Очевидка на ужаса на AM „Тракия“: Видях разпилени тела в дерето, момче се гърчеше в нечовешки болки
Първоначално забелязах хора, които махат отстрани на пътя. Малко след това до спрял товарен автомобил мъж със светлоотразителна жилетка подаваше сигнали на останалите водачи да намалят и да спрат.
Това заяви в ефира на NOVA Любомира Минкова, която е пътувала към София и се е оказала непосредствено до мястото на катастрофата. По думите ѝ малко след Карнобат видимостта рязко се е променила. Мъглата се е спускала и вдигала на вълни, като на моменти видимостта ставала изключително ограничена, а след това внезапно се изчиствала.
БЛИЦ припомня, че малко след 7:00 часа сутринта във вторник на автомагистрала „Тракия“, в района на Ямбол, възникват две тежки верижни катастрофи с участието на над 50 автомобила и тежкотоварни камиона. Инцидентите се случват в участъка между пътните възли „Зимница“ и „Кабиле“, около 289-ия километър на магистралата. По последни данни най-малко 11 души са загинали, а десетки са транспортирани за лечение в болници.
„Първото, което възприех, е, че вляво от мен, в пътното платно в посока Бургас, има автобус, който беше перпендикулярно на нашия автомобил и в него се беше врязал товарен автомобил. Отстрани имаше може би 30-40 човека с големи куфари и всички гледаха отчаяно в земята.
Тогава не разбрах какво се е случило, защото се оказва, че се налага аварийно спиране в моята пътна лента, а всъщност в другото платно за движение е възникнало произшествие“, разказа Минкова.
„Аз нямах никаква видимост за ужаса на тази трагедия от мястото, на което се намирах, защото бях трети поред здрав автомобил. Инстинктивно излязох от нашия автомобил и реших да отида напред, за да разбера какво се е случило.
Нямаше и 30 крачки напред и изведнъж се сблъсках с една ужасна картина, която трудно мога да опиша с думи. Имаше огромни пушеци, смачкани ламарини, които са в срещуположното платно, и кълбо от автомобили в нашето платно“, каза Любомира.
В този момент тя вижда два автомобила – жълт и сив, обърнати обратно на посоката на движение. „Моят личен човешки ужас, който преживях, е, че в първия автомобил – жълтия, стоеше един мъж, невероятен покой излъчваше лицето му, главата му беше в кръв, но предницата на неговия автомобил беше абсолютно смазана“, разказа тя.
„Инстинктивната ми реакция като следовател, който шест години се е сблъсквал с ужаса от смъртта, беше да отида и да помогна на този човек, но с периферното си зрение видях, че хората го дърпат и не могат да го извадят, защото краката му са притиснати от ламарините. Аз прецених, че хора в такова състояние не трябва да бъдат дърпани, защото може още повече да се увреди здравословното им състояние“, добави Минкова.
Избор на кого да помогне
Тя коментира, че е била изправена пред избор на кого трябва да помогне.
„Защото в този момент вдясно от мен видях разпилени тела в дерето долу – вероятно спътници на този човек. Те бяха изключително млади и ми съобщиха, че били тръгнали на работа.
Някой ми каза, че един от тях е със счупен крак и го видях, че лежи в тревната площ. Друг от тях крещеше отчаяно за помощ и за линейка, а две момчета на видима възраст от 15 години се опитваха да помогнат на свой приятел, който се гърчеше с видимо нечовешки болки“, разказа жената. По думите ѝ при всички случаи е изминал известен период от време до идването на линейките, защото момчето изпаднало в хипотермия.
„Не искам да коря спешна медицинска помощ, защото цялото пътно платно беше задръстено от автомобили. Видях, че имаше кръжащ хеликоптер, който така и не кацна. Тези момчета протягаха ръце към него и се молеха за помощ, защото това момче беше в изключително тежко състояние. Главата му беше разцепена от челото със зейнала рана. Ние се опитахме да спрем кръвта от главата му, която бликаше“, каза още тя.
По нейния разказ пътят е бил мокър и хлъзгав. „Очевидно е, че е имало някакво поднасяне при толкова много завъртени автомобили“, смята жената. „Не съм снимала с телефон, аз излязох да помагам. Най-големият морален сблъсък за мен беше да избера на кого да помогна в този момент“, добави тя.
Свидетел на катастрофата на „Тракия” става и Тодор Пенев. Той разказа, че от Зимница натам мъглата станала много гъста. „Караше се бавно. Аз карах с 60-70 км/ч. Хората от другата страна на магистралата ръкомахаха много усилено. На 10-15 метра успях да видя и спра”, разказа мъжът.
Когато спрял, сложил сигнална жилетка и се върнал назад, за да спира колите, които идват. „С още двама трима души успяхме да спрем много коли, камиони, микробуси”, разказа Пенев. Малко по-късно идват и първите спасителни екипи. „Нямаше как да дойдат по-бързо, пътят беше задръстен”, разказа Пенев.
Първите патрулки помагат да се поразчисти пътя, след което идват много други техни колеги, екипи на пожарната и на Спешна помощ.
