Свекървата: Кратък разговорник за начинаещи снахи и няколко умиротворителни идеи
Съчетанието снаха-свекърва е в центъра на много фамилни войни и размирици. По-често звучи взривоопасно и е натоварено с отрицателни емоции, отколкото обратното. Чува се повече като скърцане и съскане и рядко като мирно съвместно съществуване и приятелско сътрудничество. Дали заради фигурата на съпруга, когото майката често не успява да възприеме като възрастен и самостоятелен човек, или заради онези нови модели на поведение и мислене, които снахата внася в семейството, срещите между великите сили СНАХА и СВЕКЪРВА рядко са с приятелски и добронамерен тон. Все пак това не е съвсем невъзможно.
Ето няколко умиротворителни идеи:
От прекалено силна майчина любов свекърва ми е на ръба на самоубийствотоВяра, свекърва ми, е от онези майки, които обожават синовете си. Неведнъж тя е споменавала, че за ня…Aug 18 2019vijti.com
Понякога е по-добре да стоите поне на една ръка разстояние една от друга. Топлата прегръдка е възможна в някои случаи, но и често започва да пари. Взаимоотношенията вътре в семейството така или иначе не са просто нещо и когато една силна майчинска (или бащинска) фигура наложат влияние върху съпруга или съпругата, то картината се усложнява прекомерно. Ако имате възможност за избор и претегляте „за” и „против” самостоятелния живот на семейството, то това е силно съображение. Разбира се, така можете да се лишите от известни предимства като например помощ за отглеждане на децата или в домакинството, но тя обикновено е в рамките на правилото „няма безплатен обяд”. Самостоятелният живот на семейството е една много здравословна среда за отглеждане на сговор и разбирателство между съпрузите.
Все пак често се налага да живеем заедно с някое от възрастните семейства – това на съпруга или съпругата. Тогава е удобно за всички да има ясна граница на собствената територия, освен във физическия смисъл и по отношение на общите задължения и ангажименти. Кой мие чиниите, готви и взема децата, може ли да се влиза в спалнята и кога е любимият сериал на възрастните дами не са маловажни подробности.
Въпреки това съвместното съществуване може да е доста дразнещо и за двете страни. Съперничеството за влияние върху сина, различията в навиците, поколенческите отлики, стилът на решаване на проблемите в семейството, отглеждането на децата, традициите и фамилните закони – всичко това е потенциален извор на конфликти. Някои от различията са твърде съществени и рядко търпят компромис от едната или другата страна.
Тогава идва на помощ деликатността и дипломацията. С тяхна помощ можем да се опитаме да защитим вижданията си, като същевременно изслушаме внимателно и ответната гледна точка. Плаващи фрази като „добре, ще помисля върху това, което ми казваш”, „вероятно имаш известно право, но…” са чудесен буфер за доста конфликтни ситуации. Разбира се има доста преднамерени и властни хора, които не са склонни на диалог и разбирателство. Понякога работи обяснението, че различието не означава обида към авторитета, нито съмнение в качествата и знанията на човека, колкото е въпрос на разлика във вижданията или напредък на медицината например. Ако все пак става въпрос за дребно заяждане и забележки тип „шкурка”, които са предназначени единствено да ви дразнят и засегнат, то най-добра работа вършат тапите за уши. Веднага щом стане ясно, че не давате ухо на дребното заяждане, то ще спре, защото не постига своята цел. Животът е твърде приятен, за да бъде тровен със злободневие, затова здравословното „Не чух, не видях и не знам”, когато промяната се оказва невъзможна, може да разведри деня ви.
Ето един забавен пример за справяне с привидно нерешима ситуация:
32-годишната Яна се налага да живее с болната майка на съпруга си. Всяка сутрин свекървата, която е на инвалидна количка и застоялият живот я изнервя до крайна степен, се опитва да оползотвори краткото време преди излизането на семейството в безкрайна върволица от забележки и натяквания. Яна и съпругът и са наясно със ситуацията, но не смеят да кажат нищо на човек в окаяно здравословно състояние. Така ежедневното пилене на нервите се превръща в утринния семеен ужас. Веднъж в средата на една половинчасова тирада на бабата по повод студения чай, препечените филии, грозния цвят на пердетата, безотговорността на младото поколение, праха вкъщи, мръсотията навън, тропота на съседите отгоре….
Яна не издържа. Вместо да преобърне масичката със закуската на пода, какъвто е първоначалният и импулс, а после да прекара още половин час в чистене на кухнята, тя се изправя така, както е накичена с едрите си розови ролки, остатъците от нощния крем по лицето и възстаричък пъстър пеньоар, свива китките на ръцете си като лапички на котка и започва 5 минутна серия мяукане. Яна /завършила ВИТИЗ преди няколко години/ наистина се справя с това упражнение блестящо, но по–важното е, че тирадата на свекърва и ненадейно секва. Тази реакция на сутрешните и излияния е толкова неочаквана, че тя остава със зяпнала уста, обръща столчето си и напуска демонстративно стаята. Едва ли това е подходяща роля за всяка снаха, както и за всяка свекърва, но понякога неочакваните решения вършат добра работа.
Чувството за хумор е друг чудесен помощник за стопляне на отношенията. Една премерена шега може „да отпуши” и най-завързаната ситуация. В мрежата изобилстват вицове за снахи и свекърви, които ако и двете страни са в състояние да приемат като закачка, могат успешно са разведрят обстановката.
А дали е възможно приятелството между снаха и свекърва?
Може би да. Особено днес, когато със свекърва си можем спокойно да обиколим магазините, да заведем децата на плуване или да сърфираме заедно в Интернет. Дори обръщенията към свекървата са все по-често на име, отколкото „мамо” или „бабо”, а краят на традиционната война може би съвсем не е далеч.
Източник: Хера
Враждебност от първата среща: Свекърва ми, бивша кралица на красотата, се интересуваше единствено от себе сиОще при първата ни среща се сблъсках с тотална враждебност. Свекърва ми – бивша кралица на красотата…Aug 13 2019vijti.com
