18 000 стръка цветя като цветни килими в три оранжерии са животът и любовта на трима българи
18 000 стръка цветя като цветни килими в три оранжерии са животът и любовта на Станислава и Димитър Вълчеви и Любомир Георгиев. Тримата, по-известни с общото име „Разсадник Вълчеви“, отглеждат в Първомайци 20 различни вида цветя, а цветовете, в които те цъфтят, са неизброими.
Работата е сезонна, но когато е сезонът, те стават в 5 сутринта, за да се грижат за насажденията, обикалят пазарите в областта, вечер се прибират след 8 и започват да подготвят стоката за следващия ден. Но въпреки това няма сила, която да ги накара да зарежат цветята и да затворят оранжериите. „Е, може би само ако си намеря по-интересна работа.Опасните цветя не трябва да остават нито ден повече в дома ви: Отървете се от тях, докато сте все още здравиПоддържането на красиви стайни растения е любимо хоби на милиони хора по света. И има защо – те прид…Dec 31 2018vijti.com
Макар че не знам каква точно“, казва Станислава Вълчева. „Сигурно, ако се върна в Австрия да работя. А там пак ще гледам цветя“, допълва съпругът й Димитър.
Всъщност именно той е в основата на създаването на разсадника в Първомайци. Първата оранжерия се появила преди около пет години. Дотогава Димитър Вълчев работел в оранжерии в Австрия. За малко и съпругата му заминала при него, но в крайна сметка двамата се прибрали у дома, където ги чакала дъщеря им Христина.
Започнали с малко цветя и съвсем по любителски.
Но постепенно работата така ги увлякла, че това лято стръковете, за които се грижат, са достигнали 18 000. „Основните разсади слагаме през есента. После цяла зима се грижим за тях. Поливаме ги, отопляваме ги. Работата никак не е лека, но пък за нас е удоволствие. Ние и тримата много си обичаме заниманието“, казва Станислава. После съпругът й довършва изречението, обяснявайки, че е достатъчно само два часа да няма ток през зимата, за да отиде целият им труд на вятъра. Затова се налага на всеки два часа той да става и да зарежда печката. Малко преди края на зимния сезон тримата успели да механизират това отопляване, но облекчението ще усетят едва през следващата зима.
САМО БАЛКОНСКИ ЦЪФТЯЩИ РАСТЕНИЯ ОТГЛЕЖДАТ СТАНИСЛАВА И ДВАМАТА МЪЖЕ ДО НЕЯ – СЪПРУГЪТ Й ДИМИТЪР И БРАТ Й ЛЮБОМИР. Мушката, сакъсчета, далии, карамфил, каскадна петуния, общо 20 артикула има в оранжериите. Повече и да искат, те не биха могли да поемат. „Важно е все пак цветята да не са чак толкова несъвместими помежду си. В смисъл, че някои изискват повече влага, други – обратното. Има цветя, които виреят на слънце, други на по-сенчесто. Ако съберем растения, които са коренно различни, няма да можем да се погрижим добре. Затова сме се спрели на балконските цветя“, обяснява Станислава, която признава, че преди да отиде в Австрия, изобщо не е обръщала внимание на мушкатото. „И аз като много хора, казвах: е, какво толкова – мушкато, селско цвете! Обаче като видях какво красиво цвете може да стане, какви цветове дава, влюбих се в Австрия в това мушкато. Там видях за първи път и едно кръстовище, украсено с тагетес, познатото ни като камшик. Никога не бях виждала така аранжирано място. Оттогава знам едно – всяко цвете може да бъде красиво, стига да знаеш как да го отгледаш и аранжираш“, казва Станислава.
„Професионална тайна е грижата за тях“, казва Любомир на шега, но след това съвсем сериозно признава, че човек може да сбърка във всеки етап от процеса. „За студеното вече ти казахме. Всеки цветар знае колко е лесно да измръзнат цветята. Но също толкова опасно е да не отворим оранжериите навреме. Тогава цветята се задушават. Ако не ги разреждам, си пречат. Но пък, когато ги подредя на пазара и видя ококорените очи на хората, от това по-голямо щастие няма“, допълва Любо.
Тримата признават, че обичат постоянните си клиенти, защото всеки, който се върне при тях, се връща, защото е благодарен за радостта, която те са му създали. Клиенти от София и Враца пътуват всяка пролет до Първомайци, за да си вземат цветята на Вълчеви. Има и такива, които така се доверяват на цветарите, че оставят саксиите си при тях и след това си ги взимат с готово аранжирани цветя.
Иначе хората са забавни, когато купуват цветя, признават и тримата, след като са свикнали вече да отговарят на странни въпроси. Често се случва клиентите да очакват просто да засадят цветето и да го забравят на терасата, но въпреки това то да расте и да цъфти красиво. „Питали са ме дали цветята имат корени. Дали са обути в чорапче, защото ако са, значи няма да си го купят, защото това чорапче спира развитието на цветето. Не е вярно, но ние не се опитваме да спорим с клиентите. Само обясняваме как е добре да се грижат за цветята си и се надяваме да се справят, защото това ще ги върне следващата година отново при нас“, допълва Любо.
След това и тримата признават, че цветарството като почти всеки бизнес е трудно в България. „В Австрия, където сме били и където сме се учили на този бизнес, хората не зимуват цветята си. Слагат си пролетни, есенни и летни и им се радват. Когато прецъфтят – просто чакат следващия сезон. При нас, особено възрастните жени, прибират саксиите на тъмно, сухо, спират да ги поливат. Изпълняват някакви техни си ритуали. Не че е невъзможно да съживиш цветето, но ще го чакаш цял месец, докато даде цвят, вместо да си вземеш вече разцъфтяло и да му се наслаждаваш веднага“, казва Димитър.Баща и дъщеря са единствените в България, които произвеждат сушени ароматизирани цветяБаща и дъщеря от Велико Търново са единствените в България производители на сушени ароматизирани пол…Dec 13 2018vijti.com
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Източник: Борба
