Баба Костадинка: На младини Хайтов ме взе на стоп
74-годишната Костадина Трошанова обича родното си село Яврово и след пенсионирането си всяко лято пребивава в Родопите и се чувства отлично. Страда от много болести и трудно понася жегите в Асеновград. Взела е една стаичка под наем от църквата и от ранна пролет до края на есента стои в Балкана. Планинският въздух и студената вода укрепват здравето й. Дори лекарите се чудели на подобрените изследвания след престоя й в красивото балканско селце.
„Преди десет години искахме да строим в село Яврово. От старата къща свалихме всичко. Остана почти метър над основите и сега така си стоят стените.
Писателят Калин Терзийски разорен след съдебно дело с наследниците на Николай ХайтовПисателят Калин Терзийски остана без пукнат лев. Той се отчая след решението на съда да му вземе три…Feb 26 2019vijti.com
Мислихме да правим нови.
Обаче явиха се наследници. Докато се оправят нещата, мъжът ми заболя и си почина. Оттам после всички болести дойдоха при мен.
Много тежко го изживях.
Сега намирам тук спокойствие. Хората тук са по-човечни.
В Родопите хората имат повече сърдечност един към друг – уважават се, обичат се, помагат си. Така е било още от времето.
Много тачим празниците. Имаме библиотека, битов кът, певческа група към читалище ”Пробуда-1923”, създадена 1960 г. Малко време прекъсна и после пак тръгна. Ръководеха ни най-напред бай Павел Галинчев и Живка Янакиева. След това всеки се разбяга нагоре-надолу. Сега сме без ръководител. Когато се наложи за изяви или да отиваме на фестивали, пак търсим помощ. Пак викаме Павле или Гълъб Порязов с акордеона. Репертоарът ни е типичен явровски, автентичен. С него излизаме навсякъде и почти винаги печелим награди.
Преди десет години направиха книга ”Песните на Николай Хайтов”, които са се пеели и той ги е обичал.
Още от 1948 г. имаме записани песни от бабите ни.
Ние, по-младите, ги припомнихме и записахме, за да се съберат в книга ”Песните на Яврово”.
Групата има прекрасно облекло. Носията ни е явровска, с която бабите ни са се гиздили.
Сега и ние продължаваме с тези бродирани ризи, бродирани сукмани, тъкани домашни престилки, колани с пафти, шарени чорапи и родопски терлици.
Усещането да пееш запазен български фолклор е невероятно. Не само че се разтоварваш и откъсваш от дневните грижи, но
чувството, че пазиш българския корен, е много силно и родолюбиво
Наскоро ходихме на фестивал на шарената сол в село Бъта, Пазарджишко, където представихме характерни явровски ястия. Правим рогатници, тикалници с различни плънки, може с ориз и сирене, може само с ориз, също с тиква. Знаем старите местни рецепти.
Ето как се прави родопският клин. Пресяваш брашното в едно легенче. Правиш кладенче, слагаш солчица, една лъжичка оцет, слагаш водата и замесваш. Не много твърдо тесто, не много меко. Точиш с точилката на масата и навиваш на ролце. Или тиква ръсиш, или сирене с ориз.
Почти така се прави и рогатникът. Разточваш тестото, намазваш листото с мазнина, олио може, масло може, поръсваш ориза със сиренето върху листото, прегъваш го от четирите страни като пликче, слагаш го на печката да се пече. Махнеш го от печката, намазваш мазнината и го задушаваш, като скъсаш листото, на катове, на катове стои.
Аз съм правила също зелник с плънка от кавардисано зеле, кайма и ориз. Даже и с праз може. През зимата правим най-вече кисело зеле с мръвка от осмянката на прасето. Слагаш го във фурната да се запече хубаво, вадиш го, пускаш от мазата студено винце, като го внесеш вътре да се изпоти каната. Сълзи, сълзи!
Ходихме и в Куклен на празника на черешата. Направихме апетитна явровска маса. Пак показахме майсторлъка си с тестени и други изделия. Зелените сарми стават вкусни с нашия хубав явровски копър. Правя ги постни, само с ориз и много подправки – гьозум, магданоз, пресен лук, доматен сок и повече мазнина, да са по-тлъстички.
Питай Диана, снахата на Николай Хайтов, кажи й: ”Ти на Костадина ястията укусваш ли ги?”
Като бяха със Здравец на храмовия празник, ми каза: ”Само твоята питка искам”. Става за чудо и приказ, като отсееш брашното и сложиш сол, сода, малко кисело мляко, едно-две яйца и малко олио. И малко мая слагам. Замесвам и я оставям двайсетина минути да почине.
