Прокълнатият апартамент на Васил Божков на бул. „Левски“! Бизнесменът го купува от Иван Славков, той – от УБО. Там „самоубиват“ чове
Жилището на задържания в Дубай бизнесмен и хазартен бос Васил Божков на бул. „Левски“ 79 в София е закупено незаконно от вече покойния съпруг на Людмила Живкова – Иван Славков, в момент, когато апартаментът е бил под запор. Това става ясно от разследване на журналистката Маргарита Михнева, направено преди близо 20 години, което обаче тъй и не вижда бял свят. За сметка на това става обект на плагиатство в медийното пространство.
Това жилище носи нещастие на всичките си притежатели и дори е оплискано с кръв. То става собственост на Васил Божков през 1992 г., когато Иван Славков е следствен и всички негови имоти, включително и този апартамент, са под възбрана. Това означава, че с тях не могат да се извършват никакви търговски сделки. Въпреки това обаче Божков го купува от зетя на Тодор Живков срещу сумата от 300 000 долара.
То е с площ 372,88 кв. м и има 6 стаи, хол, кухня, сервизни помещения и гараж, който се намира в същата сграда.
Самият Славков пък е купил този апартамент за 6000 лв. от УБО през 1984 г., които след деноминацията се равняват на 60 лв. Това става 2 години след смъртта на съпругата му и дъщеря на тогавашния пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков – Людмила.
Преди това обаче семейството на Людмила Живкова и Иван Славков живее 15 години в него безплатно. След женитбата си двамата известно време обитават резиденцията в Бояна, но през 1969 г. Живков решава да им направи подарък и да ги настани в апартамента на 4-тия етаж на тогавашния бул. „Маршал Толбухин“ 14, днешен бул. „Левски“ 79.
Навремето жилището попада в ръцете на УБО, след като през 1948 г. е одържавено като собственост на „враг на народа“ – фабриканта Добри Минов, който е убит и хвърлен от 4-тия етаж на построената от самия него сграда, в която се намира и апартаментът му, за да бъде инсценирано самоубийство.
След 9 септември 1944 г. народната власт си харесва жилището на Минов, обявява го за спекулант, пребива го в Дирекцията на милицията на Лъвов мост, за по-сигурно го и осъжда като „враг на народа“ и в крайна сметка слага ръка на имота му.
Иван Славков обаче закупува национализирания апартамент от УБО след писмо на УБО – Държавен съвет от 19 декември 1983 г., сиреч от самия Тодор Живков, с което се разрешава на него и на сина му Тодор Славков да го придобият. Людмила Живкова вече не е сред живите.
Преди това обаче семейството посещава кореспондентът на официоза на КП на СССР в. „Правда“ в България Александър Симуров, който пише: „Жилището изглеждаше необитаемо, вероятно се използваше най-вече за представителни цели. Мебелиран беше само просторният хол. Срещата ми с Иван Славков и Людмила Живкова започна с разглеждане на картини. Малки и големи, те нямаха чет и брой. Стените не ги побираха. Десетки платна в масивни рамки стояха на пода, опрени на стените, по цялата дължина на стаите. Разбира се, това съкровище не беше купено срещу пари, а подарено…“.
С днешна дата е трудно да се каже дали, когато Васил Божков купува жилището от Иван Славков, тези картини са били в него и дали те не са положили началото на богатата колекция от около 3000 артефакта на бизнесмена.
Самата Михнева разказва, че Иван Славков не е имал отношение към тези ценности и дори се отнасял леко иронично към тези пристрастия на Людмила Живкова. Единствено Славков, който вече не е жив, синът му Тодор Славков и самият Божков знаят дали картините, подарявани на Людмила и Иван, са били в жилището при покупката му от бизнесмена, но сегашните проверки на артефактите на хазартния бос биха могли да изяснят това обстоятелство.
Самите наследници на убития фабрикант Добри Минов тъй и не стигат до собствеността си. Той няма деца, а неговата племенница Лиляна Димитрова Димитрова от София завежда искова молба срещу Иван Славков, за да реституира имота на роднината си. Делото е от 1992 г. под № 2340 и не е било отваряно цели 14 години, докато до него не се добира Михнева.
Реституцията обаче е невъзможна именно защото Славков се явява трети добросъвестен собственик. Според журналистката идеята за покупката на жилището не само на Славков, но и на други комунистически номенклатури е дадена точно с тази цел от съветските другари, които вече са наясно с наближаващите промени и последствията от тях за присвоените собствености.
По време на делото, което Лиляна Димитрова води за възвръщането на имота, тя умира, а наследниците й в лицето на нейните син и дъщеря не виждат смисъл да го продължават. Проверката на Михнева сочи, че това дело е унищожено през 2000 г., но тя разполага с него, защото го е преснимала.
Михнева е убедена, че направеното от нея разследване през 1992 г. не вижда бял свят, въпреки че времената са вече демократични, тъй като „в парламента един до друг седяха убитите от народната власт и техните убийци“. Тя вече не се занимава с активна журналистика, живее при дъщеря си в Швейцария и обяснява това така: „С 200 лева пенсия и сметка за парно от 900 лв. няма как да се справя тук“.
Но с готовност предостави документите, с които разполага, на ПИК. От тях става ясно, че окървавеното жилище на столичния бул. „Левски“ 79 е станало собственост на Васил Божков незаконно, както преди това незаконно е било собственост и на Иван Славков, а преди това незаконно е било отнето от убития фабрикант Добри Минов и също незаконно не е реституирано на неговите наследници.
Източник: Ретро
