39-годишен сирак от Добрич си построи къщичка, но мечтае и за електричество в нея
Ангел е на 39 години. Израснал е по домове. Не знае дали има родители, но и не ги е търсил. „Щом са ме изоставили и толкова години не са ме търсили, значи не ме искат”, споделя той и издайническа влага се появява в очите му. Премигва с надеждата да изгони тъгата и продължава разказа си – за добрите хора, които е срещнал по пътя си. За тези, които са му помогнали, за да може да има своя дом. Както и за тези, които се надява да срещне – за да се сбъднат мечтите му… За ангелите на Ангел.
Местен от дом в дом из страната, за да запълва бройката, стигнал в отчаянието до опит за самоубийство, днес Ачо има мечта – в дома му да има ток. Вярва, че това ще превърне къщичката му в истински дом и след време ще се сбъдне най-съкровеното му желание – да срещне любовта и да има деца.
На 6-месечна възраст Ангел Юлиянов Ангелов е изоставен в Дом „Майка и дете”. Местили са го в домове в Добрич, в Пловдив, Бургас. Въпреки това, той е благодарен на държавата, че го е отгледала и изучила.
В казармата го подложили на сериозен тормоз. „Знаеха, че си нямам никого, и ме тормозеха. Реших да сложа край на живота си. Нямаше кой да плаче за мен – нямам нито майка, нито баща”, припомня си с насълзени очи Ангел. Подполковник Симеонов обаче усетил какво се случва, заловил го тъкмо, когато премятал колана през тръбата. „Свали ме и ме премести артелчик. Аз оттогава съм пълничък. Но, пък ми спаси живота”, спомня си днес Ангел.
„Когато излезеш от дома става страшно. Дават ти някаква квартира, намират ти временна работа и оставаш на произвола на съдбата. Благодаря на Господ, че срещнах добри хора. Хващам се на всякаква работа. За мен срамна работа няма – дали ще е общ работник, в строителството или чистач. Важно е, че помага да се изхранваш. Благодарен съм, че съм попадал на хора, които са ме подкрепяли и възпитавали, дори и чрез работата, защото виждам колко млади хора, макар да имат родители, се занимават с наркотици. Каквото съм получавал като заплата, съм го влагал в къщата. Не съм го изял, не съм го изпил”, разказва мъжът.
Признава, че е имал късмета да среща по пътя си добри хора, своите ангели.
Такава е баба Марийка от кв. „Рилци”. „Двамата й синове починаха, внукът й замина за Германия. Тя остана сама и 12 години аз се грижех за нея, бях като неин син. Това място го имам, благодарение на нея. Тя ми помагаше, за да мога да го изплатя. Аз плащах по 250 лева на месец, тя ми помагаше със 150 лева. Казваше ми, че иска, с каквото може да ми помогне, за да построя къщата. Само ми повтаряше „Ачо, прави къщата”. Сигурно затова продължавам всяка вечер да я сънувам”, нарежда той. И признава, че напоследък не е ходил да почисти гроба й, тъй като през лятото работи в Албена и само в събота се връща в Добрич. Но, си обещава да го стори скоро.
За да се сдобие с къщата му помогнали съседи на баба Марийка – Ивелина и съпругът й Емо. Започнали да строят свой дом и предложили на Ачо да им помогне при строителството, а в замяна те му дали възможност на изплащане да купи мястото, където сега е къщата.
Започнал да строи дома си в района на лозята край Добрич преди 6 години. Вече е успял да изплати мястото, предстои да бъде прехвърлена собствеността. Тъй като е във вилната зона, му разрешили да строи до 30 кв. м. Къщичката му дори е по-малка – 25 кв. м. От заплата на заплата отделял от залъка си, за да има свой дом, споделя мъжът. „Аз съм като лястовичките. Както те си правят гнезденца, така и аз си направих къщичка”, казва Ачо.
