Гурбет или модерна форма на робство: Така живеят робите от България в Южна Италия
На 6 август миналата година 14 мигранти – земеделски работници във Фоджа, Южна Италия, се прибирали от 12-часова смяна за бране на домати в 40-градусова жега. Микробусът, който ги вози, бил регистриран в България, а шофьорът му няма нито книжка, нито застраховка, пише в обширен материал в. „Гардиън“, цитиран от fakti.bg.
Седалките вътре са дървени, а превозното средство е толкова претъпкано, че пасажерите дори не могат да гледат навън. Микробусът шофирал бързо, когато се блъснал челно в камион, натоварен с домати. След катастрофата една трета от микробуса била смачкана – 12 от 14-те работници. Само два дни по-рано, също във Фоджа, четирима работници загиват в сходен инцидент – 16 мъртви за 48 часа.
Родопски гурбетчия ни разказа как се вадят законно по 1400 лв. месечно на запад без да се работиНа работата лекото, на баницата-мекото. Тази квинтесенция на житейските облаги и удоволствия вече е …Jun 13 2019vijti.com
В италианския Юг, трудът на чуждестранните земеделски работници е толкова евтин, че много неправителствени организации описват техните условия като модерна форма на робство. Те живеят в изолирани провинциални съборетини, а много от тях нямат дори регистрация в Италия. Отчаяни за работа, тези хора са готови да приемат всичко. Дори надниците да са далеч по-ниски, а часовата ставка да е по-висока от обичайното, съобщи БНР.
Въпреки че много от тези работници са източноевропейци, мнозинството по италианските полета е от Африка – Гамбия, Гана, Нигерия, Судан, Сомалия. Най-големите центрове за прием на мигранти са предимно на юг – в Сицилия и Калабрия, където мафията упражнява най-голям контрол и където земеделието се нуждае от непрестанна доставка на работна ръка.
Тази доставка се организира от престъпни банди: агенти, които наемат сезонни работници и които са натоварени да ги товарят максимално с работа на най-ниска заплата.
Това се знае от години. „Работя от 4 часа сутринта – разказа пред медиите преди известно време един от българските гурбетчии. „Все съм на слънце, бера домати и ми се падат по 25 евро на ден. Транспортът с лекотоварен автомобил до нивите струва 5 евро на ден, за който няма собствен превоз. Освен това се плаща за храната и водата. Един от хората разказва, че получава 6 сантима (евроцента), за да напълни една голяма щайга (най-често наричана кафез) от 15 килограма. За 10 часа трябва да напълни най-малко 330 кафеза или близо 5 тона домати, тоест по 33 кафеза на час, което прави по-малко от две минути на кафез. Това е изтощителен и нечовешки ритъм, още повече под слънцето на Пулия.
Драма в драмата е присъствието на малолетни, изложени на несгоди и травми, които могат да оставят следа за цял живот. За 400 деца в тази обител няма училище, няма място за игри, няма вода, нито пък права или бъдеще. Има само пръст и смет, стоварена в изоставения напоителен ров край лагера между бараките от ламарина, дървени плоскости и парчета пластмасово покритие за парници. Прекарват дните сами и потенциално са изложени на риск от всякакво насилие.
Източник: Блиц
Гурбетчийките Калина и Невена: По-добре да береш ягоди в Шотландия, отколкото да си висшист в БългарияБългария е страна на лукса. Имаме най-скъпите лекарства, най-скъпите горива, най-скъпите телефонни р…Apr 17 2019vijti.com
