Загубих мъжа, когото обичах, защото нямах смелостта да се боря за себе си и любовта ни
Родена съм и отгледана от семейство принадлежащо към висшата класа. Въпреки това пораснах скромна и невзискателна. Бях очарователно момиче, наслаждавах се на всяка минута от живота си и хората се радваха да бъдат в моята компания. Откакто се помня, намирам щастието в малките неща. Винаги съм била среден ученик, но също така и много амбициозна. Завърших образованието си в престижен колеж и скоро след това си намерих добре платена работа. До този момент не бях срещала любовта и често мечтаех за мъжа, който ще покори сърцето ми. Е, имаше някои младежи, които ме ухажваха, но не ги намирах за достатъчно добри. Сред тях беше и Калин. Въпреки че отхвърлих предложението му, решихме да останем добри приятели. Той ме обичаше, без да има никакви очаквания. С времето неусетно започнах да се чувствам привлечена от вниманието и нежността му и все пак не му признах чувствата си.
Имат ли край паденията? Личната трагедия на родните президенти – политически провали и ожълтен живот*Дефилето на президентските Десита по публичната сцена навежда на дълбоки размисли за безрадостната с…Dec 22 2018vijti.com
Изминаха няколко години. Когато станах на 29, родителите ми казаха, че са ми избрали съпруг, който принадлежи към нашата класа. Първоначално не възразих, но щом видях евентуалния си кандидат, всичките ми мечти бяха разбити. Двамата нямахме нищо общо, дори мисленето ни беше различно. Тогава реших да рискувам и запознах родителите си с Калин. За съжаление заради по-ниския му социален статус, те не го одобриха и категорично ми забраниха да се срещам с него. С още по-голяма настървеност майка ми и баща ми започнаха да ме убеждават да се омъжа за онзи, който ми бяха избрали. “ Не безпокой. Всичко ще бъде наред. Отнема време, за да свикнеш с друг човек, но в крайна сметка след известно време ще го приемеш.“ – казваха те. Бях много притеснена за бъдещето си. Знаех, че сме твърде различни и все пак приех да се срещна още веднъж с бъдещия си съпруг.
Петър, това е името му, ми обеща, че ще се грижи за мен и ще ми даде свободата да правя каквото си поискам. Затова се съгласих да се омъжа за него. Най-трудна се оказа раздялата с Калин. Той излезе от живота ми, след като се сгодих. Повече никога не го видях. След като станах съпруга на Петър, за известно време нещата бяха наред. Шест месеца по-късно видях истинското му лице. Веднъж двамата се скарахме по незначителен повод и внезапно той ми удари силен шамар. Онемех от болка и обида. Цяла нощ плаках, а на сутринта се обадих на майка си. Вместо да ме утеши, тя ме посъветва да се адаптирам към брачния си живот. Според разбиранията й, това беше напълно нормална ситуация. Но след този инцидент всичко наоколо започна да се разпада. Чувствах се напълно опустошена. 6 месеца по-късно съобщих на родителите си, че искам да се разведа.
Тогава семейството ми започна да ме изнудва емоционално. Един през друг ме умоляваха да помисля за нашата репутация в обществото. Този път обаче бях подготвена и не се подадох на шантажа им. Не ги послушах и накарах адвоката си да започне производство за развод. Родителите ми бяха много разстроени от случващото се и за известно време прекъснахме всякакви контакти. Не можех да си позволя да направя живота си ад, само защото те се страхуваха от мнението на обществото. В деня на изслушването очите ми се напълниха със сълзи, когато баща ми застана до мен и здраво стисна ръката ми. Прегърнах го и дълго плаках. Изминаха няколко месеца. Днес съм разведена и сега живея с родителите си. Едва след като преживях всичко това, осъзнах, че страховете ми са били безпочвени. Защо се плашим толкова от мнението на обществото? Защо заради тях правим компромиси със своето щастие? Аз загубих Калин, защото нямах смелостта да се боря за себе си и любовта ни. Не е необходимо нашите родители винаги да бъдат прави.
Източник: Лична драма
Исках да помогна на сестра си, а тя налетя на съпруга миСъс сестра ми Катя преди години бяхме много близки, както при повечето сестри. Всичко беше чудесно, …Sep 22 2019vijti.com
