Георги Парцалев спял в огромен креват, изрисуван с барокови сцени
Големият актьор мечтаел да изиграе Дон Кихот
Още в началните класове Георги Парцалев правел театър във фамилната къща в родния Левски. Преди представленията смъквал пердетата на баба си Теодосия и ги диплел за завеса. От мазето изкарвал обръчи от бъчви, въжета и какви ли не вехтории и ги подреждал за декори.
За да не изглежда представлението наужким, комшийско момиче раздавало билети. Героите тъкмо се вживявали в сценките, режисирани от Жоро, и някъде от двора се разнасял гласът на баща му, Иван Парцалев. Щом чуели строгото: “Жоро, къде си?”, спектакълът за миг се разтурял.
Според родовата памет потеклото тръгнало от предшественик, който купувал и продавал парцали.
И това ако не е позор: Превърнаха дома на великия Георги Парцалев в място за нетипични забавленияДомът на големия Георги Парцалев заприлича на зандан! Вместо да бъде музей, домът на великия Георги …Jan 31 2019vijti.com
Наследниците много държали на името
Дори когато минавали под венчило, жените си запазвали фамилията.
Дядото Георги Парцалев, на когото е кръстен актьорът, бил търговец – хубавец и конте. Винаги яздел коня си със сако. На бунара насред двора строявал синовете си – един навивал чекръка, друг му поливал, трети държал пешкира.
Бабата Теодосия била учителка – красива и благородна, с коса, стегната на кок. Посрещала на кафе колежките си в салон с мебели, отрупани с възглавници. Внуците ѝ казвали “стара майко”, никога “бабо”. Толкова обичала Жоро, че му прощавала всякакви пакости.
Чорбаджи Георги оставил дюкяни и огромна къща на 4-мата си синове. Дворът бил разделен на 4, но почти нямало прегради и всички си общували.
През 30-те години Иван продавал грамофони, радиоапарати, шевни машини и електроматериали. Другият чичо държал колониал, третият търгувал с порцелан, прекупувал и злато. Най-младият отворил фотоателие.
Дядото на Жоро по майчина линия – Атанас, бил шивач, обувал с шаячни гащи цялата околия. Веднъж пратил Жоро за вестник, но на връщане момчето го скъсало. Дядото му връчил иглата и го накарал да съедини хартиените късове.
Когато Георги Парцалев постъпил в Първа мъжка гимназия в Плевен, баща му го записал на гостилница. Заможният Иван Парцалев никога не глезeл сина си с пари на ръка.
Казвал му: “Ако искаш, заведи целия клас в гостилницата. Хранете се до насита. Сметката да я пишат в тефтера, като дойда на Плевен, ще я оправя!”
Гимназистът все ходел с празни джобове. Веднъж написал в дневника си: “Днес даваха страхотен филм. Пропуснах го – нямам пари!” Същия ден Иван Парцалев пристигнал в Плевен да плаща наема на хазяина и вересиите в гостилницата. На масата в квартирата видял дневника и дописал: “Парите развалят човека.” Тръгнал си, без да остави пари на сина си.
Преди да се появи под светлините на читалищната сцена,
Парцалев мечтаел да бъде драматичен актьор
Провървяло му – явил се във “Вражалец”, направил силен образ на попа в “Поле широко”. Последвала водеща роля в класическата трагедия “Чумави” по Йовков. В края на действието героят му трябвало да се застреля. Зад кулисите чакал човек с дъска, за да озвучи гибелта с трясък. В точния момент Парцалев опрял дулото до челото си и дръпнал спусъка. Гръм обаче нямало. Тогава хвърлил пищова, грабнал нож и викнал: “Заколвам се!”
Тъкмо паднал и зад кулисите изтрещяло. Залата прихнала. На другия ден по улиците го сочели: “Вижте този, дето се гръмна с нож!”
След смешния епизод на самодейната сцена Парцалев се разделил с желанието един ден да облече сценичния костюм на Хамлет или Отело.
Копнежът да изиграе Дон Кихот обаче дълго не го оставил. След години казал пред приятели, че се е простил завинаги с образа. В Мадрид застанал пред паметника на рицаря и изпушил кутия цигари за сбогом с ролята.
Родителите искали синът им да стане лекар, затова той записал медицина. Завършил семестриално, но така и не се дипломирал. Започнал да играе в театър “Възраждане”, но криел от семейството си. Понеже държал студентска квартира в София, бащата и майката пращали пари – мислели, че издържат бъдещ доктор. Заблудата лъснала, когато в Левски дошла повиквателна за войник.
Пратили Парцалев трудовак в Мадан. Там звездата му изгряла покрай Енчо Багаров, който трябвало да сформира ансамбъл на Трудови войски. Както обикалял, случайно чул Парцалев да си тананика нещо.
