Едно време всички имаха работа, по улиците не се стреляше, къщите по селата не се заключваха…
Много от по-възрастните българи си спомнят с носталгия за годините на социализма в България.
Представяме ви спомените за тези години на Васил Бояджиев от Варна който е от поколението, чиято младост премина в годините на социализма у нас. Ето какво споделя господин Бояджиев, цитиран от изданието retro.bg (публикуваме без редакторска намеса):
“Не ми хвалете чудната демокрация, която ни докара до небивала мизерия. Животът ми мина през социализма и това бяха най-хубавите ми години, и не само защото тогава съм бил млад. Живеехме си спокойно, може би не охолно, всички имаха работа, нямаше гладни и ровещи в контейнерите хора, по улиците не се стреляше, къщите по селата не се заключваха, защото нямаше системни нападения над старци, народът имаше страх от милицията, дори циганите се учеха на труд.
Сега в държавата властва анархия, а голяма част от хората, главно пенсионерите, буквално гладуват, за да могат да си купят лекарствата. Аз лично карам основно на хляб и кисело мляко. Затова ще припомня какви бяха цените през 1989 г. и какви бяха те през 2014 г., тъй като ги имам записани.
Преди Десети хлябът струваше 30 ст., баничката – 10 ст., прясното мляко – 30 ст., киселото мляко – 23 ст., риба скумрия – 1,60 лв., цигарите – 80 ст., бензинът – 80 ст., билетът за автобус – 6 ст., токът за 1 киловатчас – 3 ст., парното – 20 лв.
А да видим какво стана после. През 2014 г. хлябът струваше 1 лев, баничката – 1 лв., прясното мляко – 1,60 лв., киселото – 1 лв., скумрията – 6 лв., цигарите 5 лв., бензинът – 2,60 лв., ток за киловатчас – 20 ст., парното – 250 лв.
Сега пък положението е още по-зле. Е, н? ви демокрация. И защо критикувате хората, че изпитвали носталгия по социализма. “Какво му беше толкова лошото?!”, питам аз.
Васил Бояджиев, Варна”