Благодарен е на хората, при които е работил, защото това му е дало възможност да построи дома си. „Когато си сирак, не уважават труда ти. Затова съм благодарен на хората, които ме уважават, уважават и труда ми”, казва той. „Започнах работа при Красьо в подлеза. Независимо, че в определени периоди нямаше много работа, той ме държеше. Виждаше, че съм съвестен”, продължава разказа си Ангел. Той е много благодарен на собственика на цех за пелети в с. Спасово Стилиян. „Четири години работих при него и ме е издържал, помагал ми е и с материали за къщата”, продължава разказа си мъжът.
Сред хората, които му помогнали, са собственикът на Автоцентър „Елит”, който осигурил материалите за покрива. За майсторите Ангел плащал.
Благодари също на майстора Димо, на Милко от с. Дончево, който му направил покрива, на шефа си в Албена Галин, който му помогнал да започне работа в курорта като пиколо в ресторант. Голяма подкрепа са му съседите, които за него са леля Танче и чичо Дичо. „Те много ме подкрепят. Имат ме като свой син”, споделя Ангел.
Миналата година успял да покрие къщата и се преместил да живее в нея. Има една стая и малко помещение за баня, предвидил е и място за лятна кухня. Прокарал е вода, но още няма канализация. Под мивката има кофа, в която се изтича водата. Голямата му мъка е, че в къщата няма ток. Другият му проблем е липсата на изолация на покрива. През зимата топлина изчезвала между пролуките на покрива, тъй като под тях няма никаква изолация. Успял е да сложи хидроизолация на три от стените на къщата, но за тавана средства не останали. „Цяла зима съм треперил. Температурата вкъщи падаше до минус 19 градуса. Печката гори, но топлината излиза през покрива. Когато печката изгасне, си топлех ръцете на една свещичка. Само аз си зная как изкарах зимата. Благодаря на Господ, че оцелях. Сърцето ми плаче, защото зимата идва, а не зная как ще ме завари”, споделя Ангел.
Съседите му оставили малко дърва. Надява се, че ще успее да купи още 2-3 кубика, за да изкара зимата. Но, иска да направи изолация с OSB плоскости на тавана, за да е топло в дома му.
Най-голямата му цел е да се прокара ток в къщата. Обяснили му, че за това са нужни близо 1000 лева. Сума, непосилна за Ангел. „Толкова пари посмъртно не мога да събера. Строих къщата поетапно, според парите, които имам. Когато можех да заделя 200 лева , ги давах за материали. Ако имах – 300 лева – купувах с тях материали, заделях и 30-40 лева за майстор. Сама душичка, как да ги събереш 1000 лева. Друго е да имаш майка, баща, близки, които да ти помогнат, да ти подадат ръка”, споделя Ачо с насълзени очи.
Не иска нищо даром. Готов е да работи, за да заслужи помощта.
Разказва, че дрехи, обувки, шапки, якета, завивки – все са му подарък от приятели. Подарили му и телевизор, радио, но не може да ги използва, защото няма ток. Показва шкафа, масичката, канапето в стаичката – все подарени от добри хора.
Признава, че сам няма да може да се справи, за да довърши дома си. Надява се да има още добри хора, които да му помогнат да прокара ток до дома си, да сложи изолация на тавана и да обособи банята.
Ангел има и сериозен здравословен проблем. Най-вероятно, става въпрос за сънна апнея. Много често му се случва да заспива – докато седи, дори докато работи. Спи десетина минути, но е много притеснен, че не може да контролира това, но и не може да задели пари, за да бъде изследван при специалист в София.
„Вярвам в Господ. Благодаря му, че ми е дал здраве и късмет”, споделя Ангел и показва малка икона на Свети Георги, която приятелка му подарила. Вечер, преди да легне, пред нея си казва молитвата.
Моли се да има ток в къщичката на улица „Иван Кършовски”. „Ток да имаш, да ти светне крушката, е голяма работа. Искам и аз като нормалните хора да имам пералня, малък хладилник. Друго нищо не искам”, казва Ачо. И с огромно притеснение споделя най-съкровеното си желание – да има свое семейство – съпруга и деца. Не смее да се надява, но мечтае за това с цялото си сърце.
Източник: pronewsdobrich
