Покъртителното писмо на почернените родители на Спас от Пловдив: 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги
„Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…“ С тези раздиращи думи родителите на загиналия в брутална катастрофа в Пловдив Спас Спасов отбелязаха три години от трагичната му смърт. Техният емоционален вик за справедливост разтърси отново обществото, припомняйки за погубения едва на 18 години младежки живот.
Окръжният и Апелативният съд в Пловдив вече потвърдиха ефективните присъди затвора за двамата водачи, участвали във фаталния сблъсък – 3 години и 6 месеца и 4 години затвор за Алекс Кючуков и Запрян Христев, припомняPlovdiv24.bg. Близките на загиналото момче обаче продължават да живеят с неизмеримата болка от загубата и прекършените мечти за абитуриентски бал и бъдеще.
Ето какво написаха те в памет на своето момче
Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
Първа секунда – ударът на колата убиец.
Втора секунда – главата прави камшичен удар напред.
Трета секунда – главата се отмята рязко назад.
Четвърта секунда – от силата на удара се прекършват втори и трети шиен прешлен.
Пета секунда – спира притокът на кислород и кръв към мозъка.
Шеста секунда – сърцето ти все още бие…
Седма секунда – вече си в ръцете на Бог!
Заради едно безразсъдство си отиде цяла вселена!
Мило наше дете, Спас…
Само на 18 години, а пред теб беше целият живот! Цял един свят от мечти, надежди, любов и неизживени мигове…
Не успяхме да те прегърнем като абитуриент…
Не видяхме сбъднати мечтите ти…
Не изживяхме заедно толкова много моменти, които ни бяха отнети завинаги…
От всичко, което можеше да бъде, останаха спомени, снимки и една безкрайна болка, която никога няма да си отиде.
Болка, която никой не може да разбере, ако не е погребал част от собственото си сърце…
Казват, че времето лекува… Но не е така!
Времето не лекува — то просто ни учи да крием сълзите си, да се усмихваме през болката и да продължаваме да съществуваме с една празнота, която никога няма да изчезне.
Три години без теб, мило дете…
Три години без гласа ти, без усмивката ти, без прегръдката ти…
Три години, в които светът продължава да се върти, но нашият свят остана завинаги спрял в онзи страшен миг — в 15:25 часа…
Не позволяваме и няма да позволим името ти да бъде забравено!
Ти не си просто новина от миналото.
Ти не си поредната черна статистика.
ТИ СИ НАШЕТО ДЕТЕ!
Нашата любов.
Нашата болка.
Нашата вечност…
Ти си онази част от сърцата ни, която си отиде с теб, но никога няма да престане да те обича.
Ако можехме само още веднъж да те прегърнем…
Само още веднъж да чуем гласа ти…
Само още веднъж да ти кажем колко много те обичаме…
Но остават единствено сълзите, спомените и безмълвният разговор с небето…
Спас, мило наше дете, ти завинаги ще бъдеш на 18 в нашите сърца!
Почивай в мир, наше ангелче!
Нека душата ти бъде в светлина, а небето да те пази така, както ние мечтаехме да те пазим тук, на земята…
ЗАВИНАГИ ДО НАС!
ЗАВИНАГИ С НАС!
ЗАВИНАГИ НАШЕ ДЕТЕ!
