Райна Косева: Имам най-красивата професия на света
Райна Косева е впечатляваща дама, избрала за свое призвание една от най-смелите и вдъхновяващи професии, а именно – тази на пилот. Самата тя не споделя общоприетото мнение, че тази професия е „мъжка“, защото за нея полът няма значение, важна е само споделената страст към летенето. Райна Косева е една от петте дами пилоти в авиокомпания „България Ер“, а отскоро може да се похвали и с капитанската лента. Лъчезарната и усмихната Райна вече е командир на самолет Embraer 190 и вози пътниците като първи пилот. Голямото постижение е една от многото сбъднати мечти на Райна Косева, а хармонията в живота й се допълва от прекрасното й семейство. Колкото и красиви места да е посетила, където и да пътува по света, за Райна любимо място винаги е домът, в който я очакват трите й деца.
Поканихме командир Косева да ни разкаже повече за професията си и за вълнуващите емоции, с които я зарежда летенето.
Разкажете ни малко повече за вас. От колко време сте пилот в „България Ер“?
В „България Ер“ работя вече от 10 години. Преди 4 месеца, всъщност, постигнах и нещо, върху което работя от дълго време, и което много исках – станах командир на самолет Е190. Това е още една стъпка в професионалната ми кариера. Имам три деца – дъщеря на 9 години и близнаци на 2 години и 8 месеца.
Във ваше интервю прочетох, че детската ви мечта е била да станете хирург. Как решихте от медицината да се насочите към летенето?
Съвсем случайно, спонтанно и на шега се записах за парашутни скокове в аероклуб „Божурище“ с приятели. Направих няколко скока, полетях на малки самолети и … се влюбих в небето.
Как се чувствате в професия, доминирана от мъжете като присъствие? Притеснява ли ви, че според мнозина това е „мъжка професия“?
Категорично не. Не деля професиите на мъжки или женски. В работата полът няма значение, там всички сме колеги и споделяме една обща страст – тази към летенето. Никога не съм усещала по-специално отношение на колегите към мен, просто защото съм жена. Точно обратното – всички знаят, че съм майка и при разпределянето на графика с полетите както те, така и ръководството на авиокомпанията, ме разбират и се съобразяват с личните ми ангажименти, за което съм им безкрайно благодарна. През последните години се оказа, че не навсякъде може да срещнеш разбиране от страна на колегите или шефовете ти, а то е изключително важно. В същото време, може да се каже, че и аз самата съм „мъжко момиче“ – от малка съм израснала в компания с момчета, което може да има своето влияние, но наблюденията ми са, че всички жени в авиацията сме по-корави. Отговорността, която носим, го налага.
Колко жени пилоти има в България Ер? Бихте ли искали да има повече жени във вашата професия?
Жените пилоти в България Ер сме общо пет – аз и моя колежка управляваме самолет Embraer 190, а другите три дами пилотират Airbus 320. От началото на юни, всъщност, аз и две от тях – Стефи Скляренко и Роси Иванова, станахме заедно командири и вече носим капитанските титли. Заедно с нас на изпитите се явиха и кап. Иван Георгиев Иванов, кап. Мартин Зафиров и кап. Атанас Братанов, които също си заслужиха командирските кресла и вече командирите в България Ер сме с шестима повече. 🙂
Неслучайно споменах успехите както на дамите, така и на мъжете, защото както вече споменах, за мен полът няма значение. Може би е трудно да си представите колко може небето да сближи двама души… там, горе, различните социални норми, определения или различия просто падат. Колкото до това дали искам повече жени в нашата професия – аз лично бих искала повече млади хора да се посветят на нея. Ако част от тях са и жени – страхотно.
Най-красивата гледка, която сте виждали пилотирайки?
От всички въпроси, може би единствено на този не мога да отговоря с убеденост. Всичко е красиво от въздуха – изгревите, залезите, снежинките, планините, облаците… Имам най-красивата професия на света!
