Спомени от соца: Когато в НРБ го имаше голямото нямане, а заплатата ми беше цели 76 лв.

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Едно време помня, че заплатата ми беше 76 лева. От нея освен данък общ доход се удържаха още ергенски данък, данък за самооблагане, членски внос за ОФ организацията и Комсомола. Е, имаше и безплатни неща – работехме безплатно в някои съботи, Димитровски, Ленински, безплатни бригади в помощ на селското стопанство и Народната република… Телефон ако искаш да имаш, трябваше 4 дни да копаеш траншеи за кабели. Кола или жилище ако искаш, трябваше да внесеш едни сериозни пари и да чакаш 15 години. Опашките по магазините също бяха безплатни – за капачки за буркани, захар, тоалетна хартия… каквото пуснат. Бананите и портокалите няма да споменавам, защото за тях се борехме само по Нова година.Спомени от соца: ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, а не просто магазинПо времето на социализма ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, не просто магазин, а цял…May 9 2019vijti.com

Имаше само една партия БКП и една банка ДСК. Децата още от чавдарчета и пионерчета се задължаваха да събират и предават хартия и старо желязо, да работят на полето в текезесето, като берат грозде, събират цвекло и домати. Абе, както заяви другарят Тодор Живков – „социализЪмът“ си беше едно недоносче!

Спомени от соца: Днес говорим за демографска криза, а едно време държавата се грижеше истински за многодетните семейства

Много се говори за демографския срив. Аз съм роден и израсъл в многодетно семейство: две момичета и две момчета. Завърших средното си образование благодарение на доброто отношение на държавата към многодетните семейства.

В селскостопанския техникум в Плевен, където постъпих през 1952 г., плащах като дете на многодетно семейство само 360 лв. тогавашни пари годишна такса за стол, което включваше закуска, обяд и вечеря. За насърчаване на задочното образование някои предприятия даваха ежегодни стипендии. Детските облекла и обувки бяха евтини и се продаваха под себестойността, като разликата се субсидираше от държавата. И още много предимства за многодетните семейства.

Грижата за кадрите, поддържането на тяхното професионално ниво бе също първостепенна задача на държавата и партията. Ръководните кадри от началник отдел нагоре най-много през пет години отиваха на курсове за усъвършенстване на професионалните качества. През 70-те години на миналия век се въведе и следдипломната специализация. Въз основа на нея завършилите получаваха 15 лв. ежемесечно към заплатата. А кандидат на науките получаваше 30 лв.

По времето на социализма ни се казваше, че изграден 25-годишен човек струва на държавата 360 хиляди лева тогавашни пари. Немного отдавна БАН направи изчисления, че България е загубила от емиграцията на нашите сънародници в чужбина след Десети ноември 72 милиарда лева. Аз мисля, че сумата е два-три пъти повече, но нека се доверим на учените.

Петко Янков, с. Сомовит, ПлевенскоПо време на соца си купувахме салами, а трайността им беше едва три дниПрез 80-те години колбасарската индустрия у нас достигнала своя апогей. Необходимостта от нови проду…May 7 2019vijti.com

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!