30 години след 1989 г.: Какво имахме и какво нямаме
Имаме корумпирани политици и олигарси, които поддържат ниски заплати
Първото, което си имаме е един дълъг набор от наркомания, проституция, циганизация, чалгаризация, престъпност, убийства, грабежи, корупция, мутри, бандити, глад, масова емиграция, вредни храни, алкохолизъм, стрес…
Почти неусетно изминаха почти 30 години от датата 10 ноември 1989 г. Тази година ще бъде юбилейна и за нея много ще се говори – за това какво имаме и какво нямаме днес при капитализма в сравнение със социализма в България. Нали преди 30 години хиляди скачаха „Кой не скача е червен!“, ревяха по площадите и пееха как времето било тяхно и как 45 години им стигали, как социализмът бил „комунизъм“ и „тоталитаризъм“, а сега влизали във възможно най-светлото „отворено общество“, защото капитализмът бил демокрация, свобода, права и свободи.
Връщат военното в училищата: Вече няма да е само спомен от соца, учениците ще разглобяват автомати и ще знаят как се взривява граната„Часът на класния“ догодина може да започва с военни команди, а учениците ще разгло…Aug 27 2019vijti.com
Така нар. от тях „комунизъм“ беше обявен за универсалното зло, за всички беди на човешката цивилизация от зората на нейното съществуване, макар че през последните години в устата на днешните нашенски десни и либерали той започна да си дели първенстващото място в лигата на злодеите с Русия и Путин. Но това е така, защото според нашенските антикомунистически „демократи“ и евроатлантици Путин бил „комунист“.
В този контекст се зачудих какво нямахме по времето на социализма, което имаме днес в условията на капитализъм.
Първото, което си имаме е един дълъг набор от наркомания, проституция, циганизация, чалгаризация, престъпност, убийства, грабежи, корупция, мутри, бандити, глад, масова емиграция, вредни храни.
Алкохолизъм, стрес, които за последните 30 години са довели до изпаряването на близо 2 млн. човека от България, страната е в демографски колапс и прогнозите са, че ако тенденцията се запази такава до няколко десетилетия е възможно държавнотворческият български етнос да е малцинство, а християнството периферна религия, заменени от някаква амалгама от турци, цигани и емигранти от Близкия изток и Северна Африка. Парадоксалното е, че „деспотичният“ социализъм, умъртвявал и хвърлял в лагери хора за удоволствие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи българите от 7 на 9 млн., а милият, добричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години.
Второто, което си имаме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по времето на социализма, са корумпирани политици и олигарси, които поддържат ниски заплати, годишно крадат от българския народ милиарди левове, които с пропуснатите ползи в резултат на корупция, монополи, картели, обществени поръчки и пр. достигат поне няколкостотин милиарда за периода на целия преход. Спомнете си само как държавна собственост за стотици милиарди, създадена от и принадлежаща на всички българи, беше разграбена за по долар парчето. Периодът остана известен в историята на България с понятието „криминална приватизация“, но криминалитетите и днес заемат високо престижни длъжности с полагаемите им се за ограбването на България тлъсти заплати.
Третото, което си имаме в условията на капитализъм, но нямахме при социализма, са монополистите. Имахме един държавен монопол, който всъщност беше обществен монопол в полза на цялото общество. Днес имаме ЕРП-та, вода, топлофикационни дружества, горива и каквото там можете да се сетите, които скубят десетки пъти повече пари от нас в сравнение със социализма, след което изнасят печалбите. Същото трябва да се каже и за големите западни вериги, които ни продават по-нискокачествени стоки в сравнение със Запада, нанасят удари по българските производители и след това изнасят печалбите в чужбина. Всеки похарчен в тези вериги или даден на монополистите лев вече е завинаги безвъзвратно изгубен за България. А това са милиарди левове годишно.
Четвъртото, което си нямахме при социализма, но имаме в условията на реставриран капитализъм, трябва да свържа с директивите на новия „голям брат“ към компрадорската политическа класа у нас. То не бяха милиарди, които мизерстващият българин, броящ иначе всеки ден стотинките в джоба си, хвърли по американски ТЕЦ-ове, златни концесии, безцелни конфронтации с Русия и санкции, спрени енергийни проекти, безплатни бази, Ф-16 и какво ли още не. Те Щатите затова са впрочем богати – защото нагло крадат от останалия свят чрез неоколониалните елити, които поставят там. Да си спомним, че Тръмп най-напред поиска мексиканците да дадат 5 млрд. и изградят стената помежду им, но те се опънаха. Да дойде да ги поиска от нашите управници и ще види колко чевръсто те ще ги извадят от джоба на българина, след което ще обяснят на въпросния българин как нямат пари за него.
Петото, което си нямахме при социализма, но си имаме при капитализма е престъпна държава. Държава, която краде чрез косвени данъци от бедните, но слага плоски и дори никакви данъци на богатите. Държава, в която прокуратурата е толкова лицемерно престъпна, че повдига обвинения срещу едно от лицата на опозицията, защото е изнесла данни за корупция. Държава, която може да открадне 1,4. млд. лв. от здравето на българите и да съдейства активно за ограбването на незнам си колко милиарда от КТБ. Държава, която унищожава животните, поминъка, живота на хората. Държава, в която не могат да те излекуват или погребат, ако не си платиш.
Шестото, което получихме в условията на реставриран капитализъм е така бленуваният за цяло поколение българи ЕС.
