Родителите ми никога не успяха да ме обикнат, а за капак на всичко накрая ме лишиха и от наследство
Две години преди моето раждане, родителите ми загубили първородния си син и може би затова обичаха повече брат ми. Баща ми беше военен и по-голяма част от времето на семейството ми мина в Централна Азия. Климатът обаче се оказал неподходящ за шестмесечно дете и мама решила да ме изпрати да живея при баба ми. Родителите ми ме прибраха обратно, когато навърших 7 години, а по това време в семейството ни се появи нов член – брат ми Стефан. Не беше лек животът ми: майка ми и баща ми ходеха на работа, а грижите за малкия ми брат паднаха върху детските ми плещи. Бях самостоятелно дете: едва 7-годишна чистих къщата, приготвях храна и пазарувах. Много обичах брат си, но родителите ми ме наказваха за всяка сторена беля от него. Цялото ми детство мина в ъгъла на колене. Никога не ме оставяха да се защитя и при всеки опит да изясня истината, получавах шамар през устата.Наша бивша учителка: Сложете си камери в къщите, драги родители. Ще разберете какви деца отглеждате„Бях учителка. Героично издържах 20 години, а сега мета офиси. Някак по-спокойно ми е. Така започва …May 13 2019vijti.com
За щастие завърших гимназия с отличен успех и за да бъда далеч от родителите ми, сама пожелах да се преместя отново при баба. Няколко месеца по-късно съдбата ме срещна с Ясен и година след първата ни среща, двамата се оженихме. Нямате представа колко щастливи бяха родителите ми, че най-накрая се отърваха от нежеланата си дъщеря. Съпругът ми заемаше висок служебен пост и въпреки отношението на майка ми и баща ми, не спирах да им помагам финансово. Купих им нови мебели, правех им скъпи подаръци за всеки празник и им плащах сметките. На 18-годишна възраст брат ми се ожени и родителите ми тайно, без да знам аз, изтеглили кредит, за да му купят апартамент.
Разглезен от малък да получава всичко, Стефан и съпругата му водеха празен и безсмислен живот. По молба на майка ми помагах финансово и на тяхното семейство. Но един ден късметът се усмихна на брат ми, и съвсем скоро Стефан отвори своя фирма. Бизнесът му потръгна и младото семейство започна да живее нашироко. През три месеца почиваха в чужбина, купуваха си луксозни стоки, но нито веднъж не се сети да помогне на родителите ни. Със съпруга ми продължавахме да ги издържаме, до деня, в който едва не умрях. Няколко месеца бях на легло и никой от близките ми не дойде да ме посети. Майка ми и баща ми си гледаха живота, а брат ми просто бе забравил, че има сестра.
Не вярвах, че може да стане и по-зле, но преди месец родителите ми съвсем спряха да ми се обаждат. Когато притеснена ги потърсих, още от прага на вратата майка ми се разкрещя, че щом не се грижа вече за тях и не им давам пари, те били принудени да завещаят цялото си имущество на брат ми Стефан. От този ден загубих всичките си близки. Родителите ми си смениха телефона, а брат ми, освен че ме изхвърли напълно от живота си, ме блокира и в социалните мрежи. Може би е време и аз да обърна гръб на тези неблагодарни същества и да забравя, че някога съм имала майка, баща и брат.
Източник: Лична драмаВече съм зряла жена, но още не мога да преглътна болката, че бях отхвърлено от родителите си детеВече съм зряла жена, но и сега се усмихвам, щом видя баща и дъщеря да вървят заедно… Израснах само д…May 9 2019vijti.com