Питката става хем разтърсена, хем си мирише на прясно и се харесва много.
Много обичам с тестени работи да се занимавам – да меся, да плескам по ръцете тесто, да си играя, обичам го.
Аз от малка се занимавам с готварство. Майка ми беше болна и не можеше да си върши домакинската работа и
със сестра ми се научихме да месим хляб. До десет хляба сме изпичали
на фурната в двора. През нощта съм пекла и сутринта съм отивала на работа.
В Яврово има три открити чучура, които са течащи още от съществуването на селото и на църквата от 1876-1878 г. Когато са започнали да я строят, отдолу е бликнала вода. Те са строели, тя се рушила. Те са строели, тя се рушила. След това казали, че тази църква трябва да се построи. Построена е с вярата на хората и започнала да расте църквата ”Св. Богородица – Успение”. Има две катакомби, едната външна, другата е вътрешна, под църквата.
Има старо аязмо. От него е хваната водата за чешмата на писателя Николай Хайтов.
Нали я гледаш отсреща. Познавам го отдавна. Навремето като действаща комсомолка ме изпратиха на екскурзия в Съюза. Беше 1964 г., месец септември, 18-а дата. И заминах петнайсет дни в Съюза. Тогава нямаше рейсове. Надолу слязох с една трупчийска кола. Мъжко момиче. Метнах се на колата отгоре, върху трупите, и слизам в Асеновград. И когато се върнах, искам пак да тръгна за село. Отивам в началото до камъка, там където се отделя пътят за Яврово, и чакам с куфарчето. През това време минава една лека кола. Спря до мен. И ме гледат. Хайтов и шофьорът.
И ми вика: ”Бе, момиче, за къде си?”.
Викам: „За Яврово”.
„И ние сме за Яврово. Качвай се”.
Аз така, по физиономия, го познавах, но като човек, що е, какво е било – не знам? Спряхме до ”Салаша”. Слизаме от колата и той вика: ”Сега ще влезем в ресторанта”.
И аз слушам. Послушно дете. Качихме се, поиска да се обядва. Сервираха ни хората. На мен също. Ставаме и аз поисках да си платя.
А, вика: На дамите парите не вървят
С един такъв мек глас, кавалерски го каза. И така дойдохме до Яврово. И оттам после вече, като се видим, като се срещнем, ставаме като по-близки, по-познати. После вече знаех неговите книги и когато вече идваше често да пише в Яврово горе на къщата.
По-младото поколение сега е също с него. Обичат го. И синовете му са родолюбци, много често идват. Здравец и Диана най-много идват.
Борис Димовски идваше по-рядко, но кротък, скромен, много скромен.
Веднъж в Асеновград го видях на един митинг и му викам: ”Здравей, бате Боре, и аз съм явровка”. „Е, хубаво бе, момиче, хубаво, много се радвам на земляци!”.
Пришълците се чудят как от едно малко бедно селце са излезли толкова будни умове, толкова прочути хора. Слаб е бил поминъкът на Яврово, обаче будните дечица с цървули и с торбички са отишли да учат, а техните родители са карали дръвца в Асеновград, Долни Воден и Куклен да ги продават и препитават някак си. И ето как са изплували. Има много прочути явровци, хора на науката, културата и просветата, като Николай Хайтов, Борис Димовски и брат му д-р Любен Димовски, при който от всички околни села идваха да си правят зъбите, предпочитаха го като добър специалист, проф. Васил Колевски, учен, братя Гълъбови. Бати Георги, член-кореспондент на Академията на науките и бивш зам.-министър на здравето, кака Мара – учителка, брат му – бати Динко -полковник, жена му също учена, агрономът Тодор Янакиев и др. От какви бедни къщи са излезли само, а какви хора станаха.
А животът в Яврово си тече
Компанията ми е от певческата група. Събираме се. Излизат вечер, идват до чешмата, кой си вземе водичка, кой за мухабет идва. Попяваме си. Отсреща футболистът Видин Апостолов има къща, възхищава ни се.
Малко сме, но все още живеем със здравите селски традиции. Курбани се колят винаги. Не пропускаме празниците „Вдигане на куните”, Гергьовден, ходим на параклиса „Св. Дух”, на „Св. Константин и Елена” горе, на „Св. Илия” по-нагоре, през зимата на св. Варвара поднасяме питки и рибници.
Традицията продължава”.
Емилия КОЛЕВА
Източник: Ретро
Кръвният данък бил дори по-страшен от смъртта„Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в село Мъглиш през януари, 13 ден, та взе…Mar 12 2019vijti.com
