„Ало, измамите“ са измислени през соца: Пионерът Горо Виетнамеца обаче имал железен принцип – закачал само партийни велможи
Тайфунът на телефонните измами през последните години удря жестоко градове и села и отнася спестените с труд и мъка левчета на баби и дядовци. Измамите по телефона обаче не са от днес или вчера.
Сигурно още в първите дни, когато апаратът със слушалка свързал хората на километри един от друг, на някого му е хрумнало, скрит зад анонимността на новата техника, да припечели нещо от несвършващите никога наивници. Първият телефонен измамник в България не е някой изпечен апаш, а весел и артистичен ром от Лом, известен като Горо Виетнамеца.
Спомени от соца: На морето предпочитах да си спя в колата за по-евтиноВижте разказа на Веселин Димитров от Мездра, който оставил жена си и детето си да спят в стая в хоте…May 18 2019vijti.com
Преди повече от 50 години само със слушалка в ръка той направил за смях и срам цялата партийна и държавна върхушка в крайдунавския район. От уважение към истината обаче трябва да се знае, че Горо никога не е крал пари от бедняци. Пързалял е държавата и важни началници. За което в онези години се изисквало доста смелост. Или може би – безпределна наивност.
Преди да стане Виетнамеца, Горо се водел по паспорт Салко Алков Чирков. Роден е през 1932 г. в махалата „Стадиона” в Лом. Работел в предприятието „Пренос-превоз” и прекарвал с каруца дърва и въглища по домовете на хората. Волната циганска душа обаче изнемогвала от скуката и монотонния тропот на конските копита. Салко мечтаел за подвизи, за снимката си във вестниците и за девойки, които се хвърлят на врата му.
Къде обаче да прояви такава смелост сред планините от кюмюр в предприятието и калта в махалата? Нямало как. Битките с фашизма отдавна били в миналото. Даже през службата му като войник на границата един диверсант не хванал, та да се прибере в махалата с орден. Войната, която гърмяла в ония години от радиото и вестниците, пък била твърде далеч – чак във Виетнам.
От интерес каруцарят всеки ден четял във вестниците за битките на виетнамските партизани с поддържаните от американците войници на генерал Нго Дием. Научил как преди войната виетнамците извоювали независимостта си от французите, как пресушавали блата и строели заводи и фабрики. И как български инженери и доктори заминавали за Виетнам да помагат на новата държава. Салко мечтаел и той да замине с доброволците към Меконг. Но след като бляновете му не се сбъдвали, решил сам да вземе нещата в ръцете си. В един августовски ден на 1957 г. мъж се обадил в предприятието „Пренос-превоз”, представил се за главния лекар на ломската болница и наредил веднага да освободят от работа каруцаря Салко.
„Другарят Алков е избран да завърши медицински курс и да замине за Виетнам да помага в борбата с империализма!”, заявил гласът от телефона. С небивало страхопочитание шефът викнал издигналото се внезапно циганче и му съобщил голямата новина. Салко възпитано благодарил, връчил камшика на колегите и закрачил към болницата. А там главният доктор изпъвал гръб като новобранец пред телефона и редял в слушалката.
„Тъй вярно, другарю генерал!” От другия край на жицата басов глас, представил се за генерал-лейтенант Захариев, наредил: „Веднага обличате Салко Алков в униформа, правите му двадесетдневен медицински курс и го изпращате във Виетнам! Той е наше момче, храбро циганче и ще помага на бойците в джунглите!”.
За няколко дни бившият каруцар бил обръснат, лъснат и стегнат във военни дрехи. Наметнал бяла престилка, Салко обикалял из болницата и докторите го учели как да превързва рани от куршуми и мини. Местните партийни и общински величия се надпреварвали да викат Салко на чай и да обсъждат с него международната обстановка и други важни проблеми.
След 20 дни целият Лом се стекъл да изпрати доброволеца за Виетнам. На жп гарата гърмяла духова музика. Ученички стискали букети и гледали отнесено храбрия младеж. Общинските шефове се пъчели в костюми на трибуната. Изтупан в нова униформа, с блеснали лейтенантски пагони, пред микрофона застанал и самият Салко и дръпнал реч за свободата на Виетнам, дружбата между народите и готовността на всички честни хора и конкретно на него – Салко Алков, да умре в битка с враговете. Ученичките се разплакали, народът викнал „Ура!”, музиката гръмнала и влакът понесъл Салко към Виетнам. Четири дни по-късно телефонът на първия секретар на комунистическата партия в Лом иззвънял и басов глас оповестил: „Аз съм генерал Захариев. Вашият съгражданин Салко Алков се връща от Виетнам ранен в бой с американските марионетки. За подвига му го произведохме в чин старши лейтенант. Посрещнете го като герой!”.
Секретарят обаче този път не се зарадвал. Съмнение като червейче загризало ума му. Как за по-малко от седмица Салко успял да иде до Виетнам, да се бие и да се върне, чудел се секретарят. И за всеки случай врътнал един телефон на милицията. Когато два-три часа по-късно Салко Алков слязъл от влака на ломската гара с превързана ръка и гордо вдигната глава, на перона нямало нито оркестър, нито посрещачи. Само група милиционери скочили върху него и без да слушат протестите му, го закопчали с белезници. Още същия ден в кабинета на следователя циганинът си признал чистосърдечно, че сам измислил и изиграл комедията с интернационалната мисия.
Признал и как от Лом вместо за Виетнам заминал за граничната застава в Берковица, където служел преди години. Там се представил за завърнал се от Виетнам доброволец и три дни ял и пил на аванта и разказвал измислени истории за сражения в джунглите. Накрая задигнал от граничарите един медал, часовник и лула и поел обратно към Лом.
„Не съм крал, началник, взел съм ордена да съм като от фронта. А лула обещах за подарък на първия секретар! Как да обидя човека?”, обяснявал циганинът, цитиран впоследствие от медиите.
В проведен набързо и при закрити врати процес ломският съд осъдил на четири години затвор измамника, който направил за смях цялата държавна машина край Дунава. След като излежал наказанието си, Салко пак хванал камшика в „Пренос-превоз”, но вече бил станал Горо Виетнамеца.
Зевзекът не влязъл повече в затвора, но не спирал да прави номера на близки и познати до края на живота си. Когато издъхнал на 60 години от рак, мнозина не повярвали, че е мъртъв. Смятали, че Виетнамеца е скроил поредния си майтап и насред погребението ще изскочи отнякъде и ще се засмее пред всички.
Източник: retro.bgФалшивото чувство за сигурност през соца: Толкова ли беше безопасно по времето на Бай Тошо или просто за престъпленията не се говорешеЧували ли сме за Жоро Павето или че в документи на областните дирекции на МВР по онова време присъст…May 14 2019vijti.com