Но и той основно се занимава с това да ни граби, да поддържа послушни и корумпирани елити. Честно казано не знам колко точно получаваме под формата на еврофондове, но то няма и голямо значение, тъй като то и без друго основно се краде. Но пък знам, че изобщо не плащаме малко на ЕС под формата на всякакви измислени глоби за щяло и нещяло, вноски в европейския бюджет, затворени блокове в АЕЦ „Козлодуй“, неадекватно за българските условия политическо и икономическо законодателство, председателства, квоти, идиотски разпределени субсидии и изобщо по уйдисване на акъла на Брюксел и Берлин. Само чрез заграбения човешки капитал от България европейският капиталистически център е изсмукал десетки пъти повече средства отколкото сме получили чрез европейските фондове. Но и това му е малко, та сега се опитва да ликвидира цял един отрасъл на страната ни – транспортния, за да обогатява своите олигарси.
Седмото, което получихме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по време на социализма, са соросоидни, американски, турски, ислямски и всякакви други фондации, финансирани от външни фактори и преследващи външни и пагубни за България интереси. В резултат на тяхната иделогическа манипулация голяма част от българите са с неолиберално дрогирано съзнание. Останалите изпаднаха в едно безумно състояние на духа, което тотално унищожи субективният фактор, така важен за развитието на всяка една държава. Образованието, здравеопазването, културата, изкуствата, моралът, науката се ръководят не от държавата, както е по времето на социализма, а от пропагандно-идеологическите структури на мрежа от НПО-та и медии, обслужващи чужди интереси.
Осмо и особено важно нещо, което нямахме по време на социализма, но си имаме в условията на реставриран капитализъм, това е НАТО. Заедно с НАТО имаме и американски бази у нас, унищожена армия, ставаме прифронтови държави, водим хибридни войни, а някои политици ни пращат да се бием с Русия. Заедно с НАТО си имаме още мигранти, терористи, контингенти, избити български войници зад граница в името на чужди каузи. Оказва се, че социализмът е осигурил половин вековен мир на планетата, а капитализмът само за няколко десетилетия успя да превърне света в един кипящ казан. А нас българите ще ни пратят за пушечно месо. Нали затова ни направиха прифронтова държава.
Няма обаче да е честно, а още по-малко коректно да посочвам само това което при социализма сме нямали, а днес имаме. Трябва да бъде посочено и какво сме имали при социализма, но днес си нямаме.
Първото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го разпарчетосаме на малки парченца, да го заграбим и ликвидираме с „ликвидационни съвети“, изпращайки така милиони хора на улицата и поставяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окрупним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от субсидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под формата на рента на собствениците. Зеленчукопроизводството пък съвсем го забравихме, защото там условията са такива, че олигархизацията е по-труден процес.
Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индустрия. Всичко беше разграбено, унищожено, разкостено, сринато със земята. От индустриална сила България се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят посредством съвременните форми на неоколониализъм – чрез нископлатената работна сила и минималните данъци, чрез ликвидация на всичко, което може да ги конкурира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти.
Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която представляваше заплаха за Турция и Гърция взети заедно, а днес прилича на една весела дружинка. Разкостихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме беззащитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите господари.
Четвъртото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при реставрирания капитализъм е образование. Днес образователната система бълва предимно неграмотност и посредственост, подчинена на изискванията на всякакви чужди фактори. Самата държава е дотолкова абдикирала, че предпочита да плаща на частни училища, които да учат момченцата, че са момиченца, но не и да поддържа държавните училища, предпочита да плаща на чужди фондации да правят учебниците, но не и сама да прави учебниците. В резултат на това Левски и Ботев се оказаха терористи, а 5 вековното турско иго се оказа „мирно и съвместно съжителство“. И както през турското робство плащаме „кръвен данък“ – около 10 % годишно най-добрите завършващи средно образование ученици са заграбвани от западните държави и обучавани там, за да обслужват техните икономики, повечето от тях забравящи за род и родина.
Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопазване. Безплатното здравеопазване се превърна в търговска дейност. Днес хора в уж европейска България измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дейност, а бизнес. Бизнес, който превърна човешкия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в „алъш-вериш“.
Шестото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигурност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежедневно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прогнили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спретнат нещо. Хората се заключват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село затворени градчета.
Седмото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на реставриран капитализъм, е справедливост. Липсата на справедливост се превърна в базов проблем на българското общество. При това не само липсата на правно-юридическа справедливост, но и на социално-икономическа справедливост. Затова юридическата справедливост за бедняка е една, а за богатите олигарси и корумпирани политици, които ограбиха построеното от социализма и продължават да крадат с пълни шепи е съвсем различна.
Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на реставриран капитализъм е държава. Парадоксално е как от една страна имаме, престъпна държава, а от друга нямаме държава. Всъщност, не е толкова парадоксално. Обяснението е в това, че когато става дума за нещо престъпно държавата ще го направи, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяснява как не може. Ми няма да може.
Едно е да крадеш от народа, а съвсем друго да решаваш проблемите му, когато си делегирал всички въпроси на пазара, олигархията, соросоидните организации, Брюксел, Вашингтон и Анкара. А като нямаме суверенна държава с политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и достойнство. Нямаме и бъдеще.
Христо Проданов , Клуб “24 май”
Източник: faktualno
Спомени от соца: Синът ми се ожени в Съветския съюз, взехме булката с волгаПо времето на социализма за родителите беше голямо щастие, ако децата им отидат да учат висше образо…Aug 24 2019vijti.com
