Башар Рахал плаче за Ламбо: Ужасно много ме боли без него!
Башар Рахал не може да преживее загубата на любимия си колега и преподавател Стефан Данаилов. Артистът публикува прочувствен текст, в който разказа кога е видял за първи път Ламбо, колко подкрепа е получил в негово лице през годините и за последната му роля в киното – във филма „Завръщане“. Публикуваме изповедта на Башар без редакторска намеса:
„За първи път го видях на ул. Феликс Каниц. Бях 10-ти клас. Беше седнал пред едно гаражно кафене с Мария и внучетата, децата на Росен. Беше усмихнат , говореше пълен с настроение. Помислих си дали някога ще мога да говоря с този прекрасен човек. Даже още не бях сигурен , че ще искам да се занимавам с тази професия. Дойде НАТФИЗ, предишната година Карла беше кандидатствала, и не я бяха приели. Стефан реши, че сме от Куба. Когато дойде моят танцов изпит, бях подготвил танц на музиката на Джо Кокър.
Стефан се качи на сцената, събу се бос и започна да танцува с мен. Знаех , че ме харесва. Имаше толкова добри очи. Лишени от арогантност. Нямаше онази надменност, която можеш да видиш в очите на всички арт корифеи. Имаше любов. Не его. Обичаше всички и им казваше истината. Прие ни в НАТФИЗ въпреки говорните ми дефекти“, това са първите спомени на Рахал за Ламбо.
Башар Рахал не сдържаше сълзите си по време на поклонението на Ламбо. Студентът на Мастера бе застанал като почетен караул пред ковчега на Данаилов. Снимка: Агнес Методиева
Ето и останалата част от разказа на Башар за покойния му преподавател:
„Толкова достоен беше с нас и ни учеше как да сме смели, честни (верни..казано на актьорски език). Всеки ден ни разсмиваше и освен настроение, ни градеше самочувствие. Когато влизаше усещахме се сигурни. Той е там и ще ни защити. Правеше го , защото ни обичаше. После , когато баща ми почина, а те имаха много общо, освен факта че ги делеше точно един месец като години, Стефан беше 42 роден 9 декември, баща ми 43 г 9 януари, той пропътува 250 км за да може да ми каже. Не искаше друг да бъде човека с тази неприятна новина. Аз бях на 20. Дойде на погребението на баща ми въпреки , че го беше виждал един или два пъти. Целуна ръка на майка ми. Прегърна ме и ми каза..“не сте сами, моето момче“.
И така беше, до вчера не бях сам с него. Сега вече съм сам. Чух се с него малко преди да влезе в болницата. Трябваше да преозвучи реплика, за филма „Завръщане“. Не я бяхме записали. Беше негова идея. Той играеше дядо ми, който се появява в моя спомен. И каза…“Шест месеца не си ми идвал на гроба“. Така и не я записахме. Дърпах се вътрешно. Беше ме много страх. Ужасно много ме боли без него. Помня , че го бях поканил за филма „Привличане“. Той първо се съгласи ..После отказа. Каза ми „Не ми се сърди моето момче, но не искам такава роля, искам послание. „. Дойде „Завръщане“..И той направи това свое финално послание. След снимките в Пловдив , ме прегърна и ми каза „Моето момче малко несериозно постъпих, не си бях научил репликите. “ Прегърнах го и му казах „Беше прекрасен Мастър.“ След това се чухме няколко пъти и Това беше. Сега ми е празно. Колко много искам всичко да се промени и поне малко хората да вземат от неговата доброта“.
Източник: lupa
