Деветокласник сам вези и шие народни носии
Той е само на 16 години, а сам, ама съвсем сам, шие и извезва на ръка български народни носии. Сам си намира плат и то автентичен, тъкан по стара технология, и сам си крои дрехите. После всичко съшива на ръка. Тропоска по тропоска, бод по бод. Прекрасният млад човек е Иван Миронов от Павликени. Ученик на Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски”, в направление „Бизнес администрации”. От няколко години е влюбен в българския фолклор и всичко що е българщина.
„Обичам да гледам филми. И така съм се впечатлявал от културите на различните народи като японци, индийци, индианци и други.
Започнах да ги изучаване тези култури. Ставаше ми все по-интересно и по-интересно. Един ден на село, докато разгръщах гардеробите , попаднах на везана риза. Те обаче беше в окаяно състояние. Беше проядена от мишки, скъсана, на петна, стара. Но изключително красиви шевици грееха от нея. Сякаш по чудо, само те не бяха покътнати от времето. Взех я, прибрах я у дома в Павликени. След това с помощта на моята баба, намерихме подходящ плат, прикачихме към нея само шевиците и направихме нова, мъжка риза за мен. Така разбрах, колко богата и уникална е и българската култура”, спомня си младежът.
Но неговите находки не свършват до тук. Той си пожелава да има към нея и хубав елек, чепкен, с дълги ръкави. На една екскурзия в Добринище попаднал на един красив такъв, от пиринския край. Но не успял да си го купи.
„Някакво вътрешно желание ме караше все да мисля за него. Реших си, ще търся български модели, ще си го шия аз. Харесах си модел, докато гледах българския сериал „Записки по българските въстания”. Намерих автентични кройки в интернет и запознах да си го изработвам. И така, лека полека започнах да се влюбвам в българщината – в дрехите, езика, културата, нравите, бита и прочие”, усмихва се Иван.
И тъй като везана риза с чепкен, но с дънки не си отиват, трябвало да си направи и потури. Тогава пък попаднал на една всеизвестна снимка на Стефан Караджа. Оттам си харесал долнището. Намерил дори и гайтан за направата му. Жена го изработвала по стара технология на 200-годишен стан. Скроил и ушил отново сам, на ръка.
„Доволен вече бях, че имам хайдушка носия. Но нямах носия характерна за нашия регион. И започнах да шия отново. Установих, че има доста стари носии у нас, но все женски. Характерно било, когато мъжът починел, носията му или била изгаряна, или препродавана. Отново чрез различни сайтове успявам да намеря автентични кройки и шия на ръка. Вярно, че става по-бавно така, но е много по-красиво. Вече има две мъжки носии, подготвям и една женска. Няма нещо по-красиво на света от българската шевица. Както и по-богат от нашия фолклор”, допълва деветокласникът.
Освен, че е вече изкусен майстор на ръчно изработените носии и везането, момчето написа и първата си авторска пиеса, отново подтикнат от любовта си към българския фолклор. Тя носи името „Крали Марко в XXI век”.
„Играеше ми се на сцена. Затова реших да поставя пиеса. Свързах се с хора от читалището в Павликени. Събрахме клуб и май месец тя ще бъде поставена на сцена. Пиесата е съвременна, с паралел в миналото. Крали Марко случайно попада в съвременността и се сблъсква със сегашния манталитет и порядки. След това той отново се връща в миналото и прави равносметка, за това което сме били и което ще станем”, разказва Иван. И допълва, че качеството у българинът, което не харесва е, че не сме единни, само тъжните ситуации и новини ни обединяват. А това, което харесва е, че сме сърцати и упорити.
Цитира и Христо Димитров, създател на ансамбъл „Българе”, също негов вдъхновител.
„Повечето хора се вайкат, че сме нямали Моцарт, Бах, велики композитори, но всички виенски и западни композитори пишат в размери 2/4 или 3/4, а нашите баби по цял ден са работили на къра, шиели са дрехи на децата си сами, пеели са в 7/8, 8/11, 16/16 или 16/32, т.е уникални сме”, посочва младият павликенчанин.
И макар, че е само на 16 -години Иван е осъзнал, че не си струва да напуска България, защото тук е роден, тук са корените му, тук ще работи и тук ще даде най-доброто от себе си.
Кремена Крумова – Попова
Източник: radiovelikotarnovo