“Този е факир на квадрат. Хем прави циркове и весели ротата, хем го бива за фелдшер. Лекува болни, превръзва рани, даже с раждане се справи – бебето проплака в ръцете му”, похвалил го командирът. Скоро Багаров и Парцалев се сприятелили. По-късно Парцалев му станал кум, а после кръстник на едната му дъщеря.
Дори когато разсмивал цяла България, Парцалев дълбоко в себе си таял тиха печал. Пред близки рецитирал “Клоунът”.
“Аз всяка вечер сменям своя грим и всяка вечер съм с маска нова. Навсякъде приет, но никъде любим. Душата ми е пълна с отрова.” Хората около него приемали този стих като изповед – на тайнствения и непознатия Парцалев.
Когато ходел в Левски, гостувал на приятелски семейства, най-често у юриста Димитър Методиев. Предварително поръчвал съпругата му Стефка да приготви любимите кьопоолу, имамбаялдъ или нещо с ориз. “Само да не е скара, не ми се поглеждат кебапчета, кюфтета, пържоли. Омръзнали са ми”, предупреждавал.
В Левски го канели да опита домашни ракии – черешова, кайсиева, гроздова. Въобще не се изкушавал. Вадел от чантата уиски, доливал в чашата вода и отпивал. Почти непрекъснато пушел – пред себе си подреждал 3-4 кутии.
Големият актьор никога не е притежавал собствено жилище, нито автомобил. Можел е да се уреди при срещите си с Тодор Живков, но никога не отворил дума. “Срамно е, сам човек съм”, обяснявал пред приятели.
Част от уникалната му колекция от 108 икони запълвала плътно стените от пода до тавана в софийската му квартира. 40 били изключително ценни, зографисани от майстори на Самоковската и Тревненската школа.
В библиотеката му имало над 2400 тома. В наши дни повечето от тях са подредени в градската библиотека в град Левски.
Парцалев спял в невероятен бароков креват с китайски сюжети. Старинните часовници, свещници и самовари държал в сандъци под леглото или върху гардероба. Като сменял софийските квартири, баща му Иван опаковал ценностите в кашони и ги описвал в тетрадка.
“Изчезнал е сребърният сервиз”, казал един път синът. А бай Иван се подсмихнал: “Ето го, ама под прикритие, преименувал съм го в алуминиеви канчета. Закодиран е за заблуда!”
За тези, които го познавали, Иван Парцалев приличал на излязъл от “Чичовци” на Вазов и все чакали под засукания му бял мустак да изскочи някоя смешка. Синът отвръщал и двамата мъже заедно хихикали.
Според най-близките синът бил лика-прилика на майка си Веселина – остър и весел ум, колоритен хумор, голяма душа. На достолепните 85 г. тя се шегувала: “Я да седна, че току-виж се наместили сватовете, нали си имам момче ергенче!”
Парцалев станал почетен гражданин на Левски през 1985 г. навръх 60-годишния си юбилей. Докато тогавашните управници се помайвали, в Разград и в Брегово вече били уважили актьора с титлата. За събитието в Левски пристигнал цял рейс с хора от Брегово. Гостите си докарали духова музика, а когато гръмнал маршът, от автобуса наизлизали жени в национални носии. Дарили любимеца си с живо агне, после люшнали хоро на площада.
Приживе Парцалев искал да дари колекцията си на родния Левски. След завещанието на 27 май 1991 г. местните първенци избрали къща в центъра. Веска Парцалева лично изпълнила волята на покойния си син – 2487 реликви за 2 398 130 лв. пристигнали в Левски с протокол.
“Не ограждайте мебелите с въжета, че влезат ли хора, да не застават като препарирани. Не правете музей, а нещо като клуб. Събирайте се вътре, приказвайте си, пийте по едно уиски. Живот да има, а не мъртви предмети зад шнурове!”
Това заръчала Веска Парцалева, когато дарявала антиките. Сред тях е виенски бюфет от XVIII в. с издялани на ръка ловни сцени. Веска разказвала, че при сина ѝ идвали да се пазарят за шкафа. Предлагали му $ 150 000, но той отсичал: “Не продавам!”
Георги обичал много и бижутата. Носел ефектен дамски пръстен с голям кръгъл брилянт и 20-ина по-малки в лила, синкаво и бяло по краищата. В семейството се знаело, че Парцалев е влязъл в Правителствена болница със сребърен владишки кръст. След смъртта му на 31 октомври 1989 г. родственици донесли във велурена торбичка всичко и го предали по опис на майка му.
По-късно бижутата изчезнали незнайно къде. Изгубени без следа са и снимките от семейния архив. Сега никой от фамилията не притежава нищо от Парцалев.
Четвърт век не е сред нас, а все едно никога не ни е напускал, казват днес в Левски.
Източник: 24 часа
Спомняте ли си Кака Мариана от легендарното предаване „Сладкарница Захарно петле“? Тя си отиде от този свят, чистейки входовеРодена е в София на 23 май 1941 г. Още като ученичка в Техникума по електротехника “Киров” попада в …Nov 8 2018vijti.com
