този смисъл чрез мрежата от тайни революционни комитети Апостолът на свободата спомага за превръщането на българите в народ, който не получава свободата си даром, а воюва за свободата и за независимостта си.
