Читателка изригна: Пълно падение за България. Унгария и България са две несравними вселени. Как можахме да се докарахме дотук?
Пълно падение е България! Току-що се върнах от Будапеща. Няма чужди вериги. Няма молове. Има унгарски магазини за дрехи и храна. Няма да се продават цигари във всеки хранителен магазин. Няма лафки денонощни и никакви подобни павилиони за цигари. Има много малко магазини за алкохол и цигари само за тази цел. Няма хулигани и мутри. Два дена търсих да си купя цигари и не намерих магазин. Не видях момичета с ботокс. Не видях модерни като нашите плеймейтки.Гневна гражданка: Емигранти, стига сте ревали! Заповядайте, държавата чака такива като вас да си оправи бюджетаС това, че в нашата страна понякога изчезват хора, сме свикнали. Но у нас изведнъж изчезна цяло поко…Oct 5 2018vijti.com
Не видях разрушена сграда и боклуци. Не видях цигански каруци и училища красиви. Никога не са си сменяли валутата, което е трудно за нас да ги смятаме с хилядни. Никой не ни излъга с пари. На светлинни години е от мръсна и разрушена София. Никой не говори за корупция. Горди са с президента си.В самолета за връщане към Испания нямаше унгарци. Само екскурзианти като нас. Това означава, че не имигрират. В България е само кич от глупаци по телевизии и мутри по улиците. Много сме жалки… това казвам и приключвам! Едно се питам. Как можахме да стигнем дотук?
Снежка Димитрова, Фейсбук
Има хора и на друго мнение обаче.
„Всички недоумяваха, че се връщам в България“
В България се живее все по-добре. И все повече високо квалифицирани млади българи решават да се завърнат в страната. Тези констатации откриваме в две немскоезични публикации, предаде Дойче Веле. Тук Ви предлагаме цитати от тях:
Кореспондентът на германската обществена радио-телевизионна мрежа ARD Сръджан Говедарица пише следното в своя репортаж по повод българското европредседателство: „Откакто влезе в ЕС, България успя да постигне напредък по почти всички икономически показатели.
До 2015 година страната получи от ЕС над 12 милиарда евро, отбеляза стопански ръст от 9 процента, а за този период брутният й вътрешен продукт се удвои. (…) Страната обаче има да извърви още дълъг път. България е смятана за най-бедната страна в ЕС и действително заема последните места по различни показатели. Освен това, заедно с Румъния, все още се намира под наблюдението на Еврокомисията. Основните проблеми са организираната престъпност, корупцията, дефицитите в съдебната система. Те пречат на инвестициите, а по този начин забавят и икономическия растеж“.
„София вместо Силициевата долина“
В своята кореспонденция Сръджан Говедарица дава и оптимистичен пример – авторът ни среща с двама млади българи, завърнали се от чужбина, за да работят в родината си. Същата тема присъства и в обширен репортаж на швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг”, озаглавен „София вместо Силициевата долина“. В него между другото четем:
„Родителите на Мариела Станулова имали сериозни съмнения в здравия разум на дъщеря си. След като завършила Лондонското училище по икономика (LSE) и елитния американски университет Принстън, тя започнала работа като инвестиционен банкер. По всичко изглеждало, че ѝ предстои кариера в самото лоно на световната икономика. Вместо това обаче Станулова се върнала в София – скромната столица на най-бедната страна в ЕС. „Всички недоумяваха“, спомня си Станулова. То е все едно талантлива оперна певица да обърне гръб на нюйоркската „Метрополитън Опера“ и да отиде в някой провинциален театър.
Станулова, която мисли и говори бързо, не допуснала някой да я разубеди. За разлика от своите родители и познати, тя не смята, че завръщането ѝ е стъпка назад в професионален план. Постъпила на работа в една международна консултантска фирма, след което се прехвърлила в руска инвестиционна банка. На 26-годишна възраст подготвила сделката за продажбата на луксозен хотел в София. „В Америка един младши партньор никога не би получил подобна задача“, казва амбициозната вишистка и споделя, че се отказала от живота си в чужбина заради една връзка. Но за решението ѝ имало и чисто икономически причини. Финансовият и IT-секторът в България процъфтяват, поради което там заплатите бързо растат. А и разходите за живот са сравнително ниски – както за жилище, така и за всекидневни нужди. Освен това семейната мрежа поема грижата за децата, която на запад струва немалко пари.
Красен Станчев, професор по икономика в Софийския университет, също разказва за завърнали се в страната млади хора, които установяват, че в крайна сметка в България са много по-платежоспособни, отколкото в Лондон например: „Реалните приходи на едно домакинство се повишават, а това мотивира някои добре образовани трудови мигранти да се завърнат в страната“, казва Станчев.
„Нетната емиграция спада“
За миграционните движения има само приблизителни оценки. Според данните на държавната Агенция за българите в чужбина, близо 3 милиона души – квалифицирани или неквалифицирани – работят извън страната. Но тази бройка трябва да са възприема с предпазливост. Националистическите кръгове в администрацията клонели към преувеличения, твърдят независими наблюдатели. В сметката били включвани например и представители на българските малцинства в други страни. Икономистът и експерт по миграцията Красен Станчев смята, че трудовите мигранти са около милион – тоест, една седма от българското население. „Това изтичане на мозъци, което е много болезнено за тукашната икономика, продължава, но нетната емиграция спада, защото хората започнаха да се връщат“, обобщава Станчев.
Вятърът очевидно е сменил посоката си – това забелязва и младата банкерка Мариела Станулова. Тя е сред основателите на мрежата „Тук-Там“, която събира млади българи и българки, планиращи да се завърнат в страната. „Тук-Там“ организират и трудова борса под мотото „Кариера в България – защо не?“, интересът към която е огромен. През 2017 година в нея са участвали повече от 1 500 търсещи работа и над 100 фирми – три пъти повече, отколкото през 2008. За участие се записали дори IT-специалисти, които обмисляли дали да не напуснат Силициевата долина, за да се върнат в София. Повечето желаещи да се завърнат в България са на възраст между 22 и 26 години“, четем в статията на Марко Кауфман Босарт, публикувана на страниците на „Нойе Цюрхер Цайтунг“.Има защо Цяла България да говори за този англичанин от Куртово Конаре: Ето как Скот подобри лютеницата ниБританецът Скот Ламбоурн, който от 15 години живее в пловдивското село Куртово Конаре, прави здравос…Oct 1 2018vijti.com
Източник: Дойче Веле
