„Чувах ударите, но нищо не виждах!“ 20 сантиметра спасили шофьор на цистерна с течен кислород от ада на „Тракия“
На косъм от трагедията на АМ „Тракия“: Шофьор на цистерна с течен кислород се размина с тежък сблъсък само на 20 сантиметра
Само 20 сантиметра спасили шофьор на цистерна с течен кислород от тежък сблъсък по време на жестоката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“. Ангел Василев, който се оказал в центъра на пътния ад край Ямбол, разказа за ужасяващите минути, в които автомобили и камиони се блъскали един в друг сред непрогледна мъгла.
Четири дни след трагедията професионалният шофьор все още не може да се възстанови от преживяното. Кошмарните картини продължават да изплуват пред очите му, а сънят му е нарушен.
В предаването „Тази събота“ по bTV Василев разказа как е успял да избегне тежък удар и защо според него безразсъдното поведение на част от водачите е допринесло за огромните мащаби на катастрофата.
Пътувал с течен кислород за болница в Бургас
На 10 ноември Ангел Василев управлявал тежкотоварна цистерна, превозваща течен кислород за болница в Бургас.
Пътуването му преминавало спокойно до района на Ямбол, където внезапно попаднал в изключително гъста мъгла. За кратко време видимостта станала почти нулева.
„Пада на 10 метра видимост, 15, не повече“, разказва Василев.
Въпреки опасните условия много от автомобилите продължавали да се движат с висока скорост. По думите му, докато той управлявал цистерната с около 90 км/ч, други превозни средства го изпреварвали с огромна разлика в скоростта.
Шофьорът признава, че се страхувал да намали рязко, тъй като имало реална опасност някой да се блъсне в задната част на тежката машина.
Хора от насрещното платно го предупредили за опасността
Първият сигнал, че напред се случва нещо страшно, дошъл от хора, намиращи се в противоположното платно на магистралата.
Те размахвали ръце и викали на преминаващите автомобили да спрат.
Ангел чул предупрежденията през отворения прозорец на кабината и веднага предприел действия.
Вместо да натисне рязко спирачките, той започнал постепенно да намалява скоростта.
„За да избегна по-тежък удар отзад, просто пуснах газта и камионът започна да намалява сам“, обяснява шофьорът.
След около километър и половина скоростта на цистерната вече била едва 15–20 км/ч.
Тогава пред него се появил спрял тежкотоварен автомобил. Василев успял да реагира навреме, но секунди по-късно се озовал в още по-опасна ситуация.
Само 20 сантиметра го разделяли от тежък сблъсък
Докато зад цистерната вече се чували удари между автомобили, Ангел забелязал лека кола, която се опитвала да го изпревари.
Едновременно с това в лявата лента се приближавал друг тежкотоварен камион.
Шофьорът осъзнал, че автомобилът може да попадне под цистерната му, и взел решение за светкавична маневра.
„Решавам, че ще навия десен волан и ще вляза с предницата в аварийната лента, за да избегна удара от колата, която щеше да влезне под мен“, спомня си той.
При отклоняването на предната част на камиона надясно задната част се изнесла наляво. В същия момент другият тежкотоварен автомобил ударил леката кола.
Разстоянието между нея и цистерната на Василев било минимално.
„Имах точно 20 сантиметра до колата, за да не я ударя. Точно толкова ми трябваха, за да избегна удара“, разказва Василев.
Тези 20 сантиметра се оказали решаващи за предотвратяването на още един тежък сблъсък.
На магистралата имало и цистерна с пропан-бутан
Особено притеснителен е фактът, че Ангел превозвал течен кислород, а според разказа му в насрещното платно се намирала и цистерна с пропан-бутан.
Макар течният кислород сам по себе си да не е запалим, той е силен окислител и при изтичане може значително да усили горенето на други материали.
Евентуален тежък сблъсък с подобен товар би могъл да създаде допълнителна сериозна опасност.
„Не искам да мисля това нещо“, признава шофьорът, когато си спомня колко близо е бил до катастрофата.
„Слязох и само се чуваха ударите. Без нищо да виждаш“
След като успял да спре невредим, Ангел Василев се обадил на телефон 112 около 7:06 часа.
В този момент обаче верижните сблъсъци продължавали.
Мъжът слязъл от кабината и чул как зад него се удрят още автомобили. Мъглата била толкова плътна, че не можел да види какво точно се случва.
„Слязох и само се чуваха ударите. Без нищо да виждаш“, описва преживяното Василев.
Едва по-късно разбрал истинските мащаби на трагедията.
На 10 ноември в района на пътен възел „Зимница“ на автомагистрала „Тракия“ станаха множество верижни катастрофи и в двете посоки на движение.
По информация на МВР в произшествията са участвали общо 86 превозни средства. Сблъсъците отнеха човешки животи и доведоха до десетки пострадали.
„Не може аз да карам в такава мъгла с 90 и да ме е страх“
Според Ангел Василев основен фактор за тежките последици е несъобразената с пътните условия скорост.
Той твърди, че въпреки видимостта от едва 10–15 метра някои водачи продължавали да шофират изключително бързо.
По негова преценка е възможно част от автомобилите да са се движели с над 140 км/ч, макар това да не е официално установена скорост.
„Не може аз да карам в такава мъгла с 90 и да ме е страх от факта, че някой ще се удари в мен, ако намаля. Това е недопустимо“, заявява той.
Професионалният шофьор е категоричен, че при толкова ограничена видимост всеки водач трябва да намали скоростта и да бъде изключително внимателен.
Причините за тежките произшествия и точната последователност на сблъсъците продължават да се изясняват от разследващите органи.
Четири дни след трагедията шофьорът все още не може да спи спокойно
Въпреки че се разминал без физически наранявания, преживяното оставило сериозен отпечатък върху психическото състояние на Ангел Василев.
Той признава, че продължава да вижда пред очите си случилото се на магистралата.
На въпрос дали успява да спи спокойно след катастрофата, отговаря кратко:
„Половината нощ.“
„Просто като затвориш очите и тая гледка ти е пред тебе“, споделя той.
След инцидента Ангел вече изпитва известен страх, когато пътува с лек автомобил. Зад волана на тежкотоварния камион обаче се чувства по-уверен.
В началото на интервюто Василев изрази съболезнования към близките на загиналите.
След всичко преживяно той отправи и силно послание към всички участници в движението:
„Всеки един човек на пътя има семейство, всеки един човек го чакат вкъщи.“
Думите му напомнят колко тежки могат да бъдат последиците от едно погрешно решение зад волана.
За Ангел Василев границата между спасението и още един тежък сблъсък на автомагистрала „Тракия“ се оказали само 20 сантиметра.
