Пенсионер загуби сина си, но това, което направи, развълнува цяла България
Дарил е 10 000 лв. и на фамилия с болно дете
Църковното настоятелство на строящия се храм “Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици” в град Каспичан получи лично дарение от местен жител в размер на 50 000 лв. Щедростта на Стойчо Стойчев не е афиширана от него, а стана известна от публично оповестено благодарствено писмо към него от общината. “Това е най-голямото лично дарение, постъпвало по сметката за градеж на църквата. Много сме благодарни. В днешните все по-материални времена един благороден жест, като този, връща надеждата, че добротата съществува”, каза пред “Труд” кметът Милена Недева. “Възхитени сме от постъпката на този сърцат човек.
Историята на Никола: Животът ми се крепи на една лъжа, синът ми не е от мен, но истината ще го погубиКазвам се Никола и съм на 58. Както и да го погледнеш, вече съм във втората половина на живота си и …Nov 16 2018vijti.com
Средствата му ще послужат за завършване на дълго строения храм”, обясни адвокат Ралица Тодорова, член на настоятелството.
Големият дарител е известен в малкия Каспичан като бай Стойчо. Пенсионер на 84 г. с 404 лв. пенсия и до скоро собственик на малък цех за производство на керамика. “Обикновен човек, среден българин съм. Обичам хората и да съм сред хората, искам да оставя нещо хубаво след себе си. Казвам ви, че парите не са важни, а какво ще направиш с тях. Никой не е взел нищо от този свят със себе си. Нито съпругата ми, нито синът ми, които починаха…”, обяснява пенсионерът. Прави дарението за църквата точно в памет на сина си Пламен Иванов/49 г./. Мъжът е най-дълго преживелият българин у нас с диагноза таласемия /заболяване на кръвта б.а./. Издъхнал от инсулт в ръцете на Стойчо на 18 февруари тази година.
“И какво като имах пари? Не можах да го спася!”, ридае бащата. Приживе синът често казвал, че ако стане нещо с него, иска татко му да продаде негово жилище във Варна и да направи дарение за дълго строената църква в Каспичан. Преди дни Стойчо изпълнил желанието му и казва, че ще бъде най-щастлив, когато види църквата завършена. Ако е нужно ще дари и още пари.
“Това е напълно възможно. Ще използваме средствата му за довършителни дейности. В момента майстори работят по иконостаса на храма, зограф рисува иконите, краят на строителството се вижда”, уверява адвокат Тодорова. А бай Стойчо обяснява, че е християнин – като се взели със съпругата му се венчали в църква, после свещеник кръстил и двамата му сина.
Иначе от 8 август 1951 г. не е спирал да се труди. Майстор е по керамично производство. Първо бил моделист в бившия завод “Китка”-Нови пазар, после се трудил 3 г. в селското стопанство на Узбекистан и като се върнал у нас пак се захванал с порцелана. Изпратили го на специализация в Германия и го произвели в конструктор. Още през 1984 г. направил своя фирма по чл. 35, а през 1989 г. станал и собственик на ЕТ. Чак до тази пролет произвеждал керамични плочки за надгробни паметници, дори изнасял в Румъния и Македония. Тази пролет обаче, дарил трите си пещи на семейство в Кюстендил. Тежали му годините, а и краката не го държат, придвижва се с патерици.
По тази причина вече не може да кара и старичкото “Рено Меган”. За него обаче то си е абсолютно ново, макар че го вкарал втора ръка преди 17 г. “Като не съм правил ралита с колата и като я поддържам, нищо й няма”, обяснява каспичанецът. Живее в двуетажна къща, на първия етаж е другият му син.
Вече трудно се обслужва, затова разчита на личен асистент по социална програма, зимата се топли на дърва. “Всичко ми е нормално и достатъчно. Не съм гладен за богатства. За себе си съм направил, каквото съм искал, нека да остане нещо и след мен”, подчертава пак пенсионерът. По думите му какво е нужно на човека – една маса, нещо да сложил на нея и легло. Разсъждава, че всеки има една уста, гърло очи и уши. А на богатите казва: “Алчността е най-лошият порок на този свят. Нищо, освен един костюм, няма да отнесете със себе си”. Това не е първото дарение на каспичанеца. Преди време е спонсорирал болниците в Шумен и Варна, дарил 10 000 лв. и на фамилия с болно дете.
Сега мечтата му е за едно околосветско пътешествие, дори и 100 000 лв. да струва, споменът ще си заслужава. Излизал е зад граница само по социализма, а сега се тюхка, че му се иска, а го спират болните крака. Затова от опит казва, че “пари не се консумират, консумира се животът и то навреме, а в него е важна човешката любов”.
Икона на Божидар Димитров продадена на търг
Новостроящата се църква в Каспичан наподобява по архитектура катедралата “Св. Александър Невски”, казва всеки, който я зърне. Скоро от кубетата й трябва да забият три камбани. Градежът стартира 2004 г., а до момента в нея са вложени над 320 000 лв. Храмът е цели 530 кв.м. и местните хора го градят трудно, с променлив успех и прекъсвания. Интензивно строителството се възражда през 2012 г., когато е извършен нов водосвет.
Извикани са конструктори, имало идея дори да се промени архитектурата, за да може църквата по-лесно да бъде завършена, припомня адвокат Тодорова. Специалистите казали, че е невъзможно и каспичанци продължили. Всяка година се организират благотворителни концерти, много са и личните дарения, а най-голямото до момента е било 6 000 лв.
Преди време партия ГЕРБ подпомогна градежа с 50 000 лв. Благотворителна вечер набави м.г. 30 000 лв. за иконостас на храма в Каспичан. Освен от щедри дарения и разпродажба на куверти, пари постъпиха и от продажбата на три икони. За 700 лв. се продаде “Свети Георги”, предоставена от бившата депутатка от ГЕРБ и член на настоятелството адвокат Ралица Тодорова. Тя закупила иконата предходната година при друго наддаване за Голямата базилика в Плиска. Тогава ликът на светецът е бил дарен от шефа на НИМ проф. Божидар Димитров.
Източник: Труд
Смайващата история на една гурбетчийка: „Купувам си страдание за 860 лева на месец!“ Вижте какво се случва с най-близкия й човекМного страшно, много страшно“. Така започна разказа си пред репортер на „Марица“ Митра Ставрева, чия…Nov 12 2018vijti.com