Кои дестинации са били най-запомнящи се за вас и с какво?
Сигурно ще ви разочаровам, но всички дестинации са едни и също за мен. Пистите и летищата са горе-долу еднакви по цял свят. Имала съм удоволствието да работя в Унгария, Румъния, Албания, Иран… Навсякъде имам хубави спомени и интересни преживявания.
Мястото, на което обичате да се връщате?
У дома, при децата ми. Любимата ми част от всяко пътуване е прибирането ми у дома.
Коя е била най-екстремната ви ситуация на борда и как се справихте?
За щастие, не съм имала екстремна ситуация на борда. Още преди да се присъединя към екипа на „България Ер“, докато бях втори пилот в карго авиокомпания, се е случвало да спукаме гума след кацане на летище София, както и двигателят на самолета да откаже при излитане от летище Арад в Румъния. И в двата случая действахме по начина, по който сме обучени и който сме тренирали многократно на тренажорите, и всичко приключи благополучно. Това може би са били по-напрегнатите моменти, с които съм се сблъсквала.
Откакто съм в „България Ер“ не съм имала подобни случаи – работя на нов самолет, който преди всеки полет минава много обстойна проверка, която да гарантира, че сигурността е 100-процентова.
Как реагират хората, когато разберат, че сте пилот? Имали ли сте забавни ситуации?
Аз не се представям с професията си, но понякога се случва дъщеря ми да се похвали, че „мама е пилот“. На хората им е интересно.
Помня случка от летище Приморско през лятото на 2007 година, когато приятели парашутисти ме запознаха със собственик на малки самолети там и почти го изнудиха да ме повози. Човекът беше с любителски лиценз и не повече от 100 часа нальот. Качихме се в самолета и направихме кръгче над плажа, той ми разреши да „покарам“, а като слязохме, ме похвали, че съм „много печена мацка“, ха-ха. В този момент всички избухнахме в смях и приятелите ми му казаха, че съм професионален пилот с 3000 часа във въздуха (към онзи момент, сега съм с над 6000 часа нальот) и той беше много заинтригуван.
Какво бихте посъветвали момичетата, които мечтаят да станат пилоти, но не се осмеляват?
Не само да мечтаят, но да започнат да действат!
Вие сте майка на 3 деца. Как успявате да се справите с професионалните ангажименти и майчинството?
С режим, добра организация и помощ от другото родителско тяло, всичко се постига. Не е лесно, но е напълно възможно да бъдеш майка и професионалист едновременно.
Ако някой ден децата ви открият своето призвание във вашата професия, бихте ли ги подкрепили, какъв съвет бихте им дали?
Ще подкрепя децата си винаги и във всичко. Но няма да им помагам, а ще ги оставя да се справят сами, за да знаят първо – че могат, и второ – че невинаги ще има кой да им помага. Моят съвет към тях и най-голямото ми желание е те да са щастливи! Искам да са здрави и щастливи, независимо с какво се занимават.
Какво обичате да правите в свободното си време? Имате ли си хоби?
Аз съм бивш спортист и в свободното си време спортувам. През зимата, например, карам ски и поне два пъти седмично плувам. През лятото ходя на преходи в планините, карам колело, уейкборд, обичам да скачам с бънджи, с парашут, летя на малки самолети… Децата са с мен по време, ако не на всички, то поне на част от тези спортни приключения. Те също много обичат природата. Близнаците все още са малки за кой знае какви активности, но дъщеря ми вече кара ски, изявява желание да опитва различни спортове. В свободното си време определено не скучаем. 🙂
Добрата физическа форма е основно изискване за вашата професия. Вие как я поддържате, намирате ли време за спорт, храните ли се по-специално?
Не поддържам хранителен режим, нито пък се храня специално. Избягвам пържени храни, не пия газирано и алкохол. Това е. Обожавам сладкиши, мляко и сладолед.
Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?
Бъдете здрави, щастливи и постигайте всяка своя цел!
Източник: az-jenata
